За диктаторите истината е като дневната светлина за вампирите
„ Защо не одобрявам Путин? Заради простотията му, която е по-лоша от алчността и кражбите му. Заради цинизма му. Заради расизма му. Заради безкрайната война. Заради лъжите му. Заради отровния газ в Норд-Ост. Заради труповете на почтено убитите, съпътстващи целия му първи мандат. Често си мисля: Путин човек ли е въобще? Или желязна замръзнала скулптура? “
Анна Политковская
В Русия на Путин такива думи не се простят и нормално, тези, които се осмеляват да ги изрекат обществено, сами подписват смъртната си присъда.
На 7 октомври 2006 година, в центъра на Москва, в асансьора на жилищния й блок, е открита мъртва Анна Политковская - безстрашна журналистка, надарена писателка, дейна общественичка и поредна критичка на режима на Путин. Екзекуцията е мафиотска класика - три патрона в гърдите и един надзорен изстрел в главата.
Анна Политковская е родена през 1958 година в Ню Йорк, в фамилията на руски украинци, дипломати в Организация на обединените нации. Завършва публицистика в Московския държавен университет през 1980 година. Работи в разнообразни печатни издания, като
през последните 7 години от живота си е в „ Новая газета “.
Автор е на редица книги, измежду които „ Русия на Путин “, „ Нищо друго, с изключение на истината “, „ Руски дневник “, „ Мръсна война “, „ Малък ъгъл от Ада “, „ Заслужава ли публицистиката да почине? “, които се радват на огромен читателски интерес и са преведени на доста езици, в това число и на български (първите три).
Анна Политковская неведнъж посещава региони на военни дейности и бежански лагери в Чечня, Дагестан и Ингушетия. С обективността и честността си, които са съществени правила освен в професионалния, само че и в персоналния ѝ живот, съумява да завоюва доверието на всички участващи в споровете страни. Това ѝ оказва помощ да се изяви като ловък медиатор в редица комплицирани обстановки, само че по никакъв начин не се харесва на кремълската върхушка.
През октомври 2002 година група чеченски терористи окупират московския спектакъл „ Дубровка “, до момента в който тече мюзикъла „ Норд-Ост “, и вземат близо хиляда фенове за заложници. Анна Политковская и лекар Леонид Рошал се заемат с посредническа задача и стартират договаряния с похитителите. И тъкмо когато на хоризонта се появява вяра за компромис, Путин заповядва силово решение. В резултат на това
всичките терористи са премахнати с токсичен газ,
само че умират и близо 200 заложници.
По време на заложническата рецесия в учебното заведение в Беслан през 2004 година, Анна Политковская е натровена, с цел да бъде възпрепятствано посредничеството ѝ, а рецесията приключва с нова кървава баня - умират над 300 души, огромна част от които са деца.
Анна Политковская също е деен покровител за правата на фамилиите на починалите в Чечня бойци, прави следствия на корупцията във военното министерство и в командването на съветските федерални войски в Чечня. Това ѝ навлича гнева на високопоставени военни.
През 2001 година е принудена да прекара известно време във Виена, откакто получава редица заплашителни имейли от офицера от ОМОН Сергей Лапин, поради свое следствие за липсващ чеченец, задържан и разпитван от него. През последните години от живота си, Анна Политковская е била напълно наясно, че е белязана и е непрестанно в заплаха. Въпреки това, когато ѝ оферират политическо леговище в Белгия, тя дава отговор с достолепие:
„ Изгнанието не е алтернатива! “
Логичният край настава на 7 октомври 2006 година. Докато президентът Путин чества в Кремъл своята 54-та годишнина, наемният палач прави своето пъклено дело. Разкъсаното от патрони тяло на Анна Политковская е най-ценният подарък за височайшия рожденик.
Три дни по-късно (на 10 октомври), съветският президент е на посещаване в гр. Дрезден по общителната покана на канцлера Ангела Меркел. Многохилядната проява обаче, която го посреща на градския площад, не е по никакъв начин общителна. Хората скандират името на Анна Политковская и крещаят „ Убиец “ в лицето на нежелания посетител. А ръководителят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рене ван дер Линден обобщава обстановката доста тъкмо единствено с едно изречение: „ Убийството на Анна Политковская е нахлуване против демокрацията в Европа! “
В България практиката на рождените дни на диктаторите да се подаряват главите на съперниците им е от дълго време позната. На 7 септември в далечната 1978 година, на моста Ватерло в Лондон, е прострелян с отровна сачма българският публицист отстъпник и неприкрит критик на режима в София Георги Марков. По една „ случайност “, на тази дата първият секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков (по-късно купата му е изменена на общоприет секретар), който е основен воин в четените от жертвата по Би Би Си „ Задочни репортажи “, има рожден ден и получава своя безценен подарък...
Чавдар Михов
Анна Политковская
В Русия на Путин такива думи не се простят и нормално, тези, които се осмеляват да ги изрекат обществено, сами подписват смъртната си присъда.
На 7 октомври 2006 година, в центъра на Москва, в асансьора на жилищния й блок, е открита мъртва Анна Политковская - безстрашна журналистка, надарена писателка, дейна общественичка и поредна критичка на режима на Путин. Екзекуцията е мафиотска класика - три патрона в гърдите и един надзорен изстрел в главата.
Анна Политковская е родена през 1958 година в Ню Йорк, в фамилията на руски украинци, дипломати в Организация на обединените нации. Завършва публицистика в Московския държавен университет през 1980 година. Работи в разнообразни печатни издания, като
през последните 7 години от живота си е в „ Новая газета “.
Автор е на редица книги, измежду които „ Русия на Путин “, „ Нищо друго, с изключение на истината “, „ Руски дневник “, „ Мръсна война “, „ Малък ъгъл от Ада “, „ Заслужава ли публицистиката да почине? “, които се радват на огромен читателски интерес и са преведени на доста езици, в това число и на български (първите три).
Анна Политковская неведнъж посещава региони на военни дейности и бежански лагери в Чечня, Дагестан и Ингушетия. С обективността и честността си, които са съществени правила освен в професионалния, само че и в персоналния ѝ живот, съумява да завоюва доверието на всички участващи в споровете страни. Това ѝ оказва помощ да се изяви като ловък медиатор в редица комплицирани обстановки, само че по никакъв начин не се харесва на кремълската върхушка.
През октомври 2002 година група чеченски терористи окупират московския спектакъл „ Дубровка “, до момента в който тече мюзикъла „ Норд-Ост “, и вземат близо хиляда фенове за заложници. Анна Политковская и лекар Леонид Рошал се заемат с посредническа задача и стартират договаряния с похитителите. И тъкмо когато на хоризонта се появява вяра за компромис, Путин заповядва силово решение. В резултат на това
всичките терористи са премахнати с токсичен газ,
само че умират и близо 200 заложници.
По време на заложническата рецесия в учебното заведение в Беслан през 2004 година, Анна Политковская е натровена, с цел да бъде възпрепятствано посредничеството ѝ, а рецесията приключва с нова кървава баня - умират над 300 души, огромна част от които са деца.
Анна Политковская също е деен покровител за правата на фамилиите на починалите в Чечня бойци, прави следствия на корупцията във военното министерство и в командването на съветските федерални войски в Чечня. Това ѝ навлича гнева на високопоставени военни.
През 2001 година е принудена да прекара известно време във Виена, откакто получава редица заплашителни имейли от офицера от ОМОН Сергей Лапин, поради свое следствие за липсващ чеченец, задържан и разпитван от него. През последните години от живота си, Анна Политковская е била напълно наясно, че е белязана и е непрестанно в заплаха. Въпреки това, когато ѝ оферират политическо леговище в Белгия, тя дава отговор с достолепие:
„ Изгнанието не е алтернатива! “
Логичният край настава на 7 октомври 2006 година. Докато президентът Путин чества в Кремъл своята 54-та годишнина, наемният палач прави своето пъклено дело. Разкъсаното от патрони тяло на Анна Политковская е най-ценният подарък за височайшия рожденик.
Три дни по-късно (на 10 октомври), съветският президент е на посещаване в гр. Дрезден по общителната покана на канцлера Ангела Меркел. Многохилядната проява обаче, която го посреща на градския площад, не е по никакъв начин общителна. Хората скандират името на Анна Политковская и крещаят „ Убиец “ в лицето на нежелания посетител. А ръководителят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рене ван дер Линден обобщава обстановката доста тъкмо единствено с едно изречение: „ Убийството на Анна Политковская е нахлуване против демокрацията в Европа! “
В България практиката на рождените дни на диктаторите да се подаряват главите на съперниците им е от дълго време позната. На 7 септември в далечната 1978 година, на моста Ватерло в Лондон, е прострелян с отровна сачма българският публицист отстъпник и неприкрит критик на режима в София Георги Марков. По една „ случайност “, на тази дата първият секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков (по-късно купата му е изменена на общоприет секретар), който е основен воин в четените от жертвата по Би Би Си „ Задочни репортажи “, има рожден ден и получава своя безценен подарък...
Чавдар Михов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ