Звездната волейболна двойка, дупничанката Елица Василева и Александър Атанасиевич избра

Звездната волейболна двойка, дупничанката Елица Василева и Александър Атанасиевич избра предаването „ Код Спорт “ по RING за първото си взаимно телевизионно изявление в България. Отскоро двамата публично са семейство, откакто подписаха брак на стилна гала в Белград. Предлагаме акценти от диалога с капитанката на българския народен отбор и с водача на сръбската волейболна армада :

- От какво се развълнувахте най-много в сватбения ден?
Александър: В деня на самата женитба нямаш доста време да мислиш. Всичко е планувано, проведено и има в действителност доста хора. Дойдоха посетители освен от България, само че и от Италия, от Русия… Най-емоционален е първият танц - когато си с обичаната жена пред всички другари. Това е нещо, което се помни цялостен живот.
Елица: Аз съм заплашителен перфекционист и буквоядец. Той е същият, само че няма да го каже, тъй като в деня на сватбата искаше да е допустимо най-отпуснат. Аз също, по тази причина в един миг се изключих, не гледах детайлите, а сигурно щях да намеря доста, които да не ми харесват. Имаше неща, само че те са дребни и неважни, по тази причина и не им обърнах внимание. Но в случай че зависеше от мен, можеше да е и по-добре. А най-емоционално за мен беше първо да видя сестра си и майка си толкоз красиви в този ден, да видя него в костюм и кумата Христина Вучкова в църквата. И след църквата, когато се появихме пред олтара за гражданския брак - тогава най-развълнувана бях, тъй като виждах кумовете ни. Толкова ги обичаме и толкоз ги ценим, бях толкоз щастлива, че те са с нас в този ден.

- Как стартира вашата приказка? Кой направи първата крачка и по какъв начин?
Александър: Аз още бях в „ Перуджа “, а тя в Русия в град Казан. Както в този момент постоянно се случва, започнах да я последвам в Инстаграм. Но тя не реагира първия път, втория, третия път. Тогава имах български съотборник - Велизар Чернокожев. Той ми сподели: "Имаме хубаво българско момиче, пробвай ". И аз като един клоун - пробвах. Пратих известия и нищо. Но не се отхвърлих и едвам след четвъртия, петия път и тя стартира да ме следва в обществената мрежа. В началото беше сдържана, само че последователно съумях да я уговоря да праща по-дълги известия, а по-късно и да се забележим. Така стартира всичко, а по-късно и ориста си сподели думата. Случи се по този начин, че те имаха турне в Сърбия единствено след няколко дни и бързо успяхме да се уговорим да се забележим. И по този начин стартира нашата връзка, която продължава към този момент пет години.

- На какъв език си говорите у дома?
Елица: На сръбски. И малко български. Аз като се ядосам и стартирам на български. Той като се майтапи, се пробва на български. Опитва се, тъй като знае, че е мъчно и не му се получава доста добре, само че се пробва и звучи доста смешно. Но прави опити.

- Последно по волейболната женитба на годината. Имахте ли най-малко медена седмица? За месец надали сте могли да мечтаете, поради ангажиментите…
Елица: Имахме четири или пет дни, в които бяхме в Испания при един доста добър лекар, който ме следи мен от една-две години и него от три-четири години. Профилактично се върви при него всяко лято. Той върви всяко лято, аз съм била веднъж-два пъти на лечения. Той трябваше да се ревизира преди старта на националния тим, да направи няколко прегледа и лечения и отидохме там. Нямахме даже седмица, само че бяхме в Севиля. Това е толкоз хубав град и на нас ни е доста благ град, защото сме ходили доста пъти. Въпреки че се отива на лекуване, е прелестно. Имаш задоволително време да си починеш също.

- Александър, какво мислиш - Любо Ганев споделя, че нападател като него, като теб, не би трябвало да пуска топката, единствено би трябвало да му я подвигат?
Александър : Любо Ганев е в действителност легенда. В Италия доста го почитат, приказват още за него, което демонстрира каква огромна диря е оставил. За страдание, не си припомням времената, когато играеше. Много е хубаво, че някой от нашия район е съумял да направи такава кариера в Италия. Всички се борим да бъдем като него. Искаме да вършим това, което той правеше и най-много да атакуваме като нето, само че малко на брой го могат. Не се колебаеше доста в решителните моменти, а удряше с все мощ! Реално това е и моят жанр.

- Елица, играла си в пет страни: Италия, Бразилия, Корея, Турция и Русия. Къде се усещаше най-добре?
Елица: Сложно е да кажа, защото в последните три години, в които бях в Италия, бях дружно с него. Не бяхме в един град, само че бяхме релативно близко и тогава ми бяха най-хубавите години. Но и в Русия също се усещам доста добре. Миналата година ми беше четвърти сезон там и мога да кажа, че се приближават повече като нрав до нас. И макар че първоначално руснаците са хладни като държане, е в действителност доста елементарно да работиш с тях, да се сприятелиш. Имам и до ден сегашен другари, тъй че Италия и Русия са ми обичаните места, където съм играла.

- Давате ли си препоръки един на различен за играта? Правите ли вкъщи или по телефона анализи като са минали мачовете ви?
Александър : Не обичам да приказвам прекомерно доста за играта на Елица. А и нашата връзка не е единствено спорт, нали? Тя също е съгласна с това. А и в случай че някой е споделил на другия нещо за играта му, то това е откакто към този момент го е видял на мачовете. И да ви призная – това ми е идеално, тъй като аз си мисля, че всичко знам и не чувам никого.
Елица : Той има такова самочувствие, такава вродена убеденост, че на него не му би трябвало да търси препоръки. Аз му диря. След някой мач запитвам: "Видя ти там, това по какъв начин се получи? Аз ли бях отговорна или някой различен? ". И по този начин съм го питала, а той постоянно знае доста добре по кое време е в него казусът, по кое време не е в него. Така че съгласно мен и от треньор няма потребност.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „ Ринг “