Защо националните телевизии се чувстват длъжни да коментират всяка дума

...
Защо националните телевизии се чувстват длъжни да коментират всяка дума
Коментари Харесай

Словесни попрепечени филийки и наденици. Защо всичко сякаш се върти около Пеевски

Защо националните малките екрани се усещат длъжни да разясняват всяка дума на господин Делян Пеевски? В последна сметка имаме явен случай на несъразмерни искания за внимание и власт от страна на една партия и нейния водач, които освен нямат задоволителна политическа тежест, с цел да подплатят тези искания, само че носят и голям корупционен багаж.

Освен това пред България има в действителност други значими въпроси - бюджетът, измененията в Конституцията, интернационалната обстановка и така нататък, които надалеч не се свеждат до това какво господин Делян Пеевски мисли по тях. Ако гледа човек медии обаче, би останал с усещането, че всичко в тази страна се върти към Движение за права и свободи и сегашния им водач.
Как едно неуместно изявление на Пеевски засенчи значимите неща
Този текст трябваше да бъде за измененията в Конституцията. Но тази другояче значима тематика беше засенчена в утринните блокове от едно явно неуместно изявление на де факто водача на Движение за права и свободи, в което той декларира, че няма нищо срещу да стане министър председател. Доколкото никой различен не е изявил сходно предпочитание във връзка с господин Пеевски, тези изхвърляния можеха умерено да се подминат с дипломатична усмивка: в последна сметка Движение за права и свободи битува в симбиоза с ГЕРБ, само че даже тази симбиоза надалеч няма гласовете, с цел да конфигурира господин Пеевски на премиерския пост.

Въпреки това, вместо за конституцията, цели анализаторски панели бяха свикани да разсъждават какво е желал да каже героят. В хода на тези разсъждения се родиха и бисери, измежду които беше, че господин Пеевски ще е " бащата " на конституционната промяна (неясно с какви документи за извънредно бащинство), както и че без него отпред на Движение за права и свободи етническият мир в страната ще бъде заплашен. По принцип структурата на аналитичните панели по сходни въпроси е постоянно с неприкрит превес на бранителите на " възхода " на господин Пеевски в българската политика, както и на склонните да не помнят наличието му в листата " Магнитски ". Един от склонните неотдавна даже изясни, че припомнянето на този факт разпалва антиамериканизма у нас.
Теориите
Най-очевидното пояснение за държанието на медиите е, че господин Делян Пеевски има непропорционално огромно въздействие в тях, което не може да се изясни със общоприети политически причини. Подобна версия изрече и остарял другар, трансформирал се във зложелател на господин Пеевски - някогашният банкер Цветан Василев. Според него господин Пеевски и в този момент имал някакво присъединяване в ръководството на бТВ и Нова. Г-н Кошлуков в Българска национална телевизия също не е прочут с неблагосклонността си към Пеевската идея, а в противен случай - той в известна степен е обсъждан като неин артикул.

Но това са теории, които няма по какъв начин да бъдат доказани в този текст, колкото и правдоподобно да звучат за някои. Затова е забавно да се види има ли други - по-невинни и по-малко тайни - теории, които да изясняват за какво централните малките екрани отделят толкоз огромно и положително внимание на господин Пеевски.
Скандалът
Медиите се интересуват от кавги. Както всички малките екрани направиха централна вест от индивида с тостера в енергото, по този начин може да се допусна, че те наблюдават и господин Делян Пеевски, с цел да отразяват всекидневните му словесни попрепечени филийки и наденици. Но тази интерпретация не устоя, тъй като медийното внимание към господин Пеевски не е като към скандална персона. Напротив, медийното безмълвие и давност на листата " Магнитски " е съвсем цялостно. А и множеството от мненията и анализите взимат напълно съществено претенциите му към властта. Все отново никой към този момент не желае индивидът с тостера да стане началник на енергото или министър на енергетиката. За господин Пеевски обаче пропагандаторите са доста.
Недоверието към властта (всяка власт)
Времената са популистки и хората елементарно могат да бъдат уверени, че политиците са продажни, некомпетентни и като цяло - маскари. В момента ПП-ДБ преобладават в изпълнителната власт и поради това върху тях се концентрира обичайно огромното национално ръмжене и неодобрение. От тази позиция фигурата на господин Делян Пеевски може да бъде обсъждана като гръмоотвод на това ръмжене, като средство за изявление на възражения и недоволства към ПП-ДБ. Тук има някакъв мотив, само че и тази доктрина не е изключително безапелационна, тъй като тя не изяснява представянето на господин Пеевски в медиите като положителна опция на настоящето ръководство. А сходно показване стартира да се трансформира в норма - приказва се по какъв начин Движение за права и свободи ще се трансформира в нова, огромна, демократична групировка от вида на ГЕРБ, по какъв начин тя ще реши един път вечно етническия въпрос (с българин начело) и така нататък и тъй наречените В този смисъл медиите надалеч не се водят от популистки анти-истаблишмънт настройки, а положително поддържат част от политическия истаблишмънт. В последна сметка, в случай че в словосъчетанието " политически истаблишмънт " има някакъв смисъл, господин Пеевски и Движение за права и свободи принадлежат към него. Самият факт, че медиите не са склонни да видят тази действителност, повдига повече въпроси, вместо да дава отговор на други.
Настроенията в обществото
Медиите може да се водят от настроения в обществото, които да са в интерес на един или различен политически състезател. Затова могат да се вършат медийни панели в съответствие 3:1 или 2:1 в интерес на ГЕРБ-ДПС, които да дават глас на национални настроения, искащи господин Пеевски да стане министър председател или да поеме властта по някакъв различен, по-индиректен метод.

Подобни национални настроения обаче не са регистрирани нито с методите на изборите (местните бяха единствено преди месец), нито с методите на социологията. Но това не пречи на избрани социолози да показват уверено в студията тези несъществуващи настроения.

Необяснимо е престараването на такива представители, които трансформират фигурата на господин Пеевски от залог на етническия мир в България до ключ за нейното бъдеще въобще. Но като оставим сходни лични фиксации и субективни импресии настрани, фактът е, че при неявяване на доказателство за национални настроения, подкрепящи премиерските упоритости на господин Пеевски, медиите редовно водят обществото натам.
Вместо умозаключение
Трите по-невинни пояснения на преокупацията на националните малките екрани с господин Пеевски не са изключително безапелационни и в действителност ускоряват съмненията, че в тайните теории (като тази на Цветан Василев) може и да има нещо правилно. Но въпреки всичко не трябва да се прибързва. Може би има и други почтени пояснения, за които обаче е мъчно човек да се сети. Например като това, че господин Пеевски е най-подходящ за министър председател на България. Но тази доктрина към този момент изисква не политолози, а други експерти за нейното изясняване.

*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР