Защото разбрах, че и без теб има на следващия ден, в този момент присъстваш в него.

От самото начало ми споделяше, че на теб няма да ти се случи. Че не си по връзките, по огромните любови, есемесите за лека нощ, в които пишеш, че нямаш самообладание да ме видиш на следващия ден, общите проекти за лятната отпуска, домашно приготвените вечери и изреченията включващи „ ние “.

Съгласих се да играя играта, която толкоз ме привличаше по единствения вероятен метод – твоите правила. Те бяха лесни за запомняне и сложни за преглъщане, само че не е и за мен. Приех, че в хладилника ти има единствено бира, няколко яйца и доматен сок за коктейли, че в сърцето ти има място единствено за работата ти, немската ти овчарка, колата ти, идентичните съгласно мен часовници и фитнес залата. Или най-малко, че ти се искаше да вярваш, че е по този начин.

Най-странното беше, че го разбирах. Човек от време на време има потребност от подобен, който се появява в живота му с нещо сред безшумно успокоение и жизнеспособен непукизъм и го повлича към това прелестно чувство, което постоянно му е бягало поради това, че с „ нея “ или с „ него “ е прекомерно комплицирано. С мен не беше.

Не ти задавах въпроси, на които знаех, че не ти се дава отговор, и не питах с кого си, когато усещах, че може би не трябва.

Знаех и тъкмо по кое време да ти направя закуска в леглото и по кое време да не ти подвигам през целия ден, по кое време да съм с кецове и по кое време с прилепнала рокля, защо да приказвам с приятелите ти, по кое време да остана при теб и по кое време да си викна такси.

През нощите те държах безсънен, заран се събуждах преди теб и ти гладех ризите, а денем имах своята работа, другари и живот, който не беше обезверено висящ на вярата ти да ме забавляваш.

Когато не можеше или не искаше, без драми, пътувах с приятелите си, събирахме загар на плажа в Лозенец, събирах нови страсти, познанства, странни комбинации от алкохол и истории, които не се за описване, на които обаче знаех, че ти дълго ще се смееш. Изслушвах те, постоянно споделях това, което мислех, а не което искаш да чуеш, и ти купувах дарове – от книгата, която един път повърхностно загатна, че искаш, до долни дрехи за мен, което да развързваш 10 минути със завързани очи.

Сама си плащах хотелите, облеклата и виното за вечерите, в които нещо не съм на кеф. Държах си на разположение тези, които постоянно са желали да са ми на разположение, с вярата да желая да ги сграбчи. Нищо, че от самото начало желаех и имах единствено теб.

Понеже ангажимента не беше да ме поставиш преди всичко, не трябваше и аз да го върша, и имах задоволително време и сила за себе си. Когато и да си легнех, с теб или без теб, ставах заран рано за фитнес, имах време за спектакъл, за Хемингуей,

за безобразно количество апероли в обичания ми бар на „ Гурко “ и за размишления какво желая от живота си, които от ден на ден ме караха да чувствам, че това може би не си ти.

Така се случва, когато отблъскваш някого, който желае да бъде до теб. В един миг може и да му хареса. В същия този миг усещах, че ти от ден на ден стартира да имаш потребност от мен.

Животът ми беше толкоз забавен и независещ обезверено от теб, че самичък изиска да бъдеш повече в него.

Видя, че мога да се оправя сама с ремонта на спалнята си, с тъгите си и неделните следобеди и изиска да си ги поделим.

Тогава разбрах, че по едно нещо извънредно си приличаме. Може би важи за всички хора.

Всеки желае да показа щастливите и плашещо нещастните си мигове с човек, който преди всичко знае по какъв начин да бъде благополучен със себе си.

Тогава щастливите мигове стават по-прекрасни, а ужасните – по-поносими. На това обаче не те учат в учебно заведение, в книгите или даже у дома. Учи те единствено времето, опитът, историите и разочарованията на другите, както и твоите лични.

Като се сетя какъв брой пъти и на мен не ми се е получавало с някого, тъй като обезверените или завладяващи и прекомерно влюбени дами излъчват кофти сила, която може да се види и от хеликоптер.

Винаги се стараех да знаеш, че бих желала да прекарам с теб цялото си време, само че усещах, че това те плаши.  Разбирах, че в случай че ти самичък не го пожелаеш, каквото и да направя ще е ненужно. На 25 години една уважаваща себе си жена към този момент не трябва да си разрешава да прави нещо непременно.

И тъкмо поради това мое държание, без да те насилям, някак незабелязано стартира да идваш с мен на спектакъл, да ми подаряваш цветя без мотив, да прекарваме уикендите си, пътувайки дружно, и да ми искаш препоръки защо ли не.  Защото не направих грешката, която съм правила преди и която кара доста девойки да наподобяват като мекотели. Замислих се, че аз безусловно постоянно съм си падала по мъже, които намирам за забавни, смислени и самодостатъчни. Явно това те завоюва и теб.

Поставих се на твое място и се запитах дали в случай че съм хубав, сполучлив, интелигентен и неотразим мъж като теб, ще желая да бъда с несигурната или мрънкаща жена, която съм била на моменти в миналото преди. Не. И по тази причина ти нея не я познаваш и в никакъв случай не си я срещал. Просто към този момент я няма.

За хубава връзка са нужни не просто две половинки, а две добре завършени и приключени персони, които могат да надграждат многократно щастието, страстите и значимите за тях неща като се съберат и обичат.

С теб бяхме такива и по тази причина дълго време и двамата се пазехме от мъчително нахлуване на нечий малоценен свят в нашите единични хармонии. Затова и не те ограбих, не се впих в живота ти, а му прибавих още една страница, която ти носеше това, което ти е липсвало, без даже да го знаеш. И тъй като не бях тази, която имаше безусловно потребност от твоите грижи, изиска да се грижиш за мен. И тъй като не ми се наложи да те апелирам за това, ти го разреших.

С теб във всяко едно отношение съм хиляда пъти повече, в сравнение с можех да бъда сама.

Но тъй като знаех, че и без теб ще има на следващия ден, в този момент те има в него.

Затова ми беше направил пица довечера. И я изядох, нищо че не хапвам въглехидрати по това време. Ти наруши разпоредбите си и тъй като самичък реши да го направиш. Аз също.

Я, известие от теб. Пише, че нямаш самообладание да ме видиш на следващия ден.