Знаете ли, че е имало времена, в които Русия е

Знаете ли, че е имало времена, в които Русия е била окупирана от Полша? Тук припомняме за конфликта сред двата тогавашни хегемона в Източна Европа:

През ноември 1612 година с много кръв е комплициран завършек на двугодишната полска окупация на Москва. Как обаче се стигна до такава степен, че поляците съумяха да завладеят съветската столица и самия Кремъл?

В Русия тези години се известни като „ Смутното време ”. То стартира със гибелта на Иван Грозни през 1584 и завършва през 1613 с възкачването на престола на първия цар от семейството Романови. Преди това Иван Грозни съумява да укрепи страната и да ореже правата на болярите, само че опитите му да се разшири на Запад са блокирани от тогавашния полски крал Щефан Батори.

Златният век на Полша

Поляците и до през днешния ден се гордеят с парламентарната система на страната си от това време. Тя се отличава със независимост и тъждество, макар че облагодетелства шляхтата (привилегированата класа в Полша), която има право да въздейства върху избора на владетеля. В края на ХVІ-ти век полско-литовското кралство, известно още като Жечпосполита, се намира в апогея си и обгръща Балтика и част от Украйна. На Изток границата с Русия минава чак при Смоленск. Това е и границата сред католици и православни. През този „ Златен век ” на Полша полският език става даже фешън в самата Москва. В същото време след гибелта на Зигмунд (Сигизмунд) Аугст Ягело, Иван Грозни получава действителен късмет да се възкачи на полския трон. Полските шляхтичи го канят за крал с вярата, че Русия ще стане третата съставна част в мощното им кралство, а „ западното въздействие ” ненапълно ще облагороди Москва. Иван обаче упорства да получи короната от Московския архимандрит, а не от Католическата черква в Полша, и по този начин историческото обединяване се проваля. Малко по-късно на полския престол сяда Щефан Батори, а през 1587 короната получава Зигмунд Трети от шведската благородническа фамилия Ваза.

Иван Грозни (1530 - 1584)

Лъже-Димитрий

Димитрий, синът на Иван Грозни, умира непълнолетен малко след гибелта на татко си. На престола в Москва се възкачва Борис Годунов, който мнозина считат за палач на Димитрий. Той подписва мир с Полша, само че поляците нарушават контракта единствено няколко години по-късно. С тяхна помощ през 1605 година, след гибелта на Борис Годунов, съветският престол попада в ръцете на първия Лъже-Димитрий - недъгав, червенокос юноша, който се показва за по знамение оживелия наследник на Иван Грозни. Болярите изначало го поддържат, само че единствено година по-късно в Москва избухва протест, „ Димитрий ” е погубен и хвърлен на сметището за всеобщо наставление. По-късно трупът му е изгорял, а пепелта - изстреляна с топ в западна посока. Стотици негови придворни от полско-литовски генезис също са безмилостно избити.

През 1607 се появява идващият Лъже-Димитрий, който полската вдовица на предходния Лъже-Димитрий завчас припознава като своя по знамение оживял брачен партньор. С цяла войска от жадни за плячка поляци, казаци, руснаци и какви ли не авантюристи, Лъже-Димитрий ІІ поема през 1608 към Москва. Полският крал Зигмунд обаче се държи настрани. Всъщност неговата цел е друга. Като ревнив католик той мечтае да завладее протестантска Швеция и да я върне към „ правата религия ”. А пътят му натам минава през православна Русия. Така през 1610 година Зигмунд най-сетне събира армия и потегля. Царуващият по това време в Москва Василий Шуйски е свален, поляците влизат в Кремъл, само че това не значи, че Лъже-Димитрий ІІ се възкачва на престола. Напротив! Зигмунд бързо се отървава от него, тъй като желае съветски цар да стане личният му наследник Владислав. Първоначално договарянията с болярите вървят добре, Владислав даже е подготвен да одобри православието. В същото време обаче боевете не престават, а полските окупатори демонстрират особена свирепост. Те протягат ръка даже на дамите и дъщерите на болярите, което, естествено, не оказва помощ изключително на Владислав да се добере до престола.

Освободителите Минин и Пожарски

Паметникът на Кузма Минин и Димитрий Пожарски в Москва

През 1611 в Москва избухва и въстание срещу окупаторите, които го потушават, подпалвайки няколко квартала към Кремъл, където са се барикадирали бунтовниците. Година по-късно този палеж им изяжда главата. През август 1612 съветските войски под управлението на новгородския търговец Кузма Минин и на княз Димитрий Пожарски с лекост затварят обръча към оголения Кремъл. През идващите два месеца обсадените са подложени на ужасяващи ограничения. Първоначално ядат конско месо, след това минават на кучета, котки и плъхове, а най-после стигат и до човекоядство. На 4 ноември те най-накрая се предават. Минин и Пожарски им дават обещание гладко завръщане в Полша, само че националният яд осуетява този проект. Безчет полски бойци са избити, доста високопоставени офицери са взети в плен, с цел да бъдат освободени след това против откуп. Няколко месеца по-късно, на 3 март 1613 година, за съветски цар е провъзгласен Михаил Романов, наследник на Ростовския митрополит. Така се слага началото на една династия, която ръководи Русия чак до 1917 година. Борбата сред Полша и Русия за превъзходство в Източна Европа продължава чак до ХVІІІ-ти век, когато Петър Велики и Екатерина дефинитивно постановат съветската доминация.

Но полската инвазия от 1610 година неведнъж се употребява както от Царска Русия, по този начин и от Съветския съюз като опрощение за брутални дейности против поляците, които Москва назовава „ католически предатели на славянството ”. За последно през септември 1939 година, когато Хитлер и Сталин просто си поделят полската страна.