Свети Валентин се оказа обратен, а Трифон Зарезан работи за Цар Киро
Зелените ни документи са подправени, дипломантите от Харвард май са приключили някой селски рабфак, българският „ Конвой на свободата “ се състои от трима таксиджии с махмурлук, а вместо галактическа стратегия имаме пряк полет София-Скопие. Целият ни живот е блудкаво менте, само че най-малко си имаме същински празници, нали? Даже по два в един ден, като на 14 февруари.
С риск да ви отчайвам, би трябвало да ви кажа истината – Дядо Коледа не съществува, килърът в „ 10 Малки негърчета “ е съдията Уоргрейв, Бран става крал на финала на „ Игра на тронове “. А, и още - Свети Валентин е върл педераст, а Трифон Зарезан работи от десетилетия в мазето на починалия Цар Киро в Катуница.
Защо ни се скапаха празниците ли? Ами тъй като получихме право на избор. Едно време всичко беше ясно – на 31 декември си разменяме пуловери и домашни чехли, на 8 март – цветя за колежката, последвани от зверско напиване на ведомствения прием, на 1 май- манифестация, на 9 септември – потоци от безконечна обич и дружба за двойните ни освободители от Съюз на съветските социалистически републики. А в този момент би трябвало да се колебаем, да мислим, да претегляме. И цялата работа се изпедерасти изцяло. Както споделя другарката вицепремиер Нинова – „ Демокрацията ни лиши доста “.
Попаднахме във водовъртежа на фалша и подмяната не по Божия промисъл, геополитически условия или гнусна соросоидна интрига, а тъй като надълбоко в душите си ние, българите, обичаме ментетата. Точим лиги по циците на Джулиана Гани и Мара Отварачката, мечтаем си за маратонки „ Адибас “ и аутлет аксесоарчета „ Луи Вюитон “, пием разводнен алкохол, ядем палмово масло и суроватка и се любуваме на всеки момент. Защото е прелестно да лъжем самите себе си, нищо, че ни излиза през носа и всичко плащаме тройно с парите и психическото и физическото си здраве.
Косите на Боби Михайлов и Митко Бербатов се оказаха тупета, новините ни са фалшив, данъчните заявления са непълни, автобиографиите - измислени. И на всичко това от горната страна желаеме същински празници. Е, няма по какъв начин. Ще би трябвало да се задоволим с нашенски сурогати.
Вместо успех на любовта и романтиката на Свети Валентин, докосването на две души и безкористната отдаденост на възприятията, получаваме китайски червени балони за 10 лв. парчето, полуувяхнали рози и симулиран оргазъм. Предшестван от 30-секундна свирка, в случай че връзката е на 6 месеца или по-малко, в противоположен случай – забравете.
Вместо плодородието и трудолюбието, на Трифон Зарезан, означаваме просташкото пиене и долнокачествения алкохол. Не почитаме националната традиция, а се кланяме на джибрите и подсладените токсини в кварталния супермаркет.
Така че, може да си мислите, че на 14 февруари имаме два празника, само че в действителност май сме останали с едно огромно, ментеливо нищо. Единият светия е станал противоположен, а другият – малък хитрец. Ама като се замислиш, общо взето и нацията ни се дели на тези две категории, тъй че всичко си е в реда на нещата.
С риск да ви отчайвам, би трябвало да ви кажа истината – Дядо Коледа не съществува, килърът в „ 10 Малки негърчета “ е съдията Уоргрейв, Бран става крал на финала на „ Игра на тронове “. А, и още - Свети Валентин е върл педераст, а Трифон Зарезан работи от десетилетия в мазето на починалия Цар Киро в Катуница.
Защо ни се скапаха празниците ли? Ами тъй като получихме право на избор. Едно време всичко беше ясно – на 31 декември си разменяме пуловери и домашни чехли, на 8 март – цветя за колежката, последвани от зверско напиване на ведомствения прием, на 1 май- манифестация, на 9 септември – потоци от безконечна обич и дружба за двойните ни освободители от Съюз на съветските социалистически републики. А в този момент би трябвало да се колебаем, да мислим, да претегляме. И цялата работа се изпедерасти изцяло. Както споделя другарката вицепремиер Нинова – „ Демокрацията ни лиши доста “.
Попаднахме във водовъртежа на фалша и подмяната не по Божия промисъл, геополитически условия или гнусна соросоидна интрига, а тъй като надълбоко в душите си ние, българите, обичаме ментетата. Точим лиги по циците на Джулиана Гани и Мара Отварачката, мечтаем си за маратонки „ Адибас “ и аутлет аксесоарчета „ Луи Вюитон “, пием разводнен алкохол, ядем палмово масло и суроватка и се любуваме на всеки момент. Защото е прелестно да лъжем самите себе си, нищо, че ни излиза през носа и всичко плащаме тройно с парите и психическото и физическото си здраве.
Косите на Боби Михайлов и Митко Бербатов се оказаха тупета, новините ни са фалшив, данъчните заявления са непълни, автобиографиите - измислени. И на всичко това от горната страна желаеме същински празници. Е, няма по какъв начин. Ще би трябвало да се задоволим с нашенски сурогати.
Вместо успех на любовта и романтиката на Свети Валентин, докосването на две души и безкористната отдаденост на възприятията, получаваме китайски червени балони за 10 лв. парчето, полуувяхнали рози и симулиран оргазъм. Предшестван от 30-секундна свирка, в случай че връзката е на 6 месеца или по-малко, в противоположен случай – забравете.
Вместо плодородието и трудолюбието, на Трифон Зарезан, означаваме просташкото пиене и долнокачествения алкохол. Не почитаме националната традиция, а се кланяме на джибрите и подсладените токсини в кварталния супермаркет.
Така че, може да си мислите, че на 14 февруари имаме два празника, само че в действителност май сме останали с едно огромно, ментеливо нищо. Единият светия е станал противоположен, а другият – малък хитрец. Ама като се замислиш, общо взето и нацията ни се дели на тези две категории, тъй че всичко си е в реда на нещата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ