Затворете щорите, спуснете завесите и изгасете всички светлини преди лягане.

Затворете щорите, спуснете завесите и изгасете всички светлини преди лягане. Излагането даже на умерено околно осветяване по време на нощния сън, в съпоставяне със спането в едва осветена стая, поврежда сърдечносъдовата функционалност по време на сън и усилва инсулиновата устойчивост на идната заран.

" Резултатите от това изследване демонстрират, че единствено една нощ излагане на умерено стайно осветяване по време на сън може да утежни регулацията на глюкозата и сърдечносъдовата система, които са рискови фактори за сърдечни болести, диабет и метаболитен синдром ", споделя основният създател на изследването доктор Филис Зи, шеф на отделението по медицина на съня в Медицинското учебно заведение на Северозападния университет " Файнберг " и доктор от „ Northwestern Medicine “. " Важно е хората да заобикалят или да сведат до най-малко излагането на светлина по време на сън ".

Вече има доказателства, че излагането на светлина денем покачва сърдечната периодичност посредством активиране на нервната система, която форсира работата на сърцето и покачва бдителността за посрещане на провокациите на деня.



" Нашите резултати демонстрират, че сходен резултат е налице и при излагане на светлина по време на нощния сън ", споделя Зи.

Изследването е оповестено на 14 март 2022 година в PNAS.

Сърдечният темп се усилва в светла стая и тялото не може да си почине вярно.

" Показахме, че сърдечният темп се усилва, когато спим в умерено осветена стая ", споделя доктор Даниела Грималди, съавтор на първото проучване и помощник по неврология в Северозападния университет. " Въпреки че спите, самостоятелната ви нервна система се задейства. Това е неприятно. Обикновено сърдечният ви темп дружно с други сърдечносъдови параметри са по-ниски през нощта и по-високи денем ".

Изследователите откриват, че инсулинова устойчивост се появява на сутринта, откакто хората са спали в светла стая. Инсулиновата устойчивост се демонстрира, когато клетките в мускулите, мазнините и живите органи не реагират добре на инсулина и не могат да употребяват глюкозата от кръвта за сила. За да компенсира това, панкреасът създава повече инсулин. С течение на времето кръвната захар се покачва.