Михаил Минков: Нощната фотография прави невидимото за окото видимо
Здравейте!
Kазвам се Михаил Минков и моята пристрастеност е нощната снимка.
Винаги съм бил удивен от звездите, даже мога да кажа, че като дете подхождах със благоговение към нощното небе. През последните три години посветих огромна част от свободното си време на това да хващам магията на нощното небе и по-специално на Млечния път.
Прекарах безпределно доста часове през нощта самичък, само че никога уединен, под звездния хоризонт и хубостта на усамотението.
Спокойствието и уединението, които ми дава нощта, до момента в който фотографирам, ме карат да се усещам заслепен от хубостта и тайната на светещите звезди и планети над главата ми, само че също и преклонен и признателен. Оказва се, че доста хора в никакъв случай не са виждали Млечния път със личните си очи, което е безпределно тъжно. Да стоиш под арката на Млечния път през топла лятна нощ, заобиколен от звуците на щурците и аромата на лавандула, е прекарване, което мъчно може да се опише или не помни.
Благодарение на светлочувствителната ми камера, имам опция да уловя елементи и цветове, невидими за невъоръжено око. Към уловеното от камерата обичам да прибавям своя персонален щрих, с цел да може фрагментът да има приключен тип и история.
Нощната снимка е мъчно и сложно занимание, защото би трябвало да се вземат под внимание доста и най-различни фактори: да се възнамерява местоположението, да се вземе под внимание времето, етапа на луната, да се вложат време и старания за подготовка на композицията и, надлежно, на самия кадър. Не мога просто да стана, да изляза на открито и да фотографирам. Трябва да се изчака интервалът в месеца, когато е новолуние, времето би трябвало да е уместно, да няма облаци, местоположението да е на задоволително мрачно място, надалеч от светлинното замърсяване на градовете, което е и най-големият проблем за наблюдаване на звездите и Млечния път.
Не на последно място, би трябвало да имам добра концепция за кадър, да намеря подобаващия модел и атрибут за реализирането му и чак тогава мога да стартира да фотографирам, което, в множеството случаи, лишава най-малко няколко часа.
Това, което продължава да ме стимулира, да фотографирам нощна снимка е детайлът на изненада. Нашите очи са прекомерно несъвършени да уловят цветовете и формите, които се крият във тъмнината на нощта. Когато натискам копчето на камерата и зачакам времето за експозиция се вълнувам като малко дете.
След това идва изненадата и УАУ резултата, да видиш на екрана на камерата сниманото, което е невидимо за очите ни в цветове и форми. Това чувство да разкриеш скритите съкровища на нощното небе и заобикалящия ни свят в спокойствието на нощта е възприятие, което продължава да ме кара да да бъда жив и същински благополучен.
Ако имам задоволително шанс, всички изброени фактори да са налице и съм снимал задоволително фрагменти, към този момент имам подготвен материал за обработка. И тук действително стартира същинската работа, а точно да подчертая детайлите и цветовете от фрагмента, които камерата е съумяла да улови. Това е моментът, в който фотографът прибавя персоналното си чувство и темперамент в фрагмента, с цел да го трансформира в изкуство.
За повече фотоси:
website:
Instagram:
Kазвам се Михаил Минков и моята пристрастеност е нощната снимка.
Винаги съм бил удивен от звездите, даже мога да кажа, че като дете подхождах със благоговение към нощното небе. През последните три години посветих огромна част от свободното си време на това да хващам магията на нощното небе и по-специално на Млечния път.
Прекарах безпределно доста часове през нощта самичък, само че никога уединен, под звездния хоризонт и хубостта на усамотението.
Спокойствието и уединението, които ми дава нощта, до момента в който фотографирам, ме карат да се усещам заслепен от хубостта и тайната на светещите звезди и планети над главата ми, само че също и преклонен и признателен. Оказва се, че доста хора в никакъв случай не са виждали Млечния път със личните си очи, което е безпределно тъжно. Да стоиш под арката на Млечния път през топла лятна нощ, заобиколен от звуците на щурците и аромата на лавандула, е прекарване, което мъчно може да се опише или не помни.
Благодарение на светлочувствителната ми камера, имам опция да уловя елементи и цветове, невидими за невъоръжено око. Към уловеното от камерата обичам да прибавям своя персонален щрих, с цел да може фрагментът да има приключен тип и история.
Нощната снимка е мъчно и сложно занимание, защото би трябвало да се вземат под внимание доста и най-различни фактори: да се възнамерява местоположението, да се вземе под внимание времето, етапа на луната, да се вложат време и старания за подготовка на композицията и, надлежно, на самия кадър. Не мога просто да стана, да изляза на открито и да фотографирам. Трябва да се изчака интервалът в месеца, когато е новолуние, времето би трябвало да е уместно, да няма облаци, местоположението да е на задоволително мрачно място, надалеч от светлинното замърсяване на градовете, което е и най-големият проблем за наблюдаване на звездите и Млечния път.
Не на последно място, би трябвало да имам добра концепция за кадър, да намеря подобаващия модел и атрибут за реализирането му и чак тогава мога да стартира да фотографирам, което, в множеството случаи, лишава най-малко няколко часа.
Това, което продължава да ме стимулира, да фотографирам нощна снимка е детайлът на изненада. Нашите очи са прекомерно несъвършени да уловят цветовете и формите, които се крият във тъмнината на нощта. Когато натискам копчето на камерата и зачакам времето за експозиция се вълнувам като малко дете.
След това идва изненадата и УАУ резултата, да видиш на екрана на камерата сниманото, което е невидимо за очите ни в цветове и форми. Това чувство да разкриеш скритите съкровища на нощното небе и заобикалящия ни свят в спокойствието на нощта е възприятие, което продължава да ме кара да да бъда жив и същински благополучен.
Ако имам задоволително шанс, всички изброени фактори да са налице и съм снимал задоволително фрагменти, към този момент имам подготвен материал за обработка. И тук действително стартира същинската работа, а точно да подчертая детайлите и цветовете от фрагмента, които камерата е съумяла да улови. Това е моментът, в който фотографът прибавя персоналното си чувство и темперамент в фрагмента, с цел да го трансформира в изкуство.
За повече фотоси:
website:
Instagram:
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ