Уязвимостта и слабостите, които ни правят по-силни и мислещи
Здраво стиснатите устни не са запазена марка на англичаните. Този израз, а също и гримаса, участва в множеството култури по света. Като дребни какъв брой постоянно сте чували думите: „ Не се хвани като мамино синче “ или „ Не бъди такова дете “? Повечето от нас израстват с убеждението, че е срамно да показват намерено страстите си – даже пред околните и приятелите си – и че уязвимостта е демонстрация на уязвимост.
Удари ли се? Хайде, няма ти нищо.
Мъжете не плачат!
Чудо огромно! Какво ще правиш, когато имаш същински проблеми?
Достатъчно! Върви си в стаята и не се връщай, преди да си се успокоил.
Стига с тези драми!
Редица генерации носят трайните белези на този неправдив обществен диктат. Защото в изразяването на възприятията няма нищо неприятно, а още по-малко неверно или пък срамно. Всъщност разкриването на възприятията работи толкоз пречистващо, тъй като ти оказва помощ да освободиш тялото, мозъка и душата си от всички негативни и затормозяващи страсти, които ти пречат да бъдеш благополучен тук и в този момент. Ето няколко съвета по какъв начин да преодолеете предразсъдъците си в това отношение:
1. Уязвимостта е нещо изцяло естествено.
Всеки от нас е кълбо от страсти. До края на живота си прекосяваме през цялата гама от по този начин наречени „ позитивни “ и „ негативни “ страсти. За жал няма по какъв начин да се ограничим единствено с тези от тях, за които преценяме, че ще ни бъдат от изгода – като да вземем за пример мощ, кураж, хладнокръвие, успокоение – и да си кажем, че ще прилагаме само тях в всекидневието си. Понякога, тъй като сме просто хора, попадаме в обстановки или реагираме по способи, които не се вписват в идеалната ни визия за живота. А белким има нещо неприятно в това? Категорично не. И още веднъж, тъй като сме „ просто хора “, е обикновено и изцяло естествено да изпитваме цялата палитра от страсти, които може да изпита един човек.
2. Силата и слабостта са въпрос на позиция.
Обикновено дефинираме света към себе си като „ обективен “ или „ неправдив “, а рекациите си на външните тласъци надлежно като „ верни “ или „ неверни “. И според от психическото ни положение в съответния миг се усещаме мощни или слаби. А действително погледно не съществува такова нещо като вярна или неверна реакция на избрана обстановка. Това е въпрос на субективно усещане. Затова не се самонаказвайте и не се упреквайте за моментите на уязвимост или накърнимост.
3. Не се поддавайте на внушения от близките.
Често реакциите ни са резултат от мнението и предразсъдъците на околните и на приятелите ни. На едно новогодишно празненство приятелката ми избухна, като сподели на брачна половинка си да престане да я унижава пред другите. Вече не устояваше и отношението му я влудяваше. Майка й незабавно я скастри, че е показала уязвимост и е изгубила надзор върху страстите си. Приятелката ми си потегли смутена, като смяташе, че това ще е краят на брака й. Но каква изненада: на другия ден брачният партньор й се прибрал и с неуместно изражение на лицето се извинил, обяснявайки, че не си е давал сметка, че наранява възприятията й. В края на краищата се оказа, че експлоадирането й и неспособността да продължава да се владее, бяха избавили брака й.
4. Какво става, когато си „ мощен “ в моменти на уязвимост?
Понякога да си мощен значи да проявиш уязвимост. Трябва да изпиташ избрани страсти, с цел да можеш да откриеш и приемеш истината за себе си и за близките. Помня нещо, което ни споделяха в учебно заведение: „ Ако стигнеш до хоризонта, пред теб ще се открие чисто нов небосвод. “ Явно истината си има цена, която заплащаме с прочут брой тествания. Само когато си бил слаб, можеш да рзбереш по какъв начин се става мощен.
5. „ Бутилираните “ страсти не са като отлежалото вино.
За разлика от виното, което с времето става все по-хубаво, бутилираните страсти оказват негативно влияние върху тялото и мозъка ни и лишават от силите ни. А най-лошото е, че могат да доведат до саморазрушително държание и да саботират напъните ни с неочакваната демонстрация на тези наши „ сенчести “ страни и черти, които не познаваме.
Когато брачният партньор ми трябваше да се оперира от апандисит, неотложно си сложих маската на смелата брачна половинка и по този начин прекосих през всички формалности в болничното заведение. Бях си забранила да мисля за интервенцията и за изхода от нея. Близките ми бяха изумени от самообладанието, което демонстрирах. Никой не разбра, че вътрешно умирах от смут. Смятах, че в случай че се поддам на напрежението, ще изгубя надзор върху обстановката, и по тази причина най-логичната ми реакция беше да оставя страстите настрани и просто да бъда мощна. А когато докторът излезе от операционната и ми сподели, че всичко е минало добре, маската ми се пропука и избухнах в сълзи.
Странното е, че по-късно не изпитах стеснение пред околните си за това, че се бях разревала като дете. Напротив, изпитах необичайно облекчение и чувство за покой. Бях се освободила от ненужния си товар и към този момент можех да продължа напред. Освобождаването от бремето на страстите и моментите на уязвимост и накърнимост не те вършат по-лош човек. Правят те по-добър и по-щастлив човек. Опитайте!
Превод: Gnezdoto Инфо: wisdompills
