Дан Бърн: Възможността да играя за Нюкасъл е уникална“
Защитникът на Нюкасъл Юнайтед - Дан Бърн, приказва пред Висшата лига за спомените като дребен като последовател на "свраките ".
"Да сложиш фланелката в черно-бяло, когато си бил последовател на Нюкасъл от дете и да играеш за този клуб в най-хубавата лига в света, значи всичко. Причината да се влюбиш в играта е тъкмо тази опция. Няма доста хора, които могат да кажат, че са имали подобен късмет в живота си.
Първият ми спомен за Нюкасъл е обвързван с татко ми, който получаваше понякога някой билет за мач. Аз нямах съществено отношение към футбола до момента в който станах на 7 или 8 години, някъде през 2000 бе началото, когато Боби бе тук. Световното състезание през 2002 бе първото огромен опървенство, което си припомням, тогава футболът ме завоюва дефинитивно.
Когато бях в учебно заведение, изборът беше футбол или нищо друго. Просто нямаше различен спорт, някои момчета играеха ръгби или крикет, само че футболът бе главният избор. Всички желаеха да са номер 9, всекидневно влизахме на стадиона малко преди първия съдийски сигнал, чувахме ревът на публиката. Гледахме дали локалният воин е на терена, това те кара да се влюбиш в играта.
Ако би трябвало да съм почтен към себе си, мислех, че моето време е отминало. Бях благополучен в Брайтън, играех постоянно във ВЛ, имах добра група другари, синът мибе роден там. Така че евентуално бих останал в Брайтън в останалата част от кариерата си, тъй като времето там ми харесваше. Но когато опцията пристигна, първото ми чувство бе за цялостен потрес, просто не го чаках. Но когато се замислиш за бъдещето, опцията да играеш за този клуб е неповторима. Вече бях наясно с това, което желая и това, което желая да върша.
Аз съм състезател от ВЛ. Мисля, че имам качествата да играя във ВЛ. Мисля, че съм на ниво, в което към този момент съм убеден, че мога да играя за Нюкасъл и да се представям. Това идва с напрежението, което идва с това да облечеш фланелката на родния ти град. Аз в предишното имах опцията да се върна в Нюкасъл и преди, когато подписах с Фулъм, само че тогава не бях подготвен. Трябваше да отида някъде и натрупам опит. Но в този момент към този момент нещата се върнаха в вярната посока.
Когато един път дойдеш настадиона и гледаш един мач, незабавно ще бъдеш привързан. Мисля, че всички последователи работят цялата седмица и чакат мача на Нюкасъл. Не мисля, че доста градове могат да се похвалят с това. Да, това е годно и в двете направления, в случай че не се представяш добре. Но тимът, работата, която вършиш и гордостат от това, че носиш тази фланелка са най-важните неща.
Аз желаех да съм част от всичко това, приказвах с мениджъра и споделих, че мога да имам положителен резултат на и отвън терена. Усещах, че към този момент имам много опит, насъбран през годините и мога да оказа помощ в тази обстановка. Просто желаех да си свърша работата, без значение дали ролята ми ще е дребна или огромна.
Искам хората да погледнат към мен и да кажат, че съм локално момче, коет оправи това, което обича най-вече и работи крепко на терена ".
"Да сложиш фланелката в черно-бяло, когато си бил последовател на Нюкасъл от дете и да играеш за този клуб в най-хубавата лига в света, значи всичко. Причината да се влюбиш в играта е тъкмо тази опция. Няма доста хора, които могат да кажат, че са имали подобен късмет в живота си.
Първият ми спомен за Нюкасъл е обвързван с татко ми, който получаваше понякога някой билет за мач. Аз нямах съществено отношение към футбола до момента в който станах на 7 или 8 години, някъде през 2000 бе началото, когато Боби бе тук. Световното състезание през 2002 бе първото огромен опървенство, което си припомням, тогава футболът ме завоюва дефинитивно.
Когато бях в учебно заведение, изборът беше футбол или нищо друго. Просто нямаше различен спорт, някои момчета играеха ръгби или крикет, само че футболът бе главният избор. Всички желаеха да са номер 9, всекидневно влизахме на стадиона малко преди първия съдийски сигнал, чувахме ревът на публиката. Гледахме дали локалният воин е на терена, това те кара да се влюбиш в играта.
Ако би трябвало да съм почтен към себе си, мислех, че моето време е отминало. Бях благополучен в Брайтън, играех постоянно във ВЛ, имах добра група другари, синът мибе роден там. Така че евентуално бих останал в Брайтън в останалата част от кариерата си, тъй като времето там ми харесваше. Но когато опцията пристигна, първото ми чувство бе за цялостен потрес, просто не го чаках. Но когато се замислиш за бъдещето, опцията да играеш за този клуб е неповторима. Вече бях наясно с това, което желая и това, което желая да върша.
Аз съм състезател от ВЛ. Мисля, че имам качествата да играя във ВЛ. Мисля, че съм на ниво, в което към този момент съм убеден, че мога да играя за Нюкасъл и да се представям. Това идва с напрежението, което идва с това да облечеш фланелката на родния ти град. Аз в предишното имах опцията да се върна в Нюкасъл и преди, когато подписах с Фулъм, само че тогава не бях подготвен. Трябваше да отида някъде и натрупам опит. Но в този момент към този момент нещата се върнаха в вярната посока.
Когато един път дойдеш настадиона и гледаш един мач, незабавно ще бъдеш привързан. Мисля, че всички последователи работят цялата седмица и чакат мача на Нюкасъл. Не мисля, че доста градове могат да се похвалят с това. Да, това е годно и в двете направления, в случай че не се представяш добре. Но тимът, работата, която вършиш и гордостат от това, че носиш тази фланелка са най-важните неща.
Аз желаех да съм част от всичко това, приказвах с мениджъра и споделих, че мога да имам положителен резултат на и отвън терена. Усещах, че към този момент имам много опит, насъбран през годините и мога да оказа помощ в тази обстановка. Просто желаех да си свърша работата, без значение дали ролята ми ще е дребна или огромна.
Искам хората да погледнат към мен и да кажат, че съм локално момче, коет оправи това, което обича най-вече и работи крепко на терена ".
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ