Без палатки, без помощ, нищо: Защо сирийците се чувстват забравени?
Земетресения в Турция и Сирия предизвикаха безпорядък и опустошения в двете страни. Международните старания за оказване на помощ обаче бяха осуетени на контролно-пропускателните пунктове. И до момента в който в южна Турция хиляди спасители с хубаво съоръжение, парамедици и кучета задръстват улиците и търсят оживели , то в следената от опозицията северозападна Сирия нищо сходно не се случва .
Журналист на „ BBC “ е попаднал в турския град Антакия . По думите му сирените на колите за спешна помощ се чуват непрекъснато, а десетки машини раздират бетона. Същевременно в село Бсания , ситуирано в маслинова горичка в сирийската провинция Идлиб , царува най-вече тишина . Жилищата в този граничен регион също са били новопостроени . Сега над 100 от тях са изчезнали . Превърнали са се в инертни материали и нереален бял прахуляк, който се разнася из земеделските земи. Все отново из руните могат да се видят и идеално непокътнати пространства – като да вземем за пример баня с розови плочки. Земетресението е погълнало дома на Абу Ала и е лишил живота на две от децата му .
„ Спалнята е там, това е моята къща “, споделя той, сочейки купчината отломки.
„ Жена ми, щерка ми и аз спяхме тук, до момента в който Уала, 15-годишното момиче, се намираше в края на стаята, към балкона. Булдозер съумя да я откри, тъй че я взех и я зарових. “, прибавя той.
Докато споделя пред журналиста в тъмното Абу Ала и брачната половинка му са се придържали към маслинови дървета , до момента в който вторичните земетресения са разтърсвали ската.
Сирийската гражданска отбрана , известна като „ Белите каски “, работи в региони, следени от опозицията. Те са създали каквото са могли с кирки и лостове . Спасителите, които получават финансиране от английското държавно управление, нямат съвременно съоръжение .
Абу Ала се срутва , когато разказва издирването на изчезналия си 13-годишен наследник Ала :
„ Продължихме да копаем до вечерта на идващия ден. Бог да даде мощ на тези мъже. Те минаха през пъкъла, с цел да изкопаят моето момче. “
Той е погребал момчето до сестра си. По думите му в Бсания са имали дом . Редици са били модерните жилищни здания с балкони, гледащи през сирийската провинция към Турция. Абу Ала разказва града като процъфтяваща общественост: „ Имахме хубави съседи, хубави хора. Вече са мъртви. “
Въпреки че е надълбоко набожен човек, в този момент той е изгубил религия и пита:
„ Какво ще върша? Няма палатки, няма помощ, нищо. Досега не сме получили нищо с изключение на Божията благосклонност. И аз съм тук, оставен да се бродя по улиците. “
На потегляне попитал репортера дали има палатка. За жал обаче – нямал . След това кореспондентът на „ BBC “ се е срещнал с представители на „ Белите каски “ . Исмаил ал Абдула споделя, че е изтощен от това, което той разказва като „ неуважение на света към сирийския народ “ . Той счита, че ръцете на интернационалната общественост са окървавени .
„ Спряхме да търсим оживели след повече от 120 часа. Опитахме всичко допустимо да спасим нашите хора, само че не успяхме. Никой не ни чу. От първия час призовахме за незабавни дейности, за незабавна помощ. Никой не реагира. Просто споделиха “ „ Ние сме с вас “, нищо друго. Ние обяснихме, че имаме потребност от съоръжение. Никой не реагира. “, споделя той.
С изключение на няколко испански лекари , никакви интернационалните филантропични екипи не са достигнали до тази част на Сирия. Това е анклав на опозиция от ръководството на Башар ал-Асад. Под турска отбрана , градът се управлява от „ Хаят Тахрир ал Шам “ /HTS/ – ислямистка група, която в миналото е била обвързвана с „ Ал Кайда “. Групата е прекъснала тези връзки , само че съвсем всички държавни управления нямат връзки с тях. През цялото време на престоя на журналиста и екипа му в Сирия въоръжени мъже , които не са желали да бъдат снимани, са ги придружавали и са стояли на разстояние.
Повече от десетилетие след прекъсването на гражданската война в Сирия, 1,7 милиона души , които живеят в тази област, не престават да се опълчват на ръководството на президента Асад. Те живеят в спонтанни лагери и новопостроени убежища . Повечето са били разселени повече от един път, тъй че животът тук към този момент е бил доста сложен преди земетресението. Международната помощ , която доближава до тази част на Сирия, е дребна . Много от жертвите на земетресението са били откарани в болничното заведение Баб ал-Хава , която се поддържа от Сирийско-американското здравно сдружение. Там са били лекувани 350 пациенти , директно по-късно, твърди хирургът доктор Фарук ал Омар, който разполага единствено с един ултразвук.
Когато журналистът го пита за интернационалната помощ , той поклаща глава и се смее: „ Не можем да приказваме повече по тази тематика. Говорихме доста за това. И нищо не се случи. Дори в естествена обстановка нямаме задоволително медицински личен състав. А единствено си представете какво е в тази злополука след земетресение. “
В края на коридора малко бебе лежи в кувьоз . Черепът му е засегнат и е превързан, а дребният му гръден панер се повдига и пада с помощта на респиратор. Лекарите не са сигурни, само че считат, че е на към 3 месеца . И майка му, и татко му са починали при земетресението, а комшия го е намерил да плаче самичък в тъмното измежду руините на дома му.
В град Харем Фадел Гадаб е изгубил вуйна си и братовчед си. Той пита: „ Как е допустимо Организация на обединените нации да е изпратила помощ на стойност единствено 14 камиона? Нищо не сме получили тук. Хората са по улиците. “
На фона на отсъствието на интернационалните избавителни екипи в Харем, деца отстраняват отломките . Мъж и две момчета употребяват крик за кола, с цел да отстранен срутените остатъци от постройка, като деликатно избавят храна за животни върху одеяло.
В умозаключение журналистът на „ BBC “ написа:
„ Денят свършва и би трябвало да потеглям. Пресичам границата назад в Турция и скоро попадам в запушване от коли за спешна помощ, строителна техника – тапите вследствие на националния и интернационалния отговор на земетресението. Телефонът ми звъни със известие от турски избавител, който ми споделя, че неговият екип е разкрил жена жива след 132 часа, заровена под дома й. Зад мен в Сирия пада мрак и има единствено тишина. “
