Фердинанд мечтаел за българи с титли, но липсвали мераклии
Знае се, че младият княз е посрещнат в София през 1887 година без необикновен възторг. Въпреки арките, гирляндите и момите, които му сервират самун и сол във всяко населено място по пътя му. Въпреки угощенията с печени агнета, баници и домашна ракия, която за чужденците е отвратителна на усет и вони.
Както споделя един хроникьор за посрещането:
Урата бяха редки, викаха не жителите, а школуваните бойци!
Самият Фердинанд - още млад, строен и тъничък момък, се оглежда страхливо и всичко му наподобява мръсно, некрасиво и... миризливо.
Години по-късно всички ще се убедят, че княжеският нос, възголемичък на тип, е и доста сензитивен на аромати. Дотам, че при влизането си в Двореца, щом престъпва прага на кабинета и спалнята, князът стартира да мърмори, че още се усеща миризмата на княз Александър. И другите сетива на младия държател са чувствителни, заради което доближените му са постоянно в очакване на скандал: поради несръчни обноски, недобър тип на ядене или дипла на дрехата, поради увехнали във вазата цветя или липса на бон звук.
Дворецът, който заварва Фердинанд,
му се коства неуместен, износен и лишен
от искра и лукс
При това е цялостен с мишки и дървеници, които биват прогонени с огромен труд и не без помощта на задгранични експерти. Неведнъж той недоволства и твърди, че постройката е като къща на елементарен виенски рентиер, не наподобява на замък. Затова още от първия ден на идването си се разпорежда да бъде преустроена, премебелирана, претапицирана, застлана с дебели килими, отрупана с обичаните му бронзови бонбониери, портрети на родственици в скъпи рамки, табакери, писалищни принадлежности, декорации... И с дузини вази, в които от време на време с месеци наред съхнат букети и китки, набрани от самия него по време на разходките му в планината. Строят се в допълнение зали и крило за княгинята.
Едно от първите му условия е облеклото на тези, които го посещават и с които се среща по време на обиколките му из страната.
Сам той се преоблича
неведнъж всеки ден,
според от мотива
Добри Ганчев, неговият първи преподавател по български език, ще напише по-късно в спомените си, че незабавно след известието от двореца, че са го избрали за тази виновна работа, му припомнят, че би трябвало да се яви за урока във фрак. “Фрак?! Где фрак? У какъв брой души имаше тогава фракове? Само някои от министрите и не всички”. Налага се да вземе в заем от един другар. Драган Цанков по този мотив люто псува и се заканва, че ще влезе в Двореца с шаечно сетре и беневреци.
Още по-затруднени са кметовете, с които Фердинанд се среща понякога и които не смятат за нужно да имат такива облекла в дрешника си. Нерядко малограмотни, надалеч от етикета, незнаещи непознати езици, с
груби мазолести ръце, които не познават белите ръкавици
За тях формалното облекло е глезотия и непотребен разкош, те са хора, “навикнали да вървят без горня риза, без жилетка, прекомерно постоянно с подпетени обуща, за по-голяма лекота”.
Един непосредствен на Двореца наблюдаващ написа: “Раждан и расъл в страна, гдето купите за хората са така нужни, както и шапките им, на княз Фердинанд се виждаше доста грозно да се обръща към министри, към високи служители единствено с едно господиносване”.
Улица “Мария Луиза” - всевъзможни българи, само че не и аристократи
Така се стига до концепцията, която би трябвало да утвърди първо Стефан Стамболов, след това и държавното управление - и у нас да се вкара “институтът за титулованото чиновничество”. Обзет от тази мисъл, князът стартира да приказва постоянно за това, като дава пред всеки собствен събеседник образец с Австрия, с Германия, с Франция... Търси съидейници с думите:
“Как би прилягало
да кажеш: “Маркиз Стоилов...
Конт Начович...”
Българите обаче не скачат от наслада, че може да се снабдят с трофеи. Много от тях, чиновници в свитата на владетеля, го разочароват с реакцията си по тематиката. Един напряко му споделя: “Тез контове и маркизи, на следващия ден кат паднат от власт, кой ще им дава средства, с цел да поддържат високото си достолепие?”. Князът дава отговор: “Държавата”, само че е наясно, че това няма по какъв начин да се случи в България, където разноските на владетеля и двора му така и така пренапрягат разискванията за бюджета в Народното събрание. Подсещат го и за друго, още по-конфузно събитие: бащите на бъдещите маркизи и барони са още живи и множеството от тях орат земята или са терзии, бакали, кундурджии... Нали ще им се смеят хората, нали самите те ще се усещат неудобно, като предадени в родовата си памет, в случай че синовете им внезапно се окажат контове и барони?
Дълго време още Фердинанд не се отхвърля от концепцията да насади в българската земя “аристократическите титули”. И като не съумява с купите, натъртва на външността и церемониала, при което нерядко маниерите и облеклото на българите му основават мотиви за неприятни смешки и насмешки, на които той е огромен занаятчия. Разказват, че по време на хранене непрестанно обхождал с взор масата и несдържано се кискал и коментирал злостно, в случай че някой от поканените българи не знае по какъв начин се употребяват приборите или пък си пийва от купичката с вода и лимон, поставена пред него за измиване на пръстите. Израз на неговата пристрастеност по “салтанати” и блестящи украси по облеклата е служебното облекло на доведените прислужници, немци и маджари - коняри, готвачи, камериери... Вън от двореца, изключително в празнични дни, те трябвало да нахлузват позлатени ливреи, а на главите си да поставят триъгълни шапки, да бъдат избръснати и напудрени сякаш се намират във френския кралски двор. Докато най-после, под влияние на своето обграждане и непосреден допир с действителността, Фердинанд доста сполучливо самичък побългарява на моменти и обноските си, и речта си. Почва да крещи и да наскърбява, когато не е в въодушевление, да
сипе хули -
изначало на унгарски,
а след това и на български.
Става високомерен, обидно подигравателен, недодялан. Твърди се, че почнал да се обръща към доближените си с: бай Лука, бай Христу, бай Георги... А в стеснен, съкровен кръг си разрешавал да подлага на насмешки и подбив свои чиновници и политици, както и околните им - назовава Ив. Ев. Гешов “изтърван заек”, Начович - “Велзевул”, Маджаров - “Конската глава”, Д. Агура - Котарака, госпожа Чомакова - “кокошката”... Мдааа, не доста възпитано и аристократично като привичка. Процесът обаче е двустранен: част от свитата му (главно селянчета от Златица и Пирдоп, както злослови един съвременник) също се трансформира, само че в противоположна посока: проговарят немски и френски, научават се да танцуват бални танци, привикват и те да носят пръстени, браслети, карфици със скъпоценни камъни... Един от тях, Славчо Тъпчилещов от Калофер, последователно почва да си има вяра, че е горе-долу роден със синя кръв, хвали се наляво и надясно, че е представлявал България “във Виндзорския дворец”, че е участвал на сватбата на Йосиф Батенберг, че е танцувал с някаква си графиня, която откровено се изумявала, че по нашенско има такива изискани кавалери, а не “диваци, черни като негрите”. Друг пък, Димитър Станчов, частният секретар на Фердинанд, даже се дами за девойка дьо Грьоно, същинска френска аристократка, за огромен шок на неговите родственици, които смятат този сватбен съюз за позор и леке върху името на семейството.
Защото подозират, чисто по български, че щом графът, татко на девойката, е склонил да пристигна да служи на Фердинанд в тази дребна, далечна и бедна страна, то значи е безимотен и бедстващ, т.е. неприятна партия за техния изучен в странство хубав и почитан като работа наследник. Сестрите на Димитър Станчов го ожалили и месеци наред ронили сълзи във връзка на “лошия” му шанс, а родителите му намерено роптаели срещу Фердинанд, че е благословил този брак, имайки някакви други съображения.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Както споделя един хроникьор за посрещането:
Урата бяха редки, викаха не жителите, а школуваните бойци!
Самият Фердинанд - още млад, строен и тъничък момък, се оглежда страхливо и всичко му наподобява мръсно, некрасиво и... миризливо.
Години по-късно всички ще се убедят, че княжеският нос, възголемичък на тип, е и доста сензитивен на аромати. Дотам, че при влизането си в Двореца, щом престъпва прага на кабинета и спалнята, князът стартира да мърмори, че още се усеща миризмата на княз Александър. И другите сетива на младия държател са чувствителни, заради което доближените му са постоянно в очакване на скандал: поради несръчни обноски, недобър тип на ядене или дипла на дрехата, поради увехнали във вазата цветя или липса на бон звук.
Дворецът, който заварва Фердинанд,
му се коства неуместен, износен и лишен
от искра и лукс
При това е цялостен с мишки и дървеници, които биват прогонени с огромен труд и не без помощта на задгранични експерти. Неведнъж той недоволства и твърди, че постройката е като къща на елементарен виенски рентиер, не наподобява на замък. Затова още от първия ден на идването си се разпорежда да бъде преустроена, премебелирана, претапицирана, застлана с дебели килими, отрупана с обичаните му бронзови бонбониери, портрети на родственици в скъпи рамки, табакери, писалищни принадлежности, декорации... И с дузини вази, в които от време на време с месеци наред съхнат букети и китки, набрани от самия него по време на разходките му в планината. Строят се в допълнение зали и крило за княгинята.
Едно от първите му условия е облеклото на тези, които го посещават и с които се среща по време на обиколките му из страната.
Сам той се преоблича
неведнъж всеки ден,
според от мотива
Добри Ганчев, неговият първи преподавател по български език, ще напише по-късно в спомените си, че незабавно след известието от двореца, че са го избрали за тази виновна работа, му припомнят, че би трябвало да се яви за урока във фрак. “Фрак?! Где фрак? У какъв брой души имаше тогава фракове? Само някои от министрите и не всички”. Налага се да вземе в заем от един другар. Драган Цанков по този мотив люто псува и се заканва, че ще влезе в Двореца с шаечно сетре и беневреци.
Още по-затруднени са кметовете, с които Фердинанд се среща понякога и които не смятат за нужно да имат такива облекла в дрешника си. Нерядко малограмотни, надалеч от етикета, незнаещи непознати езици, с
груби мазолести ръце, които не познават белите ръкавици
За тях формалното облекло е глезотия и непотребен разкош, те са хора, “навикнали да вървят без горня риза, без жилетка, прекомерно постоянно с подпетени обуща, за по-голяма лекота”.
Един непосредствен на Двореца наблюдаващ написа: “Раждан и расъл в страна, гдето купите за хората са така нужни, както и шапките им, на княз Фердинанд се виждаше доста грозно да се обръща към министри, към високи служители единствено с едно господиносване”.
Улица “Мария Луиза” - всевъзможни българи, само че не и аристократи
Така се стига до концепцията, която би трябвало да утвърди първо Стефан Стамболов, след това и държавното управление - и у нас да се вкара “институтът за титулованото чиновничество”. Обзет от тази мисъл, князът стартира да приказва постоянно за това, като дава пред всеки собствен събеседник образец с Австрия, с Германия, с Франция... Търси съидейници с думите:
“Как би прилягало
да кажеш: “Маркиз Стоилов...
Конт Начович...”
Българите обаче не скачат от наслада, че може да се снабдят с трофеи. Много от тях, чиновници в свитата на владетеля, го разочароват с реакцията си по тематиката. Един напряко му споделя: “Тез контове и маркизи, на следващия ден кат паднат от власт, кой ще им дава средства, с цел да поддържат високото си достолепие?”. Князът дава отговор: “Държавата”, само че е наясно, че това няма по какъв начин да се случи в България, където разноските на владетеля и двора му така и така пренапрягат разискванията за бюджета в Народното събрание. Подсещат го и за друго, още по-конфузно събитие: бащите на бъдещите маркизи и барони са още живи и множеството от тях орат земята или са терзии, бакали, кундурджии... Нали ще им се смеят хората, нали самите те ще се усещат неудобно, като предадени в родовата си памет, в случай че синовете им внезапно се окажат контове и барони?
Дълго време още Фердинанд не се отхвърля от концепцията да насади в българската земя “аристократическите титули”. И като не съумява с купите, натъртва на външността и церемониала, при което нерядко маниерите и облеклото на българите му основават мотиви за неприятни смешки и насмешки, на които той е огромен занаятчия. Разказват, че по време на хранене непрестанно обхождал с взор масата и несдържано се кискал и коментирал злостно, в случай че някой от поканените българи не знае по какъв начин се употребяват приборите или пък си пийва от купичката с вода и лимон, поставена пред него за измиване на пръстите. Израз на неговата пристрастеност по “салтанати” и блестящи украси по облеклата е служебното облекло на доведените прислужници, немци и маджари - коняри, готвачи, камериери... Вън от двореца, изключително в празнични дни, те трябвало да нахлузват позлатени ливреи, а на главите си да поставят триъгълни шапки, да бъдат избръснати и напудрени сякаш се намират във френския кралски двор. Докато най-после, под влияние на своето обграждане и непосреден допир с действителността, Фердинанд доста сполучливо самичък побългарява на моменти и обноските си, и речта си. Почва да крещи и да наскърбява, когато не е в въодушевление, да
сипе хули -
изначало на унгарски,
а след това и на български.
Става високомерен, обидно подигравателен, недодялан. Твърди се, че почнал да се обръща към доближените си с: бай Лука, бай Христу, бай Георги... А в стеснен, съкровен кръг си разрешавал да подлага на насмешки и подбив свои чиновници и политици, както и околните им - назовава Ив. Ев. Гешов “изтърван заек”, Начович - “Велзевул”, Маджаров - “Конската глава”, Д. Агура - Котарака, госпожа Чомакова - “кокошката”... Мдааа, не доста възпитано и аристократично като привичка. Процесът обаче е двустранен: част от свитата му (главно селянчета от Златица и Пирдоп, както злослови един съвременник) също се трансформира, само че в противоположна посока: проговарят немски и френски, научават се да танцуват бални танци, привикват и те да носят пръстени, браслети, карфици със скъпоценни камъни... Един от тях, Славчо Тъпчилещов от Калофер, последователно почва да си има вяра, че е горе-долу роден със синя кръв, хвали се наляво и надясно, че е представлявал България “във Виндзорския дворец”, че е участвал на сватбата на Йосиф Батенберг, че е танцувал с някаква си графиня, която откровено се изумявала, че по нашенско има такива изискани кавалери, а не “диваци, черни като негрите”. Друг пък, Димитър Станчов, частният секретар на Фердинанд, даже се дами за девойка дьо Грьоно, същинска френска аристократка, за огромен шок на неговите родственици, които смятат този сватбен съюз за позор и леке върху името на семейството.
Защото подозират, чисто по български, че щом графът, татко на девойката, е склонил да пристигна да служи на Фердинанд в тази дребна, далечна и бедна страна, то значи е безимотен и бедстващ, т.е. неприятна партия за техния изучен в странство хубав и почитан като работа наследник. Сестрите на Димитър Станчов го ожалили и месеци наред ронили сълзи във връзка на “лошия” му шанс, а родителите му намерено роптаели срещу Фердинанд, че е благословил този брак, имайки някакви други съображения.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ