Защо едно тийнейджърка да не може да изразява своите религиозни убеждения и в същото време да следва образование в училище?
Това е труден въпрос, но на който французите вярват, че имат отговор.
Което в общи линии е, защото има такова нещо като френска нация и тийнейджърът е част от нея. Нищо не определя Франция и не я отделя от нейните съседи толкова ясно, колкото въпросът за laïcité или секуларизма.
Така че тази седмица, докато външни хора гледаха със смесица от удивление и възмущение на забраната на традиционната мюсюлманска роба абая в училищата, самите французи дадоха мярка огромните 81% вдигнати палец нагоре, според анкети.
Това, което за мнозина във външния свят - както и за френските мюсюлмански жени - възникна като грубо нарушение на човешката свобода, във Франция се възприемаше като средство за друг от свещения републикански триптих: равенство.
И смекчен с малко от третата ценност - братство, или по-добре, сестринство - те не можеха да разберат защо би трябвало да е проблем.
