Зловещият ден, в който Малчуганът“ уби 140 000 души в

Зловещият ден, в който „ Малчуганът “ умъртви 140 000 души в Хирошима. На 6 август 1945 година е осъществена първата в света атомна бомбардировка.

е осъществена първата в света атомна бомбардировка над град Хирошима в Япония по време на Втората международна война (1939-1945) от американския бомбардировач B-29 „ Енола Гей “. Целта на удара е Япония да бъде принудена да капитулира.

Бомбата с кодовото название „ Малчуганът “, се взривява в 8:15 ч. на към 600 м над повърхността и е с взривен еквивалент на към 13 килотона тротил. На място зaгивaт oкoлo 80 000 души, като общият брой на жертвите доближава 140 000 души. Зоната на цялостно опустошение е в радиус към 1,4 км. Пожарите, избухнали след гърмежа, засягат към 11,4 км.

Три дни по-късно – 9 август 1945 година – е осъществена атомна бомбардировка и над град Нагасаки в Япония от американския бомбардировач B-29 „ Суперфортрес “. Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура. Но заради облачност се постанова смяна на курса към различната цел – Нагасаки.

Експлозията се случва в 11:02 ч. Градът е подравнен със земята, умират 39 000 души, а 25 000 са ранени. Бомбата, с кодовото название „ Дебелака “, е от имплозивен вид с 6.4 килограмово ядро от плутоний-239, с взривен еквивалент от към 21 килотона тротил. Разработена е от армията на Съединени американски щати в границите на Проект „ Манхатън “.

Днешният ден е избран за Ден на Хирошима – Световен ден на битката за възбрана на нуклеарно оръжие.

В края на май групата на седемте водещи демократични сили (Г-7) пое ангажимент за реализиране на свят без нуклеарни оръжия и неотслабваща сигурност за всички. Срещата на върха на Г-7 се състоя точно в Хирошима.

Още в края на февруари обаче президентът на Русия Владимир Путин разгласи, че страната прекратява присъединяване си в контракта Нов СТАРТ. С него бяха въведени ограничавания във връзка с

Междувременно Китай бързо усилва нуклеарния си боеприпас, като цели да настигне Русия и Съединени американски щати. Пекин отхвърля да взе участие в договаряния по този въпрос. И по този начин се получава конкуренция във въоръжаването с трима участници, означи в материал през юни в. „ Вашингтон пост “.

Пекин декларира, че се придържа към отбранителна нуклеарна тактика, и се ангажира да не употребява първи нуклеарно оръжие. Също по този начин споделя, че няма да употребява или да заплашва с потреблението на нуклеарно оръжие страни, които не имат нуклеарен боеприпас, или против зони,

Ядрени ракети и нови бойни дронове бяха измежду оръжията, показани на огромен боен церемониал преди седмица, проведен в Пхенян, Северна Корея, за водача Ким Чен Ун и гостуващите делегации от Китай и Русия.

Северна Корея разгласи, че разполагането на американско въоръжение като самолетоносачи, бомбардировачи и въоръжени с ракети нуклеарни подводници на територията на Южна Корея може да сътвори условия за потребление на нуклеарно оръжие.

Още през 1955 година, на 9 юли, в Лондон, Англия, английският академик Бъртранд Ръсел огласява апел от немския физик Алберт Айнщайн и още девет световноизвестни учени за недопускане потреблението на атомната сила за военни цели в символ на митинг против войната и за спокойно решение на интернационалните разногласия.

Призивът е прочут под името

И прикани учените от целия свят, без значение на техните политически убеждения, да се срещнат и да обсъдят опасността за цивилизацията, подбудена от нуклеарните оръжия.

Манифестът е подписан от  учените Макс Борн, Пърси Уилямс Бриджман, Алберт Айнщайн, Леополд Инфелд, Фредерик Жолио-Кюри, Хърман Мюлер, Линус Полинг, Сесил Франк Пауъл, Джоузеф Ротблат, Бъртранд Ръсел и Хидеки Юкава.

Професор Ръсел разгласява и текста на посланието, което е отправил до държавните глави и в което той декларира: „ Изпращам Ви една декларация,

на науката по отношение на нуклеарната война. В тази декларация се акцентира, че сходна война би провокирала цялостно и непоправимо заличаване. От нея излиза наяве, че е належащо, да се намерят други средства с изключение на войната, с цел да се уредят интернационалните разлики. “