Уникален златен венец без аналог е стоял на главата на тракийски владетел
Златен вятър е свистял в косите на тракийския държател Севт III в края на четвъртото столетие прочие Хр., когато е бил разцветът на Одриското царство. Посетителят на историческия музей в Казанлък може елементарно да се придвижи в онази ера и даже да " чуе " ехото от вечността на гордите траки.
Уникален златен венец без аналог, направен толкоз ювелирно, че и днешните майстори не могат да реализират такава фина направа, грее в трезора в столицата на розите. Някога е красял главата на самия Севт III по значими и ритуални мотиви, изясняват чиновниците.
Златният венец в оригинал е напускал музея единствено когато е бил на посетители в Лувъра. Произведението на изкуството имитира с листата си дъба, който е знак на вечността и могъществото. Жълъдчетата на клонките от вътрешната страна са кухи и във всяко има вплетена златна нишка във формата на серпантина. При придвижване те издават тон все едно вятър шумоли в листата. Изключително фина направа, каквато няма аналог в Европа. Предполага се, че украшението е носено ритуално върху шлем, защото е прекомерно огромно, с цел да е слагано напряко върху главата.
Когато са правени разкопките през 2004 година в Голямата Косматка, венците най-вероятно са били два, само че единият е липсващ. Всъщност венецът е бил разчупен и разпилян на части при погребението, което е обреден акт. Той е бил знак на царската власт, счита се, че по този начин висшият държател и сановник е общувал със самия Зевс.
Във витрините на музея се намират и доказателствата, че въпросната могила е била последното жилище точно на Севт III. Там са и шлем и наколенници с облика на Атина Палада, като на тях е изписано " На Севт ". Има и монета с неговото изображение, което, съпоставено с известната маска, потвърждава, че главата е негова. Смята се, че тя е част от цяла скулптура.
Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004 година по време на постоянни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с началник ст. н. с. доктор Георги Китов (НАИМ при БАН) в съдействие с ИМ " Искра " - гр. Казанлък. Могилата е насипана като заветен рид през първата половина на V в. прочие Хр. Вероятно през втората половина на века е направена необятна траншея в насипа от юг, където е построен колосален храм, състоящ се от представителна фасада и три пространства.
Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от обособени блокове, свързани посредством залети с олово стоманени скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена посредством издълбаването на един гранитен блок с тегло към 60 тона, върху който е положен втори, завършен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.
Храмът е употребен повече от столетие за осъществяване на религиозни церемонии, така наречените орфически мистерии, от тракийските жреци. За да се резервира тайнството на обреда от непосветените, е употребена заключваща се от вътрешната страна с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение - на източното е показан Хелиос - богът на слънцето, а на западното - Горгона Медуза.
В началото на III в. прочие Хр. в централната камера е осъществен обред по погребването на тракийски благородник, за който се допуска, че е владетелят на Одриската страна Севт III. Така постройката трансформира функционалността си, трансформирайки се в негова гробница.
За да е несъмнено и гладко прекосяването на душата на царя сред световете, траките й обезпечават лидер, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение.
Към фасадата е прилепен и построен 13-метров кулоар с каменни стени и дървена покривна структура, както и втора фасада. При затварянето и напускането на оборудването са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и напълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 м южно от входа на външната фасада, на равнището на околния терен е положена грижливо глава от бронзова скулптура - евентуално портретно изображение на заровения тракийски държател.
Мистерията на синия цвят
Неопитното око на елементарния клиент се радва на хубостта на тракийското изкуство, само че не му прави усещане синята боя в рисунъка на фриза. В музейната експозиция в Казанлък е изложен подобен, който е еднотипен с този от Голямата Косматка. Нарича се Лесбийска кима, т.е. метод на обрисуване в жанр от остров Лесбос.
Защо има синьо в картината, остава към този момент тайнственост. Уж тракийците са заимствали от елините, само че при тях този цвят въобще не се е употребявал и го няма в символиката им. Докато участва в тракийската, написа " България Днес ".
Фризът е скъп, тъй като изкуството е оптимално реалистично. Изобразени са действителни хора, действителни персони, евентуално е показан самият внук на Севт III - Ройгос, със брачната половинка си. Жената и мъжът са равнопоставени и държат ръцете си. Разкрива се духовността на траките, мощно свързани с природата, нещата са семпли, елементарни, има музиканти, носят блага. Хората са реалистични, мощни, не са били дребни, както през днешния ден някои си ги показват. Във фриза е изобразено и надпреварване с коне, както и други подиуми от живота.
Уникален златен венец без аналог, направен толкоз ювелирно, че и днешните майстори не могат да реализират такава фина направа, грее в трезора в столицата на розите. Някога е красял главата на самия Севт III по значими и ритуални мотиви, изясняват чиновниците.
Златният венец в оригинал е напускал музея единствено когато е бил на посетители в Лувъра. Произведението на изкуството имитира с листата си дъба, който е знак на вечността и могъществото. Жълъдчетата на клонките от вътрешната страна са кухи и във всяко има вплетена златна нишка във формата на серпантина. При придвижване те издават тон все едно вятър шумоли в листата. Изключително фина направа, каквато няма аналог в Европа. Предполага се, че украшението е носено ритуално върху шлем, защото е прекомерно огромно, с цел да е слагано напряко върху главата.
Когато са правени разкопките през 2004 година в Голямата Косматка, венците най-вероятно са били два, само че единият е липсващ. Всъщност венецът е бил разчупен и разпилян на части при погребението, което е обреден акт. Той е бил знак на царската власт, счита се, че по този начин висшият държател и сановник е общувал със самия Зевс.
Във витрините на музея се намират и доказателствата, че въпросната могила е била последното жилище точно на Севт III. Там са и шлем и наколенници с облика на Атина Палада, като на тях е изписано " На Севт ". Има и монета с неговото изображение, което, съпоставено с известната маска, потвърждава, че главата е негова. Смята се, че тя е част от цяла скулптура.
Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004 година по време на постоянни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с началник ст. н. с. доктор Георги Китов (НАИМ при БАН) в съдействие с ИМ " Искра " - гр. Казанлък. Могилата е насипана като заветен рид през първата половина на V в. прочие Хр. Вероятно през втората половина на века е направена необятна траншея в насипа от юг, където е построен колосален храм, състоящ се от представителна фасада и три пространства.
Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от обособени блокове, свързани посредством залети с олово стоманени скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена посредством издълбаването на един гранитен блок с тегло към 60 тона, върху който е положен втори, завършен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.
Храмът е употребен повече от столетие за осъществяване на религиозни церемонии, така наречените орфически мистерии, от тракийските жреци. За да се резервира тайнството на обреда от непосветените, е употребена заключваща се от вътрешната страна с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение - на източното е показан Хелиос - богът на слънцето, а на западното - Горгона Медуза.
В началото на III в. прочие Хр. в централната камера е осъществен обред по погребването на тракийски благородник, за който се допуска, че е владетелят на Одриската страна Севт III. Така постройката трансформира функционалността си, трансформирайки се в негова гробница.
За да е несъмнено и гладко прекосяването на душата на царя сред световете, траките й обезпечават лидер, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение.
Към фасадата е прилепен и построен 13-метров кулоар с каменни стени и дървена покривна структура, както и втора фасада. При затварянето и напускането на оборудването са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и напълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 м южно от входа на външната фасада, на равнището на околния терен е положена грижливо глава от бронзова скулптура - евентуално портретно изображение на заровения тракийски държател.
Мистерията на синия цвят
Неопитното око на елементарния клиент се радва на хубостта на тракийското изкуство, само че не му прави усещане синята боя в рисунъка на фриза. В музейната експозиция в Казанлък е изложен подобен, който е еднотипен с този от Голямата Косматка. Нарича се Лесбийска кима, т.е. метод на обрисуване в жанр от остров Лесбос.
Защо има синьо в картината, остава към този момент тайнственост. Уж тракийците са заимствали от елините, само че при тях този цвят въобще не се е употребявал и го няма в символиката им. Докато участва в тракийската, написа " България Днес ".
Фризът е скъп, тъй като изкуството е оптимално реалистично. Изобразени са действителни хора, действителни персони, евентуално е показан самият внук на Севт III - Ройгос, със брачната половинка си. Жената и мъжът са равнопоставени и държат ръцете си. Разкрива се духовността на траките, мощно свързани с природата, нещата са семпли, елементарни, има музиканти, носят блага. Хората са реалистични, мощни, не са били дребни, както през днешния ден някои си ги показват. Във фриза е изобразено и надпреварване с коне, както и други подиуми от живота.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ