„Контраофанзивата започна от около 2 месеца и се развива сравнително бавно, основна причина, според мен, е липсата на достатъчно оръжие. Имайки тези лимитирани средства, настъпателната операция е бавна, но напредва“, посочи още Минчев по повод военните действия в Украйна.

Много е важно ние да наситим украинската армия с оръжия. България също може да помогне, ние имаме много ракети. Тези ракети имат срок на годност и той се променя, имаме ракети, които са в края на срока си и може да се използват. Тези елементи трябва да се дадат, те така или иначе няма да се използват, каза още той.

Той очаквал зимните месеци да са трудни за всички.

Относно падналия край Тюленово дрон, който в понеделник бе обезвреден от военноморските сили, Минчев коментира, че „не е въпрос в страха, а във вниманието, което трябва да се отделя за намиране на подобни дронове“.

Божидар Колев, анализатор от De Re Militari, коментира от своя страна, че като оръжия в бойни действия може да се „използват и детски колички с дистанционно управление“.

По думите му от 2014 г. от Близкия изток дроновете започват да поемат все по-голяма роля за разузнаване и военни действия.

Дроновете не са магическо оръжие, за малките дронове загубите са около 90 процента. Руската и украинската страна използват масово дронове и ударите с тях са изключително ожесточени.

Относно контраофанзивата на Киев, той коментира, че „до голяма степен наблюдаваме, че руските сили са изпратили по-елитните си формирования, което означава, че пълнят дупките в линията“. „Украинците се опитаха да използват тактика от Европа и САЩ, но това е трудно, сега сме преминали към етап на изтощение, за да видим коя ще поддаде първа“, смята експертът.

Ето какво още каза още тя:

Фактът, че влизаме в кампания, дава своя отпечатък. Партньорите навсякъде по общините ще бъдат конкуренти и е нормално да се опитват да се разграничат. Мисля, че ще наблюдаваме поредица от вербални престрелки.

„Сглобката“ не е заплашена - тя винаги е заплашена, но не мисля, че ще се разглоби.

Каквито и критики да чуваме от ГЕРБ, виждаме, че това не се отнася към мнозинството в парламента. Затова не виждаме знаци ГЕРБ да излиза от коалицията. А по-ранната ротация ще е промяна в първоначалната уговорка и ще създаде напрежение, а ГЕРБ не се стремят към това.

Проблеми в земеделието у нас има и то е ясно дори за нас, които не сме експерти. Те не са въпрос само на вноса на зърно от Украйна. Тези протести ще имат политически отзвук, не толкова реален в сектора. Ще напомнят на управляващите, че не са оставени безкритично.

„Възраждане“ поискаха оставката на правителството - дали има режисьор, е спекулация. Фактът е, че ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС гласуваха да падне забраната. БСП и „Възраждане“ искат оставката на правителството.

Много е важно да имаме предвид и икономическата ситуация - дали тя ще отшумява или ще се задълбочава. Ако цените растат, ще се стигне до недоволство.

Ще се промени политическата карта, не само че герб ще загуби част от кметовете, но и общинските съвети. Вие гледате кметските битки, но вотът за общинските съвети е много по-важен. А там очакваме много повече места, на които ще се правят сглобки.

Трябва да видим кого ще излъчи ГЕРБ за София, не съм привърженик на идеята, че вече има някаква сделка. Не очаквам договорка с ПП/ДБ, няма сигнали засега, че ще има кандидатура, на която ще е лесно да спечели изборите.

"Няма партия на хоризонта, която да е на вълната на надеждите и очакванията на хората, която да успее да направи голяма промяна в местната власт. Картата няма да бъде коренно променена. Не мисля, че вече може да се говори за някакви крепости. Има кметове, които седят много силно по места, оформили своя крепост с марката "ГЕРБ", като Бургас, Враца, Стара Загора и пр. Със сигурност ще има някъде пробив."

Според Ганев на последните парламентарни избори преднината на ПП-ДБ в София е била "трудно преодолима дистанция, но в последните няколко месеца те са в ерозия на обществената подкрепа и много зависи от кандидата на ГЕРБ, защото при кандидата на ПП-ДБ има вътрешно напрежение".

Много важен е въпросът кои са електоратите, които няма да са представени на балотажа и които ще трябва да избират между други опции, подчерта Ганев. Според него кандидатите на БСП и "Възраждане" - Ваня Григорова и Деян Николов, ще са имената с най-голяма подкрепа, които ще останат извън балотажа и това как ще гласуват техните избиратели на балотажа "ще реши изборите в София".

Близо 70% е отрицателната оценка за работата на кабинета. Борисов се позиционира тактически и не иска да се ангажира с този състав на кабинета, защото си дава сметка за неговата непопулярност, коментира Димитър Ганев в предаването "Преди всички".

По думите му лидерът на ГЕРБ не иска да обира негативите от действията на правителството и то в контекста на приближаващите местни избори.

"И тази дистанция изглежда политически здравословна за Борисов и ГЕРБ."

Ако правителството продължи тази линия и падне на критични нива на подкрепа, то след местните избори може да се мисли за по-бърза ротация от тази, която имаме планирана за март, подчерта Димитър Ганев.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.