Заради обезлюдяването и все по-оскъдните възможности за заетост, лошите пътища

Заради обезлюдяването и все по-оскъдните благоприятни условия за претовареност, неприятните пътища и не на последно място голямата доза негативизъм, царящ от Видин до Враца, северозападната част на България постоянно бива наричана, даже и от локалните Северозападнала.

Въпреки тези тъмни краски, кътчето, обхващащо три географски и административни области, е претъпкано с куп естествени забележителности, както и такива, основани от индивида.

Някои от тях са добре известни – пещерите Леденика и Магурата, връх Околчица, няколко манастира по Искър, Белоградчишките скали, крепостта „ Баба Вида ”. Други са деликатно защитавани, като че ли се чака най-подходящото време за тяхното разгласяване. Малцина са тези, които знаят за тях, само че мълчат и не споделят. Защото за такива неща не се приказва, споделят в Белоградчишко, където коренното население – торлаците, умеят да усещат Балкана в цялата му многообразна хубост и богата история. Недалеч от тях хората в селищата по поречието на Дунав пазят поверие за извор с жива вода.

Съмнението, че това е единствено приказка, нормално провокира един и същи отговор: „ А щеше ли да ги има приказките, в случай че в миналото не е съществувало това, за което описват ”. Изворът с живата вода, която лекува всички заболявания и от която човек не остарява, се намира покрай Дунава и близо до Видин. Скрит е в обработваема земя. Говори се, че още не е пристигнало времето да се разкрие, само че и това ще стане един ден. Понякога, само че постоянно и от време на време, в сънищата на мъже и дами от региона се явява жена – блестяща, доста красива, със сини очи и светла коса. Казвала, че е доста остаряла, съвсем колкото света. Подържала младостта си посредством извора с жива вода, който се намирал до огромната река, най-вероятно до Дунав.

Все повтаряла, че ще пристигна време и изворът ще се разкрие за хората, само че те би трябвало да станат по-добри и да изпълнят сърцата си с обич.

На иманярския фолклор принадлежи друга легенда. Нейният роман гласи, че в местността Божурица във Видинско под възвишенията са скрити несметни скъпоценности. Те се пазят от антични съоръжения и уреди, надалеч по-съвършени от тези, които се демонстрират във филмите за съкровищата на Древен Египет. Отрова и стрели пазят златото. Няма човек, който може да стигне до тях, и няма да има, до момента в който не настъпи часът за откриване.

Богатството принадлежи на България и никой няма право да се употребява даже от дребна парченце от него.

От по-ново време е легендата, че когато кралица Йоанна с двете си деца напуща България през 1946 година, преди заминаването идва в местността Божурица. Придружена е единствено от най-доверените си хора. Влиза в една пещера, на която входът е незнаен за други. Не се знае дали взима или оставя нещо. За тази пещера се приказва, че крие вагони злато и скъпоценности.

Инфо: Уикенд