Лятото на непобедимата английска армада
Знаем, че заглавието ви изкушава да кажете: Англия? Ха, та те в никакъв случай не печелят нищо!
Е, към този момент не е по този начин. Не и това лято.
Английският футбол изживява време на лека възбуденост и вяра, която даже не се произнася гласно. След толкоз години на " огромни кошници ", с които всяко потомство на Линекер, Биърдсли, Барнс и Робсън или Бекъм, Лампард, Джерард и Скоулс потеглят, с цел да се върнат с наведени глави, никой не смее да приказва огромни приказки на Острова.
Но статистиките са показателни - Англия се трансформира, пораства потомство на спечелили и младоци, които въобще не страдат от комплекса на безконечния неуспешен.
Може би, тъй като са от различен генотип, това е ново потомство играчи, които нямат нищо общо с ръбатата физиономия на Бътчър или излъчващата предпочитание за всеобщи убийства трепереща долна джука на Пиърс.
Не че и тях не си ги харесвахме, носеха чара на остарелия британски футбол.
Просто тези са разнообразни.
Та Англия игра на 4 шампионати това лято във възрастите до 17, до 19, до 20 и 21 години. Три бяха европейски, едно бе международно.
И се оправи брилянтно.
В началото бе тимът на Стивън Купър от момчета до 17 години на Евро 2017 в Хърватия. В този състав трите огромни звезди бяха Фил Фодън, Джейдън Санчо (и двамата от Манчестър Сити, сега са с първия отбор на турне в САЩ) и Райън Брюстър от Ливърпул. Момчетата сгазиха Норвегия (3:1), Украйна (4:0) и Холандия (3:0) в групата, отстраниха Ейре с 1:0 и Турция с 2:1, с цел да стигнат край на европейското против огромния любимец Испания.
Англия водеше до шестата минута на добавеното време с 2:1, а тогава позволи гол от корнер и срещата отиде на дузпи. Драмата приключи (естествено) със сълзи и успех на испанците, само че дребните " три лъва " си тръгаха без загуба от шампионата. По регламентите на ФИФА и УЕФА, провалянето с дузпи се вкарва в статистиката като еднакъв мач, тъй като важат постоянното време и продълженията.
Равносметка: 5 победи и 1 еднакъв мач.
Кийт Даунинг заведе в Грузия тима до 19 години на европейското, на което Англия бе в една група с България. За звезди на този отбор бяха посочени Райън Сисеньон от Фулъм, направил извънреден сезон в Чемпиъншип с първия отбор, както и Бен Бреретън, за който в Нотингам възнамеряват да е титуляр от есента.
На самото състезание ужасно изпъкна Мейсън Маунт от Челси, плеймейкър с огромно бъдеще.
Англия удари България на старта с 2:0, а след това излъга Холандия с 1:0 в края. Решителният мач с Германия бе рецитал - 4:1, с цел да пристигна полуфинал против Чехия, решен с гол с петичка на Лукас Нмеча в 90-ата минута.
На финала фаворизираната Португалия също нямаше късмет, а купата отиде за англичаните с 2:1.
Равносметка: 5 победи.
Англичаните заведоха доста мощен отбор до 21 години на европейското в Полша, като селекционер бе Ейди Буутройд. Тук за бъдещи звезди са посочени мнозина, само че изключително мощно усещане направиха Натаниъл Чалоба от Челси, Джеймс Уорд-Праус от Саутхемптън и бранителят на Суонси Алфи Моусън. Чалоба бе основният състезател на шампионата за Англия, а неговото излизане на полуфинала против Германия струваше скъпо.
В групата " трите лъва " потеглиха с 0:0 против Швеция, обърнаха до 2:1 Словакия и бяха безпощадни против домакините от Полша с 3:0, с цел да завършат преди всичко.
На полуфинала против Германия, англичаните водиха до 70-ата минута с 2:1 с цел да завършат 2:2 и още веднъж да се наложи да отидат на най-кошмарната си крах - дузпи и победа за немците.
И тук отпадане без проваляне.
Равносметка: 2 победи и 2 ремита.
Големият удар пристигна на Световното до 20 години в Корея, където Англия подвигна купата. Първенство, което през годините е видяло изгрева на хора като Марадона и Меси, съревнование с голям заряд и огромна класа по традиция.
Пол Симпсън заведе на дребния Мондиал отбор, цялостен с футболисти, които към този момент са вкусвали от мъжкия футбол. Сред тях - квинтет от Евертън: Джонджо Кени и Калъм Конъли (защитници), Адемола Лукман и Киърън Дауъл (полузащитници) и нападателят Доминик Калвърт-Люин, трансформирал се в воин на финала.
Стартът бе научен с 3:0 над Аржентина, а точно упоменатият Калвърт-Люин откри с първия гол на шампионата за Англия.
Последва 1:1 с Гвинея, преди да пристигна тактическо 1:0 над домакините в тежка атмосфера, задоволително за първото място в групата.
На осминафинал англичаните удариха Коста Рика с 2:1, а противникът бе апетитен за един от любимците на шампионата. Същото се отнася и за Мексико на четвъртфинала, отстранен с 1:0.
Мач №1 на Световното бе полуфиналът Италия - Англия, в който британците изоставаха до 66-ата минута с 0:1 само че два гола на звездата Доминик Соланке (тогава още в Челси, само че от 1 юли в Ливърпул), както и попадение на Лукман, донесоха популярен поврат.
На финала Калвърт-Люин вкара за 1:0 против Венецуела, а в трагичните последни минути воин стана Фреди Удмън, вратар на Нюкасъл. Той избави дузпа, а с това - и купата. Това бе първи трофей за британски народен тим от Световно състезание след 1966-а.
Равносметка: 6 победи и 1 реми.
Да, това са трофеи в юношески и младежки възрасти. Да, статистиките са ободряващи и дават очаквания.
Голяма част от изгрялите звезди на тези шампионати са с нетипични за Англия имена, много от тях не са потомци на 9-о потомство кореняци в Лондон, Брадфорд или Лийдс. В състава до 20 години играят 6 съществени футболисти, които умерено могат към момента да изберат мъжкия народен отбор на Нигерия.
Но няма да го създадат.
Бъдещето е прекомерно обещаващо, в случай че се съди по лятото на 2017-а, в която армадата от британски тимове остана непобедена.
Крайна равносметка: 18 победи и 4 равенства.
Е, в случай че желаете да се заядете, смятайте от тези четири ремита две за провали - с дузпи на финала от Испания до 17 година и отново след спомагателни наказателни удари от Германия до 21 година на полуфинал. ФИФА и УЕФА ги регистрират като равенства.
И англичаните имат защо да се поздравяват (най-после) след едни безпределно сполучливи два месеца на очаквания, които към този момент виждат и златно покритие.
Е, към този момент не е по този начин. Не и това лято.
Английският футбол изживява време на лека възбуденост и вяра, която даже не се произнася гласно. След толкоз години на " огромни кошници ", с които всяко потомство на Линекер, Биърдсли, Барнс и Робсън или Бекъм, Лампард, Джерард и Скоулс потеглят, с цел да се върнат с наведени глави, никой не смее да приказва огромни приказки на Острова.
Но статистиките са показателни - Англия се трансформира, пораства потомство на спечелили и младоци, които въобще не страдат от комплекса на безконечния неуспешен.
Може би, тъй като са от различен генотип, това е ново потомство играчи, които нямат нищо общо с ръбатата физиономия на Бътчър или излъчващата предпочитание за всеобщи убийства трепереща долна джука на Пиърс.
Не че и тях не си ги харесвахме, носеха чара на остарелия британски футбол.
Просто тези са разнообразни.
Та Англия игра на 4 шампионати това лято във възрастите до 17, до 19, до 20 и 21 години. Три бяха европейски, едно бе международно.
И се оправи брилянтно.
В началото бе тимът на Стивън Купър от момчета до 17 години на Евро 2017 в Хърватия. В този състав трите огромни звезди бяха Фил Фодън, Джейдън Санчо (и двамата от Манчестър Сити, сега са с първия отбор на турне в САЩ) и Райън Брюстър от Ливърпул. Момчетата сгазиха Норвегия (3:1), Украйна (4:0) и Холандия (3:0) в групата, отстраниха Ейре с 1:0 и Турция с 2:1, с цел да стигнат край на европейското против огромния любимец Испания.
Англия водеше до шестата минута на добавеното време с 2:1, а тогава позволи гол от корнер и срещата отиде на дузпи. Драмата приключи (естествено) със сълзи и успех на испанците, само че дребните " три лъва " си тръгаха без загуба от шампионата. По регламентите на ФИФА и УЕФА, провалянето с дузпи се вкарва в статистиката като еднакъв мач, тъй като важат постоянното време и продълженията.
Равносметка: 5 победи и 1 еднакъв мач.
Кийт Даунинг заведе в Грузия тима до 19 години на европейското, на което Англия бе в една група с България. За звезди на този отбор бяха посочени Райън Сисеньон от Фулъм, направил извънреден сезон в Чемпиъншип с първия отбор, както и Бен Бреретън, за който в Нотингам възнамеряват да е титуляр от есента.
На самото състезание ужасно изпъкна Мейсън Маунт от Челси, плеймейкър с огромно бъдеще.
Англия удари България на старта с 2:0, а след това излъга Холандия с 1:0 в края. Решителният мач с Германия бе рецитал - 4:1, с цел да пристигна полуфинал против Чехия, решен с гол с петичка на Лукас Нмеча в 90-ата минута.
На финала фаворизираната Португалия също нямаше късмет, а купата отиде за англичаните с 2:1.
Равносметка: 5 победи.
Англичаните заведоха доста мощен отбор до 21 години на европейското в Полша, като селекционер бе Ейди Буутройд. Тук за бъдещи звезди са посочени мнозина, само че изключително мощно усещане направиха Натаниъл Чалоба от Челси, Джеймс Уорд-Праус от Саутхемптън и бранителят на Суонси Алфи Моусън. Чалоба бе основният състезател на шампионата за Англия, а неговото излизане на полуфинала против Германия струваше скъпо.
В групата " трите лъва " потеглиха с 0:0 против Швеция, обърнаха до 2:1 Словакия и бяха безпощадни против домакините от Полша с 3:0, с цел да завършат преди всичко.
На полуфинала против Германия, англичаните водиха до 70-ата минута с 2:1 с цел да завършат 2:2 и още веднъж да се наложи да отидат на най-кошмарната си крах - дузпи и победа за немците.
И тук отпадане без проваляне.
Равносметка: 2 победи и 2 ремита.
Големият удар пристигна на Световното до 20 години в Корея, където Англия подвигна купата. Първенство, което през годините е видяло изгрева на хора като Марадона и Меси, съревнование с голям заряд и огромна класа по традиция.
Пол Симпсън заведе на дребния Мондиал отбор, цялостен с футболисти, които към този момент са вкусвали от мъжкия футбол. Сред тях - квинтет от Евертън: Джонджо Кени и Калъм Конъли (защитници), Адемола Лукман и Киърън Дауъл (полузащитници) и нападателят Доминик Калвърт-Люин, трансформирал се в воин на финала.
Стартът бе научен с 3:0 над Аржентина, а точно упоменатият Калвърт-Люин откри с първия гол на шампионата за Англия.
Последва 1:1 с Гвинея, преди да пристигна тактическо 1:0 над домакините в тежка атмосфера, задоволително за първото място в групата.
На осминафинал англичаните удариха Коста Рика с 2:1, а противникът бе апетитен за един от любимците на шампионата. Същото се отнася и за Мексико на четвъртфинала, отстранен с 1:0.
Мач №1 на Световното бе полуфиналът Италия - Англия, в който британците изоставаха до 66-ата минута с 0:1 само че два гола на звездата Доминик Соланке (тогава още в Челси, само че от 1 юли в Ливърпул), както и попадение на Лукман, донесоха популярен поврат.
На финала Калвърт-Люин вкара за 1:0 против Венецуела, а в трагичните последни минути воин стана Фреди Удмън, вратар на Нюкасъл. Той избави дузпа, а с това - и купата. Това бе първи трофей за британски народен тим от Световно състезание след 1966-а.
Равносметка: 6 победи и 1 реми.
Да, това са трофеи в юношески и младежки възрасти. Да, статистиките са ободряващи и дават очаквания.
Голяма част от изгрялите звезди на тези шампионати са с нетипични за Англия имена, много от тях не са потомци на 9-о потомство кореняци в Лондон, Брадфорд или Лийдс. В състава до 20 години играят 6 съществени футболисти, които умерено могат към момента да изберат мъжкия народен отбор на Нигерия.
Но няма да го създадат.
Бъдещето е прекомерно обещаващо, в случай че се съди по лятото на 2017-а, в която армадата от британски тимове остана непобедена.
Крайна равносметка: 18 победи и 4 равенства.
Е, в случай че желаете да се заядете, смятайте от тези четири ремита две за провали - с дузпи на финала от Испания до 17 година и отново след спомагателни наказателни удари от Германия до 21 година на полуфинал. ФИФА и УЕФА ги регистрират като равенства.
И англичаните имат защо да се поздравяват (най-после) след едни безпределно сполучливи два месеца на очаквания, които към този момент виждат и златно покритие.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ