Ефект или щета – как ще се отрази забраната на вноса на украински храни
Заради незадоволителната отбрана на българските производители и техните митинги да вкара краткотрайна възбрана на вноса на храни от Украйна.
Ев, че ще наложи възбрана за украински импорт на зърнени и маслодайни семена до 5 юни в пет страни от Европейски Съюз - България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Това обаче ще стане, откакто страните анулират обособените забрани, които са наложили.
Министърът на земеделието: Имаме искания към ограниченията на Европейски Съюз за украинското зърно
Дневник разгласява няколко отзиви по тематиката, без рекламация за пълнота.
Георги Готев,: Щетите, които нанася рецесията с украинското зърно
Гражданите на Европейски Съюз предходната година откриха какъв брой значима е Украйна като снабдител на зърно и маслодайни семена, изключително откакто слънчогледовото олио изчезна в супермаркетите и цената му скочи до небето. Много европейци бяха сюрпризирани да открият лавици, изпразнени от някои храни и това явно беше сигнал, че войната индиректно засегна всички ни.
Украйна в действителност е един от най-големите експортьори в света на пшеница, маслодайни семена и други съществени селскостопански артикули.
Преди съветската експанзия Украйна изнасяше селскостопанска продукция най-вече през своите пристанища в Азовско и Черно море. Украинският бряг на Азовско море, както и огромна част от нейното черноморско крайбрежие обаче паднаха под съветски надзор след съветската инвазия.
Три от украинските пристанища след това бяха отворени още веднъж според съглашение, реализирано с посредничеството на Организация на обединените нации и Турция предишния юли, в опит да се сътвори безвреден кулоар за експорт, с цел да се помогне за справяне с това, което тогава беше обозначено като световната хранителна рецесия. Други пристанища, в това число значимото пристанище Николаев, остават затворени. Украйна трябваше да се ориентира към сухопътни пътища и да разшири търговията през дребните речни пристанища на Дунав. Най-лесният сухопътен маршрут, през Беларус, не можа да бъде употребен по явни аргументи, защото Лукашенко трансформира страната в де факто съвоюваща. Така Украйна трябваше да реалокира допустимо най-вече зърно през Източна Европа. Миналия юни Европейската комисия взе решение, което изглеждаше като разумно: разгласи едногодишно прекъсване на вносните мита за Украйна. Тогава даже Полша, най-засегнатата страна, не възрази, вярвайки, че помощта на Украйна е най-важната цел.
Днес изпълнителната власт на Европейски Съюз отстъпва, под напън изключително от Полша, само че също и от други източни държави-членки, в това число България.
Неприемливо: Еврокомисията подсети, че страните в Европейски Съюз не могат да спрат зърно и храни от Украйна
От началото на спора към 17 милиона тона съществени селскостопански артикули са напуснали Украйна с камиони и влакове, множеството от тях през границата с Полша.
Обемът включва 8 милиона тона царевица, 2,2 милиона тона пшеница, 1,47 милиона тона рапица, 1,44 милиона тона слънчогледово масло, 1,31 милиона тона слънчево семе, 1,22 милиона тона брашно и 950 000 тона соя. Това спрямо 40,6 милиона тона, които са напуснали Украйна от морските пристанища.
Не мина време и фермерите в източноевропейските страни изпищяха, че напорът на украински артикули е намалил цените и е понижил продажбите им. Това, което Комисията явно не е планувала, е, че украинските селскостопански артикули ще останат в източните страни от Европейски Съюз, без да се разпространят по-нататък към международния пазар. Възможно ли е да не е имало " световна хранителна рецесия "? Между другото, Русия прибавя масло в огъня с изказванията на пропагандата й, че Европейски Съюз е запазил скъпите украински храни за себе си, отказвайки да я изнася в разрастващите се страни.
Министър-председателите на пет източни страни от Европейски Съюз - България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия - писаха до ръководителя на Комисията Урсула фон дер Лайен предишния месец, че нарастването на доставките е невиждано и може да се наложи митата да бъдат въведени още веднъж, в случай че напорът не може да бъде спрян с други средства.
Въпросът сътвори политически проблем за ръководещата полска националистическа партия " Право и правдивост " (PiS) в Полша в годината на изборите, защото разгневи хората в селските региони, където поддръжката за PiS нормално е висока. Полските фермери даже се пробваха да провалят визитата във Варшава на украинския президент Зеленски.
Оставката на полския министър на земеделието Хенрик Ковалчик по-рано този месец беше обвързвана с рецесията.
Първата реакция на изпълнителната власт на Европейски Съюз беше да каже, че едностранните дейности са неприемливи. Комисията даже предизвести за започване на наказателни процедури.
Това развиване се случва, до момента в който наближава крайният период по съглашението с посредничеството на Организация на обединените нации за експорт на милиони тонове украинско зърно през Черно море. Срокът изтича в средата на май, като вероятностите Москва да се съгласи за удължение са несигурни. Русия твърди, че обособена договорка, предопределена да облекчи личния й експорт на селскостопански артикули и торове, не е била подкрепена.
Междувременно Комисията даде заден и в сряда (19 април) и разгласи пакет от 100 милиона евро като обезщетения за фермерите в петте страни от Европейски Съюз, граничещи с Украйна, както и проекти за въвеждане на ограничавания върху вноса на украинска пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица семе.
Служител на Европейски Съюз сподели, че това ще разреши на зърнените култури да влязат в петте страни от Украйна единствено в случай че са предопределени за експорт към други членки на Европейски Съюз или към останалия свят. Тази мярка ще продължи до края на юни.
Отделно, Европейската комисия, която следи комерсиалната политика за 27-членния Европейски Съюз, възнамерява следствие дали са нужни ограничения за други чувствителни артикули.
Интересно е да се означи, че до момента в който изключителните ограничения могат да влязат в действие до дни, следствието на Европейски Съюз нормално продължава шест месеца. На този декор Комисията взе доста по-важно решение, отваряйки своя пазар за Украйна, без никакво време за размисъл.
Последното развиване е, че европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис изиска от България, Унгария, Полша и Словакия да отдръпват своите самостоятелни забрани за импорт и че Комисията може да утвърди обща възбрана на украинско зърно и маслодайни семена за петте наранени страни до 5 юни. Това не е краят на историята, само че следствията се обрисуват огромни. И то най-вече отрицателни. Антиукраинските настроения в страните от Източна Европа, съчетани с яростта против Комисията, са златни за Путин. Освен това очакванията за бързи решения за присъединението на Украйна към Европейски Съюз са изложени на риск. Ако Украйна, без дотации от Европейски Съюз, е такава опасност за вътрешния пазар на Съюза, какво би било, в случай че стартира да се възползва от фондовете на Общата селскостопанска политика?
За Украйна също съществува сериозен риск милиони тонове зърно да останат блокирани в страната, което през идващите години може да докара до огромно понижаване на площите за засаждане и реколтата, както и до затваряне на ферми и преработвателни предприятия.
Положителен детайл би бил единствено, в случай че полската ръководеща партия заплати цената на абсурда и загуби изборите по-късно тази година. Но това са далечни очаквания.
Георги Ангелов, старши икономист в " Отворено общество ", пред: Спирането на вноса няма да има никакъв резултат
Проблемът на земеделците няма никаква връзка с вноса от Украйна. Това е по този начин, тъй като вносът от Украйна е най-малък - при пшеницата е 0,3% от българското произвеждане, т.е. по никакъв метод това не може да окаже никакво въздействие върху цените в България. Като се спре в този момент вносът на украинско зърно, ще се види, че няма никакъв резултат. Дори си мисля, че цените на зърното ще продължат да спадат, защото се чака и нова годишна продукция, което ще окаже спомагателен напън върху цените.
Никакви дейности на България не могат да повлияят на международната цена на зърното. Звучи добре и е добре направена пиар акция, само че прекъсването на вноса на зърно от Украйна няма да реши казуса с цените. По скоро предходната година бяха изкуствено завишение на цените на зърното на международния пазар и на българския пазар, защото доста производители задържаха част от производството, очаквайки по-високи цени. Тази година цените се върнаха на равнищата от преди войната в Украйна.
Вносът на украинско зърно у нас е даже по-нисък от предишни години и няма никакъв напън и възбраната няма да промени обстановката. България създава сред 6 и 7 млн. тона зърно и използва единствено 1,5 млн. тона. Ние сме огромен експортьор на зърно и няма по какъв начин цената в България да е по-висока от международната.
Милен Любенов, политолог, пред: Популистки ход
Предложението да не се внасят украински аграрни артикули е популистки ход.
От няколко месеца насам главната тематика е обвързвана с инфлацията и високите цени, а внезапно на избрани сектори от българската стопанска система, които добре са обгрижвани, не им харесва да вземат участие на един свободен пазар, където могат да продават своята продукция.
Роман Рачков, съветник агроном от Зелено придвижване, във:
Изключително дразнещо и " ниска топка " е да гледаш по какъв начин почитателите на " градската десница " свеждат митинга на зърнопроизводителите у нас, само че в действителност и в цяла Източна Европа против дъмпинговия украински импорт, до лакомия и неспособност на някои да се снабди с следващия Майбах.
В България има към 15 000 арендатора - физически лица, търговски сдружения и коперации. От тях единствено 100 и свързани с тях компании и лица прибират над 90% от сумите по директните заплащания, макар че в болшинството си всички арендатори отглеждат главно зърнени култури.
Въпрсът, който би трябвало да си зададе тая общественост, е, би трябвало ли да поддържаме украинската зърнена олигархия, тъй като факт е, че земеползването в Украйна не е в ръцете на дребни фамилни фермери, а в тези на същите като нашите " зърнари ", че даже в още по-големи размери . Дъмпинговият импорт на зърно в Източна Европа е вреда освен против локалните фермери, а и против украинския фиск, а той сигурно има потребност от средства.
И не, концепцията на безмитния импорт не беше източната част на Европа да се залее със зърно, а де се сигурят лесни, логистични коридори, тъй че то да отиде в Африка или Близкия Изток, там, където от него има потребност... А това, че " Възраждане " и Българска социалистическа партия подеха тематиката и ще я раздуят, просто демонстрира какъв брой надалеч сме от някои действителни проблеми в личната си страна...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Ев, че ще наложи възбрана за украински импорт на зърнени и маслодайни семена до 5 юни в пет страни от Европейски Съюз - България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Това обаче ще стане, откакто страните анулират обособените забрани, които са наложили.
Министърът на земеделието: Имаме искания към ограниченията на Европейски Съюз за украинското зърно Дневник разгласява няколко отзиви по тематиката, без рекламация за пълнота.
Георги Готев,: Щетите, които нанася рецесията с украинското зърно
Гражданите на Европейски Съюз предходната година откриха какъв брой значима е Украйна като снабдител на зърно и маслодайни семена, изключително откакто слънчогледовото олио изчезна в супермаркетите и цената му скочи до небето. Много европейци бяха сюрпризирани да открият лавици, изпразнени от някои храни и това явно беше сигнал, че войната индиректно засегна всички ни.
Украйна в действителност е един от най-големите експортьори в света на пшеница, маслодайни семена и други съществени селскостопански артикули.
Преди съветската експанзия Украйна изнасяше селскостопанска продукция най-вече през своите пристанища в Азовско и Черно море. Украинският бряг на Азовско море, както и огромна част от нейното черноморско крайбрежие обаче паднаха под съветски надзор след съветската инвазия.
Три от украинските пристанища след това бяха отворени още веднъж според съглашение, реализирано с посредничеството на Организация на обединените нации и Турция предишния юли, в опит да се сътвори безвреден кулоар за експорт, с цел да се помогне за справяне с това, което тогава беше обозначено като световната хранителна рецесия. Други пристанища, в това число значимото пристанище Николаев, остават затворени. Украйна трябваше да се ориентира към сухопътни пътища и да разшири търговията през дребните речни пристанища на Дунав. Най-лесният сухопътен маршрут, през Беларус, не можа да бъде употребен по явни аргументи, защото Лукашенко трансформира страната в де факто съвоюваща. Така Украйна трябваше да реалокира допустимо най-вече зърно през Източна Европа. Миналия юни Европейската комисия взе решение, което изглеждаше като разумно: разгласи едногодишно прекъсване на вносните мита за Украйна. Тогава даже Полша, най-засегнатата страна, не възрази, вярвайки, че помощта на Украйна е най-важната цел.
Днес изпълнителната власт на Европейски Съюз отстъпва, под напън изключително от Полша, само че също и от други източни държави-членки, в това число България.
Неприемливо: Еврокомисията подсети, че страните в Европейски Съюз не могат да спрат зърно и храни от Украйна От началото на спора към 17 милиона тона съществени селскостопански артикули са напуснали Украйна с камиони и влакове, множеството от тях през границата с Полша.
Обемът включва 8 милиона тона царевица, 2,2 милиона тона пшеница, 1,47 милиона тона рапица, 1,44 милиона тона слънчогледово масло, 1,31 милиона тона слънчево семе, 1,22 милиона тона брашно и 950 000 тона соя. Това спрямо 40,6 милиона тона, които са напуснали Украйна от морските пристанища.
Не мина време и фермерите в източноевропейските страни изпищяха, че напорът на украински артикули е намалил цените и е понижил продажбите им. Това, което Комисията явно не е планувала, е, че украинските селскостопански артикули ще останат в източните страни от Европейски Съюз, без да се разпространят по-нататък към международния пазар. Възможно ли е да не е имало " световна хранителна рецесия "? Между другото, Русия прибавя масло в огъня с изказванията на пропагандата й, че Европейски Съюз е запазил скъпите украински храни за себе си, отказвайки да я изнася в разрастващите се страни.
Министър-председателите на пет източни страни от Европейски Съюз - България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия - писаха до ръководителя на Комисията Урсула фон дер Лайен предишния месец, че нарастването на доставките е невиждано и може да се наложи митата да бъдат въведени още веднъж, в случай че напорът не може да бъде спрян с други средства.
Въпросът сътвори политически проблем за ръководещата полска националистическа партия " Право и правдивост " (PiS) в Полша в годината на изборите, защото разгневи хората в селските региони, където поддръжката за PiS нормално е висока. Полските фермери даже се пробваха да провалят визитата във Варшава на украинския президент Зеленски.
Оставката на полския министър на земеделието Хенрик Ковалчик по-рано този месец беше обвързвана с рецесията.
Първата реакция на изпълнителната власт на Европейски Съюз беше да каже, че едностранните дейности са неприемливи. Комисията даже предизвести за започване на наказателни процедури.
Това развиване се случва, до момента в който наближава крайният период по съглашението с посредничеството на Организация на обединените нации за експорт на милиони тонове украинско зърно през Черно море. Срокът изтича в средата на май, като вероятностите Москва да се съгласи за удължение са несигурни. Русия твърди, че обособена договорка, предопределена да облекчи личния й експорт на селскостопански артикули и торове, не е била подкрепена.
Междувременно Комисията даде заден и в сряда (19 април) и разгласи пакет от 100 милиона евро като обезщетения за фермерите в петте страни от Европейски Съюз, граничещи с Украйна, както и проекти за въвеждане на ограничавания върху вноса на украинска пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица семе.
Служител на Европейски Съюз сподели, че това ще разреши на зърнените култури да влязат в петте страни от Украйна единствено в случай че са предопределени за експорт към други членки на Европейски Съюз или към останалия свят. Тази мярка ще продължи до края на юни.
Отделно, Европейската комисия, която следи комерсиалната политика за 27-членния Европейски Съюз, възнамерява следствие дали са нужни ограничения за други чувствителни артикули.
Интересно е да се означи, че до момента в който изключителните ограничения могат да влязат в действие до дни, следствието на Европейски Съюз нормално продължава шест месеца. На този декор Комисията взе доста по-важно решение, отваряйки своя пазар за Украйна, без никакво време за размисъл.
Последното развиване е, че европейският комисар по търговията Валдис Домбровскис изиска от България, Унгария, Полша и Словакия да отдръпват своите самостоятелни забрани за импорт и че Комисията може да утвърди обща възбрана на украинско зърно и маслодайни семена за петте наранени страни до 5 юни. Това не е краят на историята, само че следствията се обрисуват огромни. И то най-вече отрицателни. Антиукраинските настроения в страните от Източна Европа, съчетани с яростта против Комисията, са златни за Путин. Освен това очакванията за бързи решения за присъединението на Украйна към Европейски Съюз са изложени на риск. Ако Украйна, без дотации от Европейски Съюз, е такава опасност за вътрешния пазар на Съюза, какво би било, в случай че стартира да се възползва от фондовете на Общата селскостопанска политика?
За Украйна също съществува сериозен риск милиони тонове зърно да останат блокирани в страната, което през идващите години може да докара до огромно понижаване на площите за засаждане и реколтата, както и до затваряне на ферми и преработвателни предприятия.
Положителен детайл би бил единствено, в случай че полската ръководеща партия заплати цената на абсурда и загуби изборите по-късно тази година. Но това са далечни очаквания.
Георги Ангелов, старши икономист в " Отворено общество ", пред: Спирането на вноса няма да има никакъв резултат
Проблемът на земеделците няма никаква връзка с вноса от Украйна. Това е по този начин, тъй като вносът от Украйна е най-малък - при пшеницата е 0,3% от българското произвеждане, т.е. по никакъв метод това не може да окаже никакво въздействие върху цените в България. Като се спре в този момент вносът на украинско зърно, ще се види, че няма никакъв резултат. Дори си мисля, че цените на зърното ще продължат да спадат, защото се чака и нова годишна продукция, което ще окаже спомагателен напън върху цените.
Никакви дейности на България не могат да повлияят на международната цена на зърното. Звучи добре и е добре направена пиар акция, само че прекъсването на вноса на зърно от Украйна няма да реши казуса с цените. По скоро предходната година бяха изкуствено завишение на цените на зърното на международния пазар и на българския пазар, защото доста производители задържаха част от производството, очаквайки по-високи цени. Тази година цените се върнаха на равнищата от преди войната в Украйна.
Вносът на украинско зърно у нас е даже по-нисък от предишни години и няма никакъв напън и възбраната няма да промени обстановката. България създава сред 6 и 7 млн. тона зърно и използва единствено 1,5 млн. тона. Ние сме огромен експортьор на зърно и няма по какъв начин цената в България да е по-висока от международната.
Милен Любенов, политолог, пред: Популистки ход
Предложението да не се внасят украински аграрни артикули е популистки ход.
От няколко месеца насам главната тематика е обвързвана с инфлацията и високите цени, а внезапно на избрани сектори от българската стопанска система, които добре са обгрижвани, не им харесва да вземат участие на един свободен пазар, където могат да продават своята продукция.
Роман Рачков, съветник агроном от Зелено придвижване, във:
Изключително дразнещо и " ниска топка " е да гледаш по какъв начин почитателите на " градската десница " свеждат митинга на зърнопроизводителите у нас, само че в действителност и в цяла Източна Европа против дъмпинговия украински импорт, до лакомия и неспособност на някои да се снабди с следващия Майбах.
В България има към 15 000 арендатора - физически лица, търговски сдружения и коперации. От тях единствено 100 и свързани с тях компании и лица прибират над 90% от сумите по директните заплащания, макар че в болшинството си всички арендатори отглеждат главно зърнени култури.
Въпрсът, който би трябвало да си зададе тая общественост, е, би трябвало ли да поддържаме украинската зърнена олигархия, тъй като факт е, че земеползването в Украйна не е в ръцете на дребни фамилни фермери, а в тези на същите като нашите " зърнари ", че даже в още по-големи размери . Дъмпинговият импорт на зърно в Източна Европа е вреда освен против локалните фермери, а и против украинския фиск, а той сигурно има потребност от средства.
И не, концепцията на безмитния импорт не беше източната част на Европа да се залее със зърно, а де се сигурят лесни, логистични коридори, тъй че то да отиде в Африка или Близкия Изток, там, където от него има потребност... А това, че " Възраждане " и Българска социалистическа партия подеха тематиката и ще я раздуят, просто демонстрира какъв брой надалеч сме от някои действителни проблеми в личната си страна...
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ