В Евросъюза само България е приложила сляпо глобалния 15%-ен данък
България е единствената страна в Европейския съюз, която преждевременно е приела световния най-малък налог от 15% за огромните компании с обороти над 750 млн. евро годишно, без диспути и без гратисен интервал, както и без допустимите облекчения.
Това демонстрира проучване на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Всички 18 страни от Европейски Съюз, които към този момент са въвели 15%-ния налог, са планували облекчения за основна стопанска активност или изключението за по-дребни случаи „ de minimis “, само че не и нашата страна. Отделно балтийските страни, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отсрочили имплементирането на разпоредбите за световния налог с 6 години, писа в. " Сега ".
България е сложена в неизгодна обстановка по повод привличането на задгранични вложения и стимулирането на водещите български индустриални групи към интернационално разгръщане, написа в разбора. Затова икономистите от ЕКИП предлагат въвеждането на цялостния пакет облекчения от световния 15%-ен налог да бъде предпочитана задача за законодателната и изпълнителната власт през 2024 година Това ще даде нови тласъци за реализирането на значими вложения в България, каквито липсват през последните години.
Икономистите от ЕКИП напомнят, че страната ни вкара разпоредбите за облагане с световен най-малък налог на огромните мултинационални и национални групи предприятия в последните дни на 2023 година Това е лишило данъчните промени от обществено разискване, а доста от текстовете са писани „ на коляно “ в последния миг.
Засегнати от по-високия корпоративен налог - 15% вместо 10%, който на процедура ще се начислява от 2025 година, са близо 700 компании - както дъщерни сдружения на мултинационални корпорации у нас, по този начин и напълно български компании.
България е една от 130-те страни, които поддържаха преди две години разпоредбите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за въвеждането на световен най-малък налог облага. Идеята на тези правила е да се спре конкуренцията сред страните в намаляването на данъчните ставки за привличане на вложители, а мултинационалните корпорации да заобикалят заплащане на налози, възползвайки се от дъмпингови ставки в обособени страни.
В България битува неправилното разбиране, че ефикасното облагане на бизнеса у нас е ниско - 10%, и по тази причина България няма потребност да ползват плануваните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз облекчения при въвеждане на световния най-малък налог, показват икономистите от ЕКИП. Проучването им демонстрира, че в световен мащаб 54% от облагите на огромните мултинационални групи са с ефикасна данъчна ставка по-ниска от 10%, без значение, че номиналната данъчна ставка може да е много по-висока. Това е по този начин, тъй като в редица страни в Европа, а също в Съединени американски щати и Канада, има благоприятни условия за значително понижение на данъчната основа и прекачване на облаги към други юрисдикции, както и разнообразни данъчни облекчения за привличане на вложения.
Европейската инструкция за световния най-малък налог разрешава на страните членки, в които има не повече от 12 крайни компании майки на огромни мултинационални или локални групи, да отсрочат имплементирането на разпоредбите за световния най-малък налог за интервал от 6 години, показват от ЕКИП. България попада в тази група страни с 5 такива компании майки, само че все пак е избрала да не се възползва от изключението за преходния интервал.
Освен временен интервал, евродирективата позволява при изчисляването на спомагателния налог (в случая 5% за България) да се ползват облекчения за компании, които упражняват основна стопанска активност - т.е. влагат в действителен бизнес, основават работни места, получават материални активи. Така се разграничават действителните бизнеси от изкуствените данъчни схеми, против които са основани разпоредбите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Българският парламент гласоподава само данъчната основа да може да бъде намалявана с 8% от балансовата стойност на добитите дълготрайни материални активи, само че не и да се приспада избран % от разноските за личен състав. Това е незаслужено по отношение на компании със значителен размер на разноските за заплати - най-много от бранша на услугите, изключително аутсорсинг и IT, се споделя в отчета на ЕКИП.
Евродирективата разрешава също по този начин да не се събира спомагателен налог от огромните групи в страни, в които приходите за едно дружество е по-малко от 10 млн. евро и междинната облага е по-ниска от 1 млн. евро - така наречен изключение “de minimis. България обаче не ползва изключението “de minimis ”. Така по-малките предприятия, ситуирани в България, които са част от огромни групи, освен ще имат по-голяма ефикасна данъчна тежест, само че и ще понесат излишно по-големи административни разноски по спазването на данъчните правила.
Затова от ЕКИП упорстват България да вкара цялостния пакет облекчения за компаниите, които попадат под новия 15%-ен данък и покриват определението за " основна стопанска активност ". Това може да стане до края на годината с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така България ще стане равнопоставена и даже с данъчни преимущества при привличането на мултинационални вложения - нещо, което е изключително значимо на фона на приключването на интернационалните вложения от Европа към Съединени американски щати и Китай, и стагфлацията в Европейски Съюз и eврозоната.
Това демонстрира проучване на Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
Всички 18 страни от Европейски Съюз, които към този момент са въвели 15%-ния налог, са планували облекчения за основна стопанска активност или изключението за по-дребни случаи „ de minimis “, само че не и нашата страна. Отделно балтийските страни, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отсрочили имплементирането на разпоредбите за световния налог с 6 години, писа в. " Сега ".
България е сложена в неизгодна обстановка по повод привличането на задгранични вложения и стимулирането на водещите български индустриални групи към интернационално разгръщане, написа в разбора. Затова икономистите от ЕКИП предлагат въвеждането на цялостния пакет облекчения от световния 15%-ен налог да бъде предпочитана задача за законодателната и изпълнителната власт през 2024 година Това ще даде нови тласъци за реализирането на значими вложения в България, каквито липсват през последните години.
Икономистите от ЕКИП напомнят, че страната ни вкара разпоредбите за облагане с световен най-малък налог на огромните мултинационални и национални групи предприятия в последните дни на 2023 година Това е лишило данъчните промени от обществено разискване, а доста от текстовете са писани „ на коляно “ в последния миг.
Засегнати от по-високия корпоративен налог - 15% вместо 10%, който на процедура ще се начислява от 2025 година, са близо 700 компании - както дъщерни сдружения на мултинационални корпорации у нас, по този начин и напълно български компании.
България е една от 130-те страни, които поддържаха преди две години разпоредбите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за въвеждането на световен най-малък налог облага. Идеята на тези правила е да се спре конкуренцията сред страните в намаляването на данъчните ставки за привличане на вложители, а мултинационалните корпорации да заобикалят заплащане на налози, възползвайки се от дъмпингови ставки в обособени страни.
В България битува неправилното разбиране, че ефикасното облагане на бизнеса у нас е ниско - 10%, и по тази причина България няма потребност да ползват плануваните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз облекчения при въвеждане на световния най-малък налог, показват икономистите от ЕКИП. Проучването им демонстрира, че в световен мащаб 54% от облагите на огромните мултинационални групи са с ефикасна данъчна ставка по-ниска от 10%, без значение, че номиналната данъчна ставка може да е много по-висока. Това е по този начин, тъй като в редица страни в Европа, а също в Съединени американски щати и Канада, има благоприятни условия за значително понижение на данъчната основа и прекачване на облаги към други юрисдикции, както и разнообразни данъчни облекчения за привличане на вложения.
Европейската инструкция за световния най-малък налог разрешава на страните членки, в които има не повече от 12 крайни компании майки на огромни мултинационални или локални групи, да отсрочат имплементирането на разпоредбите за световния най-малък налог за интервал от 6 години, показват от ЕКИП. България попада в тази група страни с 5 такива компании майки, само че все пак е избрала да не се възползва от изключението за преходния интервал.
Освен временен интервал, евродирективата позволява при изчисляването на спомагателния налог (в случая 5% за България) да се ползват облекчения за компании, които упражняват основна стопанска активност - т.е. влагат в действителен бизнес, основават работни места, получават материални активи. Така се разграничават действителните бизнеси от изкуствените данъчни схеми, против които са основани разпоредбите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Българският парламент гласоподава само данъчната основа да може да бъде намалявана с 8% от балансовата стойност на добитите дълготрайни материални активи, само че не и да се приспада избран % от разноските за личен състав. Това е незаслужено по отношение на компании със значителен размер на разноските за заплати - най-много от бранша на услугите, изключително аутсорсинг и IT, се споделя в отчета на ЕКИП.
Евродирективата разрешава също по този начин да не се събира спомагателен налог от огромните групи в страни, в които приходите за едно дружество е по-малко от 10 млн. евро и междинната облага е по-ниска от 1 млн. евро - така наречен изключение “de minimis. България обаче не ползва изключението “de minimis ”. Така по-малките предприятия, ситуирани в България, които са част от огромни групи, освен ще имат по-голяма ефикасна данъчна тежест, само че и ще понесат излишно по-големи административни разноски по спазването на данъчните правила.
Затова от ЕКИП упорстват България да вкара цялостния пакет облекчения за компаниите, които попадат под новия 15%-ен данък и покриват определението за " основна стопанска активност ". Това може да стане до края на годината с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Така България ще стане равнопоставена и даже с данъчни преимущества при привличането на мултинационални вложения - нещо, което е изключително значимо на фона на приключването на интернационалните вложения от Европа към Съединени американски щати и Китай, и стагфлацията в Европейски Съюз и eврозоната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ