Кой и как блокира азерския газ у нас? Дела и документи
Знаете доста за главните събития и героите в сагата с интерконектора Гърция-България, които дават картината на блокирането на диверсификацията от съветския газ и навлизането на неговия съперник – азерският газ. Предисторията е дълга, стартира още през 2015-2016 година, когато шефове на БЕХ и на „ Булгаргаз “, споделят с сътрудници по плана, че „ не е доста несъмнено “ дали интерконекторът ще стане в период или въобще. Логиката не е комплицирана, целият „ газов “ политически и управнически истаблишмънт е материално заинтригуван от вноса на съветски газ. Тази „ традиция “ не е от в този момент, тя е от първите години на импорт на съветски газ по време на прехода.
Вероятно щях да отмина с безмълвие опита за „ изпиране “ на някогашния началник на „ Булгаргаз “ Николай Павлов и за връщането на „ бял кон “ като министър на енергетиката в неосъществения кабинет на ГЕРБ. Представянето му като „ исполин в енергетиката “ от различен „ исполин “ Румен Овчаров, който още от времето, в което като министър на енергетиката се опита да съобщи под контрола на „ Газпром “ цялата ни директна мрежа, остава като основно настоящо лице на лобистката група на съветските енергийни ползи у нас.
Да, той е основно настоящо лице в напъните за блокиране на доставките на азерския газ и то от дълго време. Неговите старания да се измъкне от контракта за доставка на азерски газ започнаха надалеч преди да се появи въобще казусът със закъснението на интеконектора с Гърция. Много бяха сигналите, само че ще стартира с по-видимите. С доближаване датата на доставките на азерски газ по първичния контракт, подписан през 2013 година, Николай Павлов стартира да търси способи да се измъкне от него. Не, това не е негово персонално скимване, а израз на групов или колективен интерес освен това освен на „ дрийм тийма “ от Хасково, само че и цялата кохорта от свързани с „ Газпром “ лица.
Едни от първите негови признаци за раздразнителност бяха в края на 2019 година, когато стана веществен въпросът за даване гаранцията от $100 млн., която бе предусловие за неговото активиране. Азерската страна стартира да се безпокои, защото Павлов не демонстрираше никакъв интерес и прехвърляше топката на БЕХ, на министъра на енергетиката, оплакваше се, че няма пари, че става прекомерно доста газ (в едно друго писмо до „ началниците “ се оплаква, че в случай че изпълнел минималните количества по контракта с руснаците и азерите, щял да се чуди какво да прави с 3,32 милиарда кубически метра!?). Представяте ли си – какво ще прави с 1 милиард кубически метра от най-евтиния газ в Европа!?! Определено е исполин на мисълта и действието.
Първите месеци на 2020 година минаха, „ Булгаргаз “ към този момент беше в несъблюдение, а гаранция нямаше. Единствената причина такава да има бяха настояванията на министър Теменужка Петкова, която бе натоварена от Борисов да „ балансира “ сред съветските и американски ползи, и такава беше учредена през май-юни. Онова, което уплаши Павлов в оня интервал, е предизвестието, че в случай че провали интерконектора и доставките на азерски газ, ще сложи Борисов в мъчно състояние, тъй като на него му би трябвало интерконектор с Гърция, с цел да балансира геополитически със Съединени американски щати и Европейски Съюз, съветския „ Турски “ поток.
След като гаранцията бе учредена, и стана ясно, че няма по какъв начин да спре изцяло плана, Павлов стартира да търси опрощение със закъснение в осъществяването на интерконектора, за което е известен с писмо от септември 2020 година Толкова доста писма е писал до всички в страната, до посолства, че мъчно може да се изброят всичките, само че наличието им е едно и също – договорът за съветски газ би трябвало да бъде с приоритет пред всички.
Същите лобисти на „ Газпром “, които забавиха интерконектора, започнаха да търсят „ справедливи “ аргументи, с цел да се и понижи вносът на азерски природен газ. И първата бе неналичието на различно трасе при закъснение на интерконектора, което си беше чиста проба неистина. Но по какъв начин да я разобличиш, като Павлов поставя на всичко „ комерсиална загадка “, даже Народното събрание, който може да работи със секретни документи, няма достъп до „ корпоративните “ търговски секрети на „ Булгаргаз “. В многочислените медийни прояви на Павлов неговата „ истина “ е единствената, и всеки, който се опита да я оспори е нападнат с това, че не знае или не е „ експерт “, последното евентуално производно на правото да слагаш гриф „ комерсиална загадка “.
Самият Павлов в писмо още веднъж в служебна преписка написа, че с цел да извърши контракта за доставка на азерски газ, му би трябвало потенциал за импорт на 30 000 МВтч/ден. Запомнете това число, ще ви би трябвало по-късно с цел да вържете мисли и държание.
Дълго време въобще шефът на „ Булгаргаз “ настойчиво постанова схващането, че сред доставките на азерски газ и съществуването на работещ интерконектор, има директно и неотменима връзка, нещо което в първичния контракт въобще го няма. И това бе мнение, което не се оспорваше от държавното управление на Бойко Борисов до момента в който като министър Асен Василев, не принуди Павлов да му покаже контракта и там да „ светне “ истината, че в случай че го няма интерконектора и не може да се достави азерският газ на точката на свързане на ТАП и интерконектора, т.е. Комотини, се планува и опция:
“…или друга най-близка точка на ТАП ”.
Но има още нещо, което и до момента Николай Павлов крие настойчиво, това че и имало и друга опция, която е била проучена и удостоверена като годна, само че и крита от самото начало.
От документи, с които се запознахме, Павлов написа до шефовете на операторите на турската и българската газопреносни мрежи с въпрос има ли опция азерският газ да влезе от ТАНАП през турската мрежа в България. И на 12 октомври 2020 година в отговор на това питане шефът на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов, дружно с шефа на „ Боташ “ Бурхан Озкан, пишат писмо до президента на СОКАР – Ровнаг Абдулаев и до изпълнителния шеф на „ Булгаргаз “ Николай Павлов, което цитираме за точност:
„ Във връзка с проявен интерес за транспорт на природен газ на IP–точка на свързване, Странджа Малкочлар, в посока от Турция към България бихме желали да ви осведомяваме за следното:
От 1 декември, 2020 година „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “ ЕАД ще имат техническата опция да транспортират количествата природен газ през точката на свързване от ТАНАП и „ Боташ “ (още преди да влезе азерският газ в ТАП), както и в точката на свързване сред преносните мрежи на „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “ при Малкочлар-Странджата ”.
Още един път – съвсем три месеца преди периода за начало на доставките на азерския газ 1 януари 2021 година, преди да подпише в допълнение съглашение към контракта, Николай Павлов получава недвусмислено удостоверение, че с изключение на „ най-близката точка по ТАП “ – тази, която в следствие беше употребена, и българският, и турският транспорт оператори удостоверяват опция азерският газ да бъде получен през Турция!?
Това е прецизен откъс – ето ви подписите в това писмо:
Факсимиле от писмото, изпратено от Владимир Малинов и Бурхан Озкан.
И тук забележете какво прави Павлов – той, шефът на комерсиалната компания „ Булгаргаз “, връща отговор безусловно на идващия ден, в което изяснява на шефовете на турската " Боташ " и на " Булгартрансгаз ", че „ отсъствието на съглашение за междусистемна съгласуваност “ сред систематичните оператори на преносната мрежа на България и Турция правели невъзможни доставките на тези точки на свързване, а точно сред ТАНАП и системата на „ Боташ “ и оттова на Малкочлар-Странжата. Още един път, „ драги фенове “, шефът на „ Булгаргаз “ оспорва истинността на казаното от шефовете на „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “, освен това, възприема го като опасност за неговия проект да „ обективизира “ невъзможността от импорт на цялото количество азерски газ. Ето заглавната страница на това писмо:
Факсимиле от отговора на Николай Павлов.
Само ще допълня, че и без съществуването на междусистемно съглашение, което в случай че всичко върви наред, може да се окаже факт към края на годината, в годините обратно, през Турция е пренасян газ за „ Булгаргаз “ - главно при импорт на полутечен природен газ. Което потвърждава и гаранцията, която „ Булгартрансгаз “ и „ Боташ “ дават с изказванието, си че могат да пренесат азерския газ. А за какво някогашният министър председател Борисов не е потърсил подпомагане от „ приятеля Ердоган “ е въпрос, който не е с нараснала компликация. Не е имал интерес.
Всичко съм допускал, само че това – двете компании оператори на мрежите в Турция и България ти споделят, че можеш да пренесеш азерски газ, а търговецът „ Булгаргаз “ да твърди противното, си е чиста проба бойкот.
Това бе началото на разкритията. В идната публикация – четете за оправданието с „ неявяване “ и типа на входните потенциали на Неа Месемврия.
Още по темата
Вероятно щях да отмина с безмълвие опита за „ изпиране “ на някогашния началник на „ Булгаргаз “ Николай Павлов и за връщането на „ бял кон “ като министър на енергетиката в неосъществения кабинет на ГЕРБ. Представянето му като „ исполин в енергетиката “ от различен „ исполин “ Румен Овчаров, който още от времето, в което като министър на енергетиката се опита да съобщи под контрола на „ Газпром “ цялата ни директна мрежа, остава като основно настоящо лице на лобистката група на съветските енергийни ползи у нас.
Да, той е основно настоящо лице в напъните за блокиране на доставките на азерския газ и то от дълго време. Неговите старания да се измъкне от контракта за доставка на азерски газ започнаха надалеч преди да се появи въобще казусът със закъснението на интеконектора с Гърция. Много бяха сигналите, само че ще стартира с по-видимите. С доближаване датата на доставките на азерски газ по първичния контракт, подписан през 2013 година, Николай Павлов стартира да търси способи да се измъкне от него. Не, това не е негово персонално скимване, а израз на групов или колективен интерес освен това освен на „ дрийм тийма “ от Хасково, само че и цялата кохорта от свързани с „ Газпром “ лица.
Едни от първите негови признаци за раздразнителност бяха в края на 2019 година, когато стана веществен въпросът за даване гаранцията от $100 млн., която бе предусловие за неговото активиране. Азерската страна стартира да се безпокои, защото Павлов не демонстрираше никакъв интерес и прехвърляше топката на БЕХ, на министъра на енергетиката, оплакваше се, че няма пари, че става прекомерно доста газ (в едно друго писмо до „ началниците “ се оплаква, че в случай че изпълнел минималните количества по контракта с руснаците и азерите, щял да се чуди какво да прави с 3,32 милиарда кубически метра!?). Представяте ли си – какво ще прави с 1 милиард кубически метра от най-евтиния газ в Европа!?! Определено е исполин на мисълта и действието.
Първите месеци на 2020 година минаха, „ Булгаргаз “ към този момент беше в несъблюдение, а гаранция нямаше. Единствената причина такава да има бяха настояванията на министър Теменужка Петкова, която бе натоварена от Борисов да „ балансира “ сред съветските и американски ползи, и такава беше учредена през май-юни. Онова, което уплаши Павлов в оня интервал, е предизвестието, че в случай че провали интерконектора и доставките на азерски газ, ще сложи Борисов в мъчно състояние, тъй като на него му би трябвало интерконектор с Гърция, с цел да балансира геополитически със Съединени американски щати и Европейски Съюз, съветския „ Турски “ поток.
След като гаранцията бе учредена, и стана ясно, че няма по какъв начин да спре изцяло плана, Павлов стартира да търси опрощение със закъснение в осъществяването на интерконектора, за което е известен с писмо от септември 2020 година Толкова доста писма е писал до всички в страната, до посолства, че мъчно може да се изброят всичките, само че наличието им е едно и също – договорът за съветски газ би трябвало да бъде с приоритет пред всички.
Същите лобисти на „ Газпром “, които забавиха интерконектора, започнаха да търсят „ справедливи “ аргументи, с цел да се и понижи вносът на азерски природен газ. И първата бе неналичието на различно трасе при закъснение на интерконектора, което си беше чиста проба неистина. Но по какъв начин да я разобличиш, като Павлов поставя на всичко „ комерсиална загадка “, даже Народното събрание, който може да работи със секретни документи, няма достъп до „ корпоративните “ търговски секрети на „ Булгаргаз “. В многочислените медийни прояви на Павлов неговата „ истина “ е единствената, и всеки, който се опита да я оспори е нападнат с това, че не знае или не е „ експерт “, последното евентуално производно на правото да слагаш гриф „ комерсиална загадка “.
Самият Павлов в писмо още веднъж в служебна преписка написа, че с цел да извърши контракта за доставка на азерски газ, му би трябвало потенциал за импорт на 30 000 МВтч/ден. Запомнете това число, ще ви би трябвало по-късно с цел да вържете мисли и държание.
Дълго време въобще шефът на „ Булгаргаз “ настойчиво постанова схващането, че сред доставките на азерски газ и съществуването на работещ интерконектор, има директно и неотменима връзка, нещо което в първичния контракт въобще го няма. И това бе мнение, което не се оспорваше от държавното управление на Бойко Борисов до момента в който като министър Асен Василев, не принуди Павлов да му покаже контракта и там да „ светне “ истината, че в случай че го няма интерконектора и не може да се достави азерският газ на точката на свързане на ТАП и интерконектора, т.е. Комотини, се планува и опция:
“…или друга най-близка точка на ТАП ”.
Но има още нещо, което и до момента Николай Павлов крие настойчиво, това че и имало и друга опция, която е била проучена и удостоверена като годна, само че и крита от самото начало.
От документи, с които се запознахме, Павлов написа до шефовете на операторите на турската и българската газопреносни мрежи с въпрос има ли опция азерският газ да влезе от ТАНАП през турската мрежа в България. И на 12 октомври 2020 година в отговор на това питане шефът на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов, дружно с шефа на „ Боташ “ Бурхан Озкан, пишат писмо до президента на СОКАР – Ровнаг Абдулаев и до изпълнителния шеф на „ Булгаргаз “ Николай Павлов, което цитираме за точност:
„ Във връзка с проявен интерес за транспорт на природен газ на IP–точка на свързване, Странджа Малкочлар, в посока от Турция към България бихме желали да ви осведомяваме за следното:
От 1 декември, 2020 година „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “ ЕАД ще имат техническата опция да транспортират количествата природен газ през точката на свързване от ТАНАП и „ Боташ “ (още преди да влезе азерският газ в ТАП), както и в точката на свързване сред преносните мрежи на „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “ при Малкочлар-Странджата ”.
Още един път – съвсем три месеца преди периода за начало на доставките на азерския газ 1 януари 2021 година, преди да подпише в допълнение съглашение към контракта, Николай Павлов получава недвусмислено удостоверение, че с изключение на „ най-близката точка по ТАП “ – тази, която в следствие беше употребена, и българският, и турският транспорт оператори удостоверяват опция азерският газ да бъде получен през Турция!?
Това е прецизен откъс – ето ви подписите в това писмо:
Факсимиле от писмото, изпратено от Владимир Малинов и Бурхан Озкан. И тук забележете какво прави Павлов – той, шефът на комерсиалната компания „ Булгаргаз “, връща отговор безусловно на идващия ден, в което изяснява на шефовете на турската " Боташ " и на " Булгартрансгаз ", че „ отсъствието на съглашение за междусистемна съгласуваност “ сред систематичните оператори на преносната мрежа на България и Турция правели невъзможни доставките на тези точки на свързване, а точно сред ТАНАП и системата на „ Боташ “ и оттова на Малкочлар-Странжата. Още един път, „ драги фенове “, шефът на „ Булгаргаз “ оспорва истинността на казаното от шефовете на „ Боташ “ и „ Булгартрансгаз “, освен това, възприема го като опасност за неговия проект да „ обективизира “ невъзможността от импорт на цялото количество азерски газ. Ето заглавната страница на това писмо:
Факсимиле от отговора на Николай Павлов. Само ще допълня, че и без съществуването на междусистемно съглашение, което в случай че всичко върви наред, може да се окаже факт към края на годината, в годините обратно, през Турция е пренасян газ за „ Булгаргаз “ - главно при импорт на полутечен природен газ. Което потвърждава и гаранцията, която „ Булгартрансгаз “ и „ Боташ “ дават с изказванието, си че могат да пренесат азерския газ. А за какво някогашният министър председател Борисов не е потърсил подпомагане от „ приятеля Ердоган “ е въпрос, който не е с нараснала компликация. Не е имал интерес.
Всичко съм допускал, само че това – двете компании оператори на мрежите в Турция и България ти споделят, че можеш да пренесеш азерски газ, а търговецът „ Булгаргаз “ да твърди противното, си е чиста проба бойкот.
Това бе началото на разкритията. В идната публикация – четете за оправданието с „ неявяване “ и типа на входните потенциали на Неа Месемврия.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ