Здравейте. Ще се опитам да разкажа по-накратко моята история, ако

...
Здравейте. Ще се опитам да разкажа по-накратко моята история, ако
Коментари Харесай

Преди около 1 година се разделих със съпруга си и тогава започнаха истинските ми проблеми

Здравейте. Ще се опитам да опиша по-накратко моята история, в случай че е допустимо.
Преди към 1 година се разделих със брачна половинка си, а преди 6 месеца публично се разведохме. Имаме дете на 6 години и към този момент поддържаме положителни връзки и двамата се грижим за детето.
Проблема е следният. Преди към година, малко след раздялата със брачна половинка си срещнах мъж, вдовец, който също има детенце на 7 години.
Започнахме връзка, само че аз към момента бях омъжена и настоявах да изчакаме да се завърши развода преди да станем публична двойка. Тоест да се крием с цел да мога да се разведа по взаимно единодушие без брачна половинка ми да основава проблеми. Той от своя страна не искаше да крием връзката си и настояваше да не се крием. Аз наивно се съгласих на това нещо. Казах му, че в случай че брачният партньор ми разбере за тази връзка, ще основава проблеми макар че сме разграничени.

В последна сметка имаме деца и не е добре за тях да са очевидци на кавги, само че той сподели, че е квалифициран и това не е проблем за него. До тук добре. Но една вечер бях у тях и колата ми беше паркирана там и брачният партньор ми пристигна да подвига скандал.
И какво стана? Излезнах на открито да се разправям с него а въпросният, дано го назовем Иван, дори не излезе да ме отбрани или да се намеси по какъвто и да е метод. Аз затова се прибрах и му се обадих и го попитах по какъв начин може да ме остави в такава обстановка, в случай, че той я е основал с отхвърли си да се крием.
Той отвърна, че това били проблеми сред мен и брачният партньор ми и не желал да взима присъединяване представете си. Бях доста афектирана и наранена. Минаха няколко дни, обади ми се да потърси амнистия, изясни ми че не желае да си стресираме децата и за това го е направил. Както и да е, премислих и му простих. Все отново всеки заслужава 2ри късмет.

От там започнахме да се крием с цел да заобикаляме тези обстановки. Един ден обаче по този начин се случи, че с детето му бяха на посетители у нас и брачният партньор ми пристигна да подвига скандал, че не желае той да се среща и да има каквито и да било контакти с нашето общо дете.
Двамата се караха, най-после брачна половинка ми си потегли. От там нещата се усложниха още повече. Вече срещите ни се ограничиха тотално. Това ми костваше много нерви. Както и да е, развода мина, някогашния се успокои, склони да разреши да срещам детето с Иван и така нататък
Обаче Иван продължаваше да се държи като преди. Всичко се беше наредило, а ние продължавахме да се крием като все едно сме нарушители и не срещахме децата.

Даже в града, в който живеем въобще не се показвахме дружно. Това доста ме напрягаше и най-после избухнах и сложих обстановката. Казах му, че не е обикновено ние да си срещаме децата и да си играем на щастливо семейство, а да се държим като любовници и да се крием.
Казах му, че съм се схванала с някогашния и към този момент бях публично разведена и свободна. Така последователно взехме отново да срещаме децата и излизахме на разходки, само че постоянно отвън града. Все по някакъв метод избягваше тези излизания по града с предтекста, че го било позор и по принцип си е свенлив и така нататък
Градът ни е дребен и всеки познава всеки. Това в един миг стартира да ме влудява и да ме кара да се усещам доста подценена.
Една вечер брат ми и жена му бяха у нас на посетители и го поканих да пристигна да се срещнат. Отговора му беше, че го е позор, а аз споделих че към този момент съм им споделила, че ще пристигна и го очаквам.

Дори не отговори на известието и естествено не пристигна, което за следващ път ме накара да се почуствам подценена и афектирана. От там си споделих задоволително. Щом ще демонстрира такова отношение аз няма да бъда с него, въпреки всичко и аз имам някаква горделивост. Спрях всякаква връзка с него за към 10 дни.
Той пишеше през това време, а аз го пренебрегнах. Накрая ме попита защо толкоз съм се сърдела и му обясних, че той за мен е един лакомец, който мисли единствено за себе си и въобще не е подготвен да прави взаимни отстъпки.
Поставих нещата, че този позор най-после ще ни раздели и му обясних какъв брой ме изнервя това държание. Той сподели, че ще отстрани този позор и ще се постарае да не ме нервира, тъй като желае да сме дружно и доста държи на тази връзка. Взехме да излизаме по града с децата и виждам, че доста се старае и трансформира тези неща и в този момент мога да кажа, че на този стадий съм спокойна.

Наскоро дори го срещнах с брат ми и жена му и всичко мина добре. Така времето си минава.
Пак, до тук.
Инфо: Розали

Източник: vijti.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР