Големите амбиции на Зелената сделка може да станат причина за провала ѝ
Зелената договорка е самодейност, която има (и ще има) доста икономическо и преразпределително влияние, друго от всичко, което Европейски Съюз е виждал до момента. Изпълнението ѝ ще изисква фундаментални промени в основите на европейската стопанска система и трилиони евро вложения. Но даже и това може да не е задоволително. Зелената договорка планува въвеждането на софтуерни нововъведения, които към момента не сме разкрили, написа за 4liberty Радован Дурана, анализатор в Института за стопански и обществени проучвания (INESS).
Сегашната енергийна рецесия е голям урок за Зелената договорка. Амбициозните цели, самоуверено планувани в интервал на евтина и налична сила, са надалеч по-скъпи и сложни за реализиране в интервал на дефицит и неустановеност. Енергийните пазари научиха европейските политици, че централното обмисляне за икономическа промяна не е по никакъв начин елементарно, в случай че не и изцяло невероятно.
Икономистите знаят, че на пръв взор всеки стопански модел е елементарен и тежестта на рисковете, избран от създателя на модела, също е неверен. Преди две години малко на брой в офисите в Брюксел са допускали, че през 2022 година обезверено ще се стремим да спестим всеки пространствен метър природен газ. Положителният възторг и убеждението, че Европейски Съюз би трябвало да бъде международен водач в постигането на въглеродна индиферентност, направиха невероятно признаването на високия риск от прекалено разчитане на един снабдител.
Ниската цена на газа на пазара и видимо неограничените му количества го трансфораха в магическата пръчка на зелената промяна. Неговите по-ниски излъчвания трябваше да заменят въглищата в дълготраен проект, свързвайки през днешния ден с утрешния ден, когато вятърните мелници и слънчевите колектори ще тласнат европейската стопанска система към ярко бъдеще.
Днес в Европа отваряме консервирани въглищни електроцентрали, с цел да сменяем или спестим скъпия газ. По бензиностанциите цената на дизела надвишава тази на бензина, защото търсенето на леки горива, които понижават капацитета за произвеждане на дизел, също внезапно се увеличи.
Числата демонстрират, че индустриалното произвеждане към момента не се е свило доста. Компаниите прибягват до различни горива, с цел да компенсират потреблението на синьо гориво. Във всеки случай Европа чака нарастване на излъчванията на парникови газове тази зима.
Означава ли това завършек на Зелената договорка? Сегашният растеж на излъчванията от увеличеното ползване на въглища или нефт сигурно няма да постави край. Има два паралелни процеса: икономисване на ползване, а освен посредством изолираност на постройките. Високата цена (освен в случай че не е неуместно лимитирана от правителствата) ще отстрани всевъзможни боклуци.
Следва и чудото на интернационалната търговия и дебелия портфейл на Европа, които привлякоха големи количества полутечен газ. Газовата рецесия е толкоз значима, че даже мудните германци ще завършат изчезналите си LNG терминали за рекордно къси периоди, тъй че още една трета от скъпата суровина да може да дойде в Европа следващата година. Така че увеличените излъчвания от потреблението на въглища и нефт ще бъдат за малко.
От друга страна, решителността на европейските политици, само че също и културните и ценностни настройки на авторитетна част от обществеността, водят до тълкуването на актуалната енергийна рецесия като опция за по-бързо въвеждане на Зелената договорка.
Какво направи Европейски Съюз, когато към този момент всички знаеха за дефицита на газ и скъпия ток? Тя не спря търговията с квоти, с цел да понижи цената на силата, не принуди държавите-членки да удължат употребата на атомните електроцентрали, не употребява европейски запаси за поощряване на добива на природен газ в Холандия или където и да е другаде. Държавите- членки се съгласиха да затегнат задачата за каузи на възобновимите енергийни източници от 32% на 40% през 2030 година, а Европейският парламент и Комисията лобират в този момент за 45 на 100.
Тези стъпки са изненадващи за мнозина. Европейската стопанска система е изправена пред висока инфлация и е доста евентуално да изпадне в криза. Високите цени на силата затварят предприятия и Европа ще бъде принудена да внася повече излъчвания от чужбина, да вземем за пример в торове или алуминий. Основните първични материали, които също са от значително значение за построяването на ВЕИ, като стомана, цимент, алуминий, мед, само че също и силиций за слънчеви панели и литий за акумулатори, също станаха доста по-скъпи.
Проблемът със стягането на задачите обаче е и енергиен. Все още не можем да вършим евтини и задоволително огромни акумулатори, нито производството на водород е станало задоволително на ниска цена, с цел да загуби етикета „ пробен “. Увеличаването на каузи на нестабилните ВЕИ, като в същото време се понижава делът на постоянните, разбираемо води до възходящи проблеми при поддържането на стабилността на мрежата.
Изграждането на нови преносни мрежи в Европа се движи доста постепенно, като Германия още веднъж е образец за това какъв брой огромна е пропастта сред хартиените цели и капиталовата действителност. Периодите на Dunkelflauten, както немците назовават времето, когато слънцето не грее и вятърът не духа, към момента са неуреден проблем.
Междувременно високите цени на силата няма да изчезнат след година или две. Напротив, ниските цени преди 2019 година бяха особеност. Правителствата реагират на обстановката с държавна помощ, която доближава астрономически висоти – още веднъж се сещам за германците, които желаят да субсидират стопанската система с цели 5% от Брутният вътрешен продукт. Пандемията от COVID-19 докара до нови висоти задлъжнялостта на страните от Европейски Съюз, само че енергийната рецесия ще пробие тавана.
Преди 10 години най-малко можехме да си помислим, че към момента не сме пробвали трика „ ЕЦБ ще ни избави “. Днес знаем, че ЕЦБ е една от аргументите за актуалните проблеми; просто няма елементарно решение. Европа ще би трябвало да заплати за това със спад в стандарта на живот, със спад в икономическия напредък, който така и така е нежен. И това е мелницата за популистите във всички страни. Няма да намерим Зелената договорка в техния политически дневен ред.
Имаме избор от две гледни точки. Европейски Съюз със своите 8% от световните излъчвания - 18 GW нова вятърна сила в Европейски Съюз годишно ще създават 2 пъти по-малко електрическа енергия от новите въглищни електроцентрали в Китай. Без присъединяване на Азия намаляването на благосъстоянието на европейците ще има най-малък резултат върху климата.
Вторият мироглед е по-малко коренен, по-техно-оптимистичен. Би било задоволително да понижим газа и да не затягаме задачите, които толкоз доста припомнят на познатия ни петгодишен проект. Стабилизирането на икономическия напредък е ключът, тъй като е причина за устойчиви вложения, в това число във възобновими енергийни източници.
Те към този момент са толкоз по-евтини, че по този начин или другояче ще намерят своето място в енергийния микс благодарение на въглеродното данъчно облагане. А дали ще е през 2030 година или 2040 година, е по-малко значимо от позиция на осемте %.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Сегашната енергийна рецесия е голям урок за Зелената договорка. Амбициозните цели, самоуверено планувани в интервал на евтина и налична сила, са надалеч по-скъпи и сложни за реализиране в интервал на дефицит и неустановеност. Енергийните пазари научиха европейските политици, че централното обмисляне за икономическа промяна не е по никакъв начин елементарно, в случай че не и изцяло невероятно.
Икономистите знаят, че на пръв взор всеки стопански модел е елементарен и тежестта на рисковете, избран от създателя на модела, също е неверен. Преди две години малко на брой в офисите в Брюксел са допускали, че през 2022 година обезверено ще се стремим да спестим всеки пространствен метър природен газ. Положителният възторг и убеждението, че Европейски Съюз би трябвало да бъде международен водач в постигането на въглеродна индиферентност, направиха невероятно признаването на високия риск от прекалено разчитане на един снабдител.
Ниската цена на газа на пазара и видимо неограничените му количества го трансфораха в магическата пръчка на зелената промяна. Неговите по-ниски излъчвания трябваше да заменят въглищата в дълготраен проект, свързвайки през днешния ден с утрешния ден, когато вятърните мелници и слънчевите колектори ще тласнат европейската стопанска система към ярко бъдеще.
Днес в Европа отваряме консервирани въглищни електроцентрали, с цел да сменяем или спестим скъпия газ. По бензиностанциите цената на дизела надвишава тази на бензина, защото търсенето на леки горива, които понижават капацитета за произвеждане на дизел, също внезапно се увеличи.
Числата демонстрират, че индустриалното произвеждане към момента не се е свило доста. Компаниите прибягват до различни горива, с цел да компенсират потреблението на синьо гориво. Във всеки случай Европа чака нарастване на излъчванията на парникови газове тази зима.
Означава ли това завършек на Зелената договорка? Сегашният растеж на излъчванията от увеличеното ползване на въглища или нефт сигурно няма да постави край. Има два паралелни процеса: икономисване на ползване, а освен посредством изолираност на постройките. Високата цена (освен в случай че не е неуместно лимитирана от правителствата) ще отстрани всевъзможни боклуци.
Следва и чудото на интернационалната търговия и дебелия портфейл на Европа, които привлякоха големи количества полутечен газ. Газовата рецесия е толкоз значима, че даже мудните германци ще завършат изчезналите си LNG терминали за рекордно къси периоди, тъй че още една трета от скъпата суровина да може да дойде в Европа следващата година. Така че увеличените излъчвания от потреблението на въглища и нефт ще бъдат за малко.
От друга страна, решителността на европейските политици, само че също и културните и ценностни настройки на авторитетна част от обществеността, водят до тълкуването на актуалната енергийна рецесия като опция за по-бързо въвеждане на Зелената договорка.
Какво направи Европейски Съюз, когато към този момент всички знаеха за дефицита на газ и скъпия ток? Тя не спря търговията с квоти, с цел да понижи цената на силата, не принуди държавите-членки да удължат употребата на атомните електроцентрали, не употребява европейски запаси за поощряване на добива на природен газ в Холандия или където и да е другаде. Държавите- членки се съгласиха да затегнат задачата за каузи на възобновимите енергийни източници от 32% на 40% през 2030 година, а Европейският парламент и Комисията лобират в този момент за 45 на 100.
Тези стъпки са изненадващи за мнозина. Европейската стопанска система е изправена пред висока инфлация и е доста евентуално да изпадне в криза. Високите цени на силата затварят предприятия и Европа ще бъде принудена да внася повече излъчвания от чужбина, да вземем за пример в торове или алуминий. Основните първични материали, които също са от значително значение за построяването на ВЕИ, като стомана, цимент, алуминий, мед, само че също и силиций за слънчеви панели и литий за акумулатори, също станаха доста по-скъпи.
Проблемът със стягането на задачите обаче е и енергиен. Все още не можем да вършим евтини и задоволително огромни акумулатори, нито производството на водород е станало задоволително на ниска цена, с цел да загуби етикета „ пробен “. Увеличаването на каузи на нестабилните ВЕИ, като в същото време се понижава делът на постоянните, разбираемо води до възходящи проблеми при поддържането на стабилността на мрежата.
Изграждането на нови преносни мрежи в Европа се движи доста постепенно, като Германия още веднъж е образец за това какъв брой огромна е пропастта сред хартиените цели и капиталовата действителност. Периодите на Dunkelflauten, както немците назовават времето, когато слънцето не грее и вятърът не духа, към момента са неуреден проблем.
Междувременно високите цени на силата няма да изчезнат след година или две. Напротив, ниските цени преди 2019 година бяха особеност. Правителствата реагират на обстановката с държавна помощ, която доближава астрономически висоти – още веднъж се сещам за германците, които желаят да субсидират стопанската система с цели 5% от Брутният вътрешен продукт. Пандемията от COVID-19 докара до нови висоти задлъжнялостта на страните от Европейски Съюз, само че енергийната рецесия ще пробие тавана.
Преди 10 години най-малко можехме да си помислим, че към момента не сме пробвали трика „ ЕЦБ ще ни избави “. Днес знаем, че ЕЦБ е една от аргументите за актуалните проблеми; просто няма елементарно решение. Европа ще би трябвало да заплати за това със спад в стандарта на живот, със спад в икономическия напредък, който така и така е нежен. И това е мелницата за популистите във всички страни. Няма да намерим Зелената договорка в техния политически дневен ред.
Имаме избор от две гледни точки. Европейски Съюз със своите 8% от световните излъчвания - 18 GW нова вятърна сила в Европейски Съюз годишно ще създават 2 пъти по-малко електрическа енергия от новите въглищни електроцентрали в Китай. Без присъединяване на Азия намаляването на благосъстоянието на европейците ще има най-малък резултат върху климата.
Вторият мироглед е по-малко коренен, по-техно-оптимистичен. Би било задоволително да понижим газа и да не затягаме задачите, които толкоз доста припомнят на познатия ни петгодишен проект. Стабилизирането на икономическия напредък е ключът, тъй като е причина за устойчиви вложения, в това число във възобновими енергийни източници.
Те към този момент са толкоз по-евтини, че по този начин или другояче ще намерят своето място в енергийния микс благодарение на въглеродното данъчно облагане. А дали ще е през 2030 година или 2040 година, е по-малко значимо от позиция на осемте %.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ