Зимата е вече тук! Скоро ще падне първият сняг, а

Зимата е към този момент тук! Скоро ще падне първият сняг, а въздухът ще стане студен. Събирането на цялото семейство, веселието, ароматът на гозбите на Бъдни вечер, трепетното очакване на Новата година, имениците през този сезон – положителното въодушевление витае през зимния сезон, тъй като той сервира доста от обичаните празници на българите.

Традиционните зимни български празници са наситени с гадания, обреди, вкусни трапези и, несъмнено, празненства и помпозност. В навечерието на Рождество Христово ви представяме 10 обичайни български празника, с които зимата се настанява с топли усеща в нас.

1. Коледа (25 декември)

Рождество Христово е един от най-големите църковни празници. Отбелязваме го на 25 декември. Най-очакваният и церемониален празник, когато цялото семейство се събира на трапезата, с цел да показа вечеря с доста радостния, пожелания за здраве и благодат, благополучие и триумфи.

Подготовката за вечерята стартира от рано. Според старите обичаи дамите месят обредни хлябове и подготвят ястия, а децата украсяват къщите. Някога момчета отивали да отсекат „ бъдника “, който ще гори в огнището през цялата коледна нощ.

Семейството чака и коледарите, които обикалят от къща на къща с въодушевление и обичайни песни за шанс през идната година. Стопаните им давали краваи, храна и медни грошове.

2. Стефановден (27 декември)

В третия ден от Рождество Христово православната черква празнува паметта на Свети Стефан – един от седемте възпитаници на Исус Христос, определени след възкресението му. На тази дата имен ден честват Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Стефан, Таня, Фани и други.

Смята се, че денят на светията е последният християнски празник в годината, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на остарялата година. По традиция младото семейство отива на посетители на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се поставят месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.

От Стефановден до Йордановден се съблюдават обичаите, присъщи за Мръсните дни – дамите не трябва да метат, да мият косите си или да перат, не се вършат венчавки, кръщенета, опела.

3. Васильовден/Сурва (1 януари)

Това е първият ден от новата година, а в другите краища на страна празникът е прочут с разнообразни имена – Сурваки, Сурва, Васильовден или просто Нова година.

За обредната софра се приготвят блажни ястия – свинско месо, кокошка или пуйка, баница, пита с пара и дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето и къщата, жито, орехи, ошав и други

Традиция е първият залък от погачата момите и ергените да поставят под възглавницата си, вярвайки, че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор (съпруга). На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.

4. Йордановден (6 януари)

На Йордановден честват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян и други Йордановден е известен с това, че на всички места в страната, където има водоем, се прави ритуално мятане на кръст. След това група мъже от всевъзможни възрасти се хвърлят, с цел да извадят кръста. Този които успее, се счита, че ще бъде здрав и благополучен през цялата година.

Според вярванията, в случай че времето на Йордановден е студено и изсъхнало, годината ще е добра и плодородна. А в случай че кръстът във водата замръзне, това значи че годината ще бъде здрава.

На Йордановден би трябвало да има три забъркани хляба с остатъка от светената вода от предходната година. Те се разделят – единият е за дома, вторият за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщите дружно с кана вино за минувачите.

5. Ивановден (7 януари)

Ден след Йордановден е Ивановден – денят, в които честват Иван, Иванка, Ваньо, Йоан и други На трапезата в този ден би трябвало да има варено жито, боб, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и други Ивановден се смята за ново начало след така наречен „ мръсни дни “, които завършват на Йордановден. Всеки обръща взор напред към ново начало, здраве, благодат и благополучен живот.

Обичаи на празника повеляват кумовете или деверът да „ къпят “ (пръскайки) с вода младоженците, които са сключили брак през предходната година. Младото семейство би трябвало да посрещне своите посетители и да занесе на кума вино, месо и кравай.

6. Бабинден (8 януари)

Бабинден е български празник в чест на бабата акушерка в селото. Според традицията на този ден се правят три съществени обичая, свързани с раждането на нов живот. Първият е къпане на дребните деца от бабата. Бебето се благославя и намазва с мед и масло, а на бабата се подаряват вълна и обредни кравайчета.

Вторият е угощението на младите булки в дома на бабата. Участват всички булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят самун, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я подаряват на дясното рамо с риза, престилка, забрадка и чорапи.

Третият бит е влечугане (къпане) на бабата. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Пеят обредни песни с еротични претекстове. Всички са нагиздени и накачени с въври, с червени чушки и вълна. На празника не се позволяват мъже.

7. Антоновден (17 януари)

Именници на този ден са Антон, Андон, Антония, Тончо, Дончо и други В националния календар Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания. На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не се разсърдят чумата, шарката и „ синята пъпка “.

Месят се специфични содени питки и се раздават на близки и съседи за здраве. А една се оставя на тавата „ за белята, за лелята “, както е наричана чумата.

Според легендата имало двамата братя – Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Имените им дни се празнуват един след различен и на тези дни честват всички ковачи, железари и ножари.

8. Атанасовден (18 януари)

Празнуващи са Атанас, Атанаска, Танас, Насо, Нася. Според националните вярвания Свети Атанас доминира над зимните студове и е настойник на домашните животни. Той отива в планината на бял кон и се провиква: „ Иди си, зимо, идвай, лято! “.

Жените съблюдават същите забрани от Антоновден. В Тракия на Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, която се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.

Жените не варят фасул и леща, с цел да не се разболеят децата, също не шият и плетат, тъй като в случай че се убодат, няма да зарасне елементарно.

9. Трифоновден (1 февруари)

На този ден църквата чества страдалец Трифон, прочут като светец врач. Според традициите рано сутринта стопанката омесва самун и подготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино.

С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват и всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава „ зарязване “. След това всички се събират и избират „ царя на лозята “. Едва тогава стартира общо пиршество.

10. Празника на Баба Марта (1 март)

Първи март е празникът на Баба Марта, облик от български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски обичаи.

Мартениците са предвестници на пролетта. Носят се, до момента в който видиш първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това се връзва на плодоносно дръвче или се оставя под камък. В някои краища я хвърлят в река с цел да им върви по вода.