Защо хората са вълнуват от спорт? Защото спортът разказва истории.

Защо хората са вълнуват от спорт? Защото спортът споделя истории. Истински. Вдъхновяващи. Такава е и тази история. Историята на един треньор с увреждане на очите, който тренира едни невероятни деца. Необикновени, за какво те живеят. Без оправдания! Знаят какво значи същинското благополучие. Наслаждават му се. Усмихват му се. Не търсят опрощение. Запознавайки се с историите на всички тях, в главата ми не стопира да кънти: " Ние нямаме право да се оплакваме! За нищо! Имаме си всичко! "

През мъглата се вижда мъчно. Често единствено на няколко метра. По някое време мъглата изчезва. Но не за всички! Светът през очите на Александър Цоканов постоянно е като мъгла. Като едно размазано стъкло.

" Разбрах, че имам увреждане, когато бях на 9 години. Всичко стана внезапно! Започнах да не виждам на дъската. Установиха ми диагнозата Макулна недъгавост. По-трудно ми е да различавам лица, да различавам избрани предмети от разстояние ", споделя ни той.

С над 70% повредено зрение Александър, вижда най-вече силуети. Това не да му пречи в годините обратно да бъде на върха. Той печели редица шампионати по лека атлетика за хора с увреждания, достигайки европейски и международни върхове. А през днешния ден към този момент е намерил своето предопределение - да е преподавател по физическо образование и треньор на невероятни деца.

Снимка: bTV

В древногръцката митология Арейон е говорещ кон, наследник на Посейдон – държател на моретата, и богинята на плодородието Деметра. В българския спорт е името на клуб, където упражняват деца с увреждания. Там, по време на едно неизмеримо занятие, срещаме Ивелина, Вики, Иван и Хакан.

" Исках да работя с деца с увреждания, тъй като аз ги усещам доста по-близки, доста по-запознат съм с техните проблеми ", споделя Александър.

Снимка: bTV

Първа при него отива Ивелина. Преди ужасяваща злополука на пешеходна пътека, тя е една от огромните ни очаквания в леката атлетика и притежателка на десетки медали. Само че животът ѝ се обръща за секунди - кома, инвалидна количка и голямо предпочитание за живот! Скъсаните сухожилия в съвсем цялата дясна част на тялото не я стопират да се върне и да тренира.

" Тръпката е неповторима, възприятието, което си имал преди, ти си го искаш още веднъж... ", безапелационна е Ивелина, която сега тренира под управлението на Александър.

Снимка: bTV

Той пък ни демонстрира един от приятелите си - бинокъл, с който вижда на 20 метра. И тренировката продължава с усмивка.

Често ние, зрящите, не виждаме тях – незрящите. Но може да ги чуем, тъй като те имат, какво да ни кажат. Слепотата в 21-ви век е друга. Някой изпадат в нея от метода си на живот. Други излизат от нея, тъй като желаят да видят света. На това желае да ги научи и Александър. Да живеят! И най-много да бъдат признателни. За всичко, което животът им е дал или лишил...