Силяновска срещу Пендаровски на втори тур от македонските президентски избори
Сподели
Президентските избори в Северна Македония изправят на втори тур досегашния държавен глава Стево Пендаровски от СДСМ против Гордана Силяновска-Давкова от ВМРО-ДПМНЕ, съобщи БГНЕС.
Изборите ще се проведат на 8 май, паралелно с парламентарния избор. На първи тур (24 април) Силяновска завоюва с огромна преднина против Пендаровски – 363 085 на 180 499 гласа. Явиха се общо седем претенденти. Избирателната интензивност беше 48,3%, т.е. гласоподаваха 828 402 души от общо 1 814 317 жители с право на глас.
Двамата претенденти се изправят един против различен на този стадий за повторно. Пендаровски надделя съперника си на балотаж през 2019 година За президент ще бъде определен претендентът, получил болшинството от гласовете, при изискване, че изборната интензивност е най-малко 40%. В противоположен случай цялата изборна процедура се повтаря.
Стево Пендаровски е роден на 3 април 1963 година в Скопие.
Той е дълготраен политик от Социалдемократическия съюз на Македония / СДСМ/.
Завършва през 1987 година Юридическия факултет и Факултета по политически науки към столичния Университет „ Свети Кирил и Методий “, а магистърска и докторска степени получава в Института за социологически и политико-правни проучвания. През 2001 година влиза в кабинета на президента Борис Трайковски (ВМРО-ДПМНЕ) като консултант.
В предизборната акция Пендаровски неколкократно употребява антибългарска изразителност, макар че уточни нуждата от отваряне на Конституцията и регистриране на българите в Преамбюла.
„ По този метод ще бъде вписано едно малко българско малцинство “ в главния закон, сподели той. Президентът твърдеше през последния месец, че македонското малцинство в България е било „ измъчвано “. По думите му София е желала „ македонците да влезнат в Европейски Съюз като българи “.
В изявление за Канал 5, Пендаровски съобщи, че „ вписването на българите в конституцията на РСМ е опит да бъде избавен облика на България “, откакто Европейски Съюз е отхвърлил другите български претенции.
На предизборните събития и срещи с жители президентът уточни, че РСМ се е сблъсквала с две блокади по пътя към Европейски Съюз – „ външната от България и вътрешната от ВМРО-ДПМНЕ “. Президентът се застъпи за оставането на Северна Македония в сръбския проектинициативата „ Отворени Балкани “.
Пендаровски поддържа концепцията, че македонският държавен глава би трябвало да разполага с пълномощията за налагане на безусловно несъгласие.
Политикът се кандидатира за президент за първи път на изборите през 2014 година, когато загуби против съперника му от ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов. През 2019 година още веднъж се включи в президентската конкуренция и победи на балотаж Гордана Силяновска Давкова. На втория тур Пендаровски събра 436 212 гласа, или 51,66%.
Преподавал е в Американския лицей в Скопие, където води курсове по Международна сигурност, Международни връзки, Въведение в политиката, Глобализация, Геополитика, Външна политика на Съединени американски щати, Външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз и Малките страни в международната политика.
В интервала 1998-2001 година е началник на Дирекцията за разбори и проучвания в Министерството на вътрешните работи и представител на министерството.
От 2001 до 2004 година е консултант по националната сигурност на президента на Република Македония. От 2004 до 2005 година е ръководител на Държавната изборна комисия. От 2005 до 2009 година е консултант по външната политика на президента на Република Македония. От 2016 до 2017 година е член на Народното събрание на Република Македония. От ноември 2017 година Пендаровски е назначен за народен координатор за НАТО.
Гордана Силяновска-Давкова през годините е безжалостен съперник на Преспанското съглашение сред Македония и Гърция, с което беше решен разногласието за името на Република Македония, а Атина поддържа Скопие за НАТО и Европейски Съюз.
Силяновска е твърдо срещу Договора за другарство с България от 2017 година
Тя се разгласи против закона за разширение използването на албанския език през 2018 година В рамките на тазгодишната предизборна акция претендентът твърдо следваше антибългарската политическа линия.
Силяновска съобщи на предизборно събитие, че „ Преамбюлът на Конституцията не е телефонен справочник, с цел да включваме всичките ни съседи в него “. В различен случай тя включи Библията и Корана в антибългарската акция, като прикани за смяна на Преговорната рамка с Европейски Съюз. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски нееднократно повтори, че конституционните промени са „ български диктат “ – теза, която Силяновска поддържа изцяло.
Силяновска е родена на 11 май 1953 година в Охрид, тогавашна Югославия. През 1973 година приключва междинното си обучение в столицата Скопие. През 1978 година приключва Юридическия факултет на Скопския университет, а през 1993 година пази докторска степен по право в Любляна. Кариерата на претендента за държавен глава в македонските институции е богата. От 1990 до 1992 година е членка на конституционната комисия в македонския парламент. Силяновска е член на Венецианската комисия от 2008 до 2016 година. В интервала 1992- 1994 е министър без сектор в първия кабинет на Бранко Цървенковски – член на Председателството на Съюза на комунистите в Македония от 1990 година, прочут със своите антибългарски възгледи.
В интервала 2015-2016 година Северна Македония е обхваната от всеобщи митинги против режима на Груевски (ВМРО-ДПМНЕ), откакто излиза наяве, че десетки хиляди жители са подслушвани от службите. В същото време опозицията е обект на десетки каузи плесници от страна на овладяната правосъдна система. През 2016 година, по разпореждане на министър-председателя, Гордана Силяновска взе участие в правенето на скандалния закон на прошка на всички представители на ВМРО-ДПМНЕ, обявен от президента Георге Иванов. Законът е отдръпнат след нови всеобщи митинги.
Кандидатката за президент е упреквана за редица огромни корупционни покупко-продажби през годините. След построяването на комерсиалния център Мавровка в Скопие през 90-те години, Силяновска съумява да стане притежател на 10 бизнес обекта в него с професорска заплата.
През 2011 синът на Силяновска, Павле Давков е назначен в Управителния съвет на хидросистема „ Злетовица “ за период от 6 години. Това става с утвърждението на режима на тогавашния министър председател Никола Груевски и неговия автограф. В предприятието се прави едно от най-мащабните закононарушения в историята на страната на цена от 70 000 000 евро. Държавата получава японски заем в размер на 70 000 000 евро за построяването на плана, само че вместо задграничен реализатор, по разпореждане на Груевски, Управителният съвет дава парите на компанията “Силекс Неметали “, благосъстоятелност на депутата Любисав Иванов с псевдоним Дзинго (най-известният последовател на режима на Слободан Милошевич, който до последно поддържаше близки връзки с Белград). По-късно японците се отдръпват от плана и над 100 000 жители в Източна Македония остават без чиста питейна вода.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Президентските избори в Северна Македония изправят на втори тур досегашния държавен глава Стево Пендаровски от СДСМ против Гордана Силяновска-Давкова от ВМРО-ДПМНЕ, съобщи БГНЕС.
Изборите ще се проведат на 8 май, паралелно с парламентарния избор. На първи тур (24 април) Силяновска завоюва с огромна преднина против Пендаровски – 363 085 на 180 499 гласа. Явиха се общо седем претенденти. Избирателната интензивност беше 48,3%, т.е. гласоподаваха 828 402 души от общо 1 814 317 жители с право на глас.
Двамата претенденти се изправят един против различен на този стадий за повторно. Пендаровски надделя съперника си на балотаж през 2019 година За президент ще бъде определен претендентът, получил болшинството от гласовете, при изискване, че изборната интензивност е най-малко 40%. В противоположен случай цялата изборна процедура се повтаря.
Стево Пендаровски е роден на 3 април 1963 година в Скопие.
Той е дълготраен политик от Социалдемократическия съюз на Македония / СДСМ/.
Завършва през 1987 година Юридическия факултет и Факултета по политически науки към столичния Университет „ Свети Кирил и Методий “, а магистърска и докторска степени получава в Института за социологически и политико-правни проучвания. През 2001 година влиза в кабинета на президента Борис Трайковски (ВМРО-ДПМНЕ) като консултант.
В предизборната акция Пендаровски неколкократно употребява антибългарска изразителност, макар че уточни нуждата от отваряне на Конституцията и регистриране на българите в Преамбюла.
„ По този метод ще бъде вписано едно малко българско малцинство “ в главния закон, сподели той. Президентът твърдеше през последния месец, че македонското малцинство в България е било „ измъчвано “. По думите му София е желала „ македонците да влезнат в Европейски Съюз като българи “.
В изявление за Канал 5, Пендаровски съобщи, че „ вписването на българите в конституцията на РСМ е опит да бъде избавен облика на България “, откакто Европейски Съюз е отхвърлил другите български претенции.
На предизборните събития и срещи с жители президентът уточни, че РСМ се е сблъсквала с две блокади по пътя към Европейски Съюз – „ външната от България и вътрешната от ВМРО-ДПМНЕ “. Президентът се застъпи за оставането на Северна Македония в сръбския проектинициативата „ Отворени Балкани “.
Пендаровски поддържа концепцията, че македонският държавен глава би трябвало да разполага с пълномощията за налагане на безусловно несъгласие.
Политикът се кандидатира за президент за първи път на изборите през 2014 година, когато загуби против съперника му от ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов. През 2019 година още веднъж се включи в президентската конкуренция и победи на балотаж Гордана Силяновска Давкова. На втория тур Пендаровски събра 436 212 гласа, или 51,66%.
Преподавал е в Американския лицей в Скопие, където води курсове по Международна сигурност, Международни връзки, Въведение в политиката, Глобализация, Геополитика, Външна политика на Съединени американски щати, Външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз и Малките страни в международната политика.
В интервала 1998-2001 година е началник на Дирекцията за разбори и проучвания в Министерството на вътрешните работи и представител на министерството.
От 2001 до 2004 година е консултант по националната сигурност на президента на Република Македония. От 2004 до 2005 година е ръководител на Държавната изборна комисия. От 2005 до 2009 година е консултант по външната политика на президента на Република Македония. От 2016 до 2017 година е член на Народното събрание на Република Македония. От ноември 2017 година Пендаровски е назначен за народен координатор за НАТО.
Гордана Силяновска-Давкова през годините е безжалостен съперник на Преспанското съглашение сред Македония и Гърция, с което беше решен разногласието за името на Република Македония, а Атина поддържа Скопие за НАТО и Европейски Съюз.
Силяновска е твърдо срещу Договора за другарство с България от 2017 година
Тя се разгласи против закона за разширение използването на албанския език през 2018 година В рамките на тазгодишната предизборна акция претендентът твърдо следваше антибългарската политическа линия.
Силяновска съобщи на предизборно събитие, че „ Преамбюлът на Конституцията не е телефонен справочник, с цел да включваме всичките ни съседи в него “. В различен случай тя включи Библията и Корана в антибългарската акция, като прикани за смяна на Преговорната рамка с Европейски Съюз. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски нееднократно повтори, че конституционните промени са „ български диктат “ – теза, която Силяновска поддържа изцяло.
Силяновска е родена на 11 май 1953 година в Охрид, тогавашна Югославия. През 1973 година приключва междинното си обучение в столицата Скопие. През 1978 година приключва Юридическия факултет на Скопския университет, а през 1993 година пази докторска степен по право в Любляна. Кариерата на претендента за държавен глава в македонските институции е богата. От 1990 до 1992 година е членка на конституционната комисия в македонския парламент. Силяновска е член на Венецианската комисия от 2008 до 2016 година. В интервала 1992- 1994 е министър без сектор в първия кабинет на Бранко Цървенковски – член на Председателството на Съюза на комунистите в Македония от 1990 година, прочут със своите антибългарски възгледи.
В интервала 2015-2016 година Северна Македония е обхваната от всеобщи митинги против режима на Груевски (ВМРО-ДПМНЕ), откакто излиза наяве, че десетки хиляди жители са подслушвани от службите. В същото време опозицията е обект на десетки каузи плесници от страна на овладяната правосъдна система. През 2016 година, по разпореждане на министър-председателя, Гордана Силяновска взе участие в правенето на скандалния закон на прошка на всички представители на ВМРО-ДПМНЕ, обявен от президента Георге Иванов. Законът е отдръпнат след нови всеобщи митинги.
Кандидатката за президент е упреквана за редица огромни корупционни покупко-продажби през годините. След построяването на комерсиалния център Мавровка в Скопие през 90-те години, Силяновска съумява да стане притежател на 10 бизнес обекта в него с професорска заплата.
През 2011 синът на Силяновска, Павле Давков е назначен в Управителния съвет на хидросистема „ Злетовица “ за период от 6 години. Това става с утвърждението на режима на тогавашния министър председател Никола Груевски и неговия автограф. В предприятието се прави едно от най-мащабните закононарушения в историята на страната на цена от 70 000 000 евро. Държавата получава японски заем в размер на 70 000 000 евро за построяването на плана, само че вместо задграничен реализатор, по разпореждане на Груевски, Управителният съвет дава парите на компанията “Силекс Неметали “, благосъстоятелност на депутата Любисав Иванов с псевдоним Дзинго (най-известният последовател на режима на Слободан Милошевич, който до последно поддържаше близки връзки с Белград). По-късно японците се отдръпват от плана и над 100 000 жители в Източна Македония остават без чиста питейна вода.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ