Заради безплатното висше: 10 000 българи остават да учат у

Заради безплатното висше: 10 000 българи остават да учат у нас! Председателят на студентските препоръки Даниел Парушев: Тази опция дава еднакъв достъп до образование.
10 000 българи, които всяка година
потеглят за чужбина, с цел да учат висше, може да останат в университети у нас. Причината е, че към този момент няма да заплащат семестриални такси. Така на процедура отпадат и така наречен предпазени специалности, при които студентите употребиха облекчения.

Прогнозата направи за „ Телеграф “ ръководителят на
Националното посланичество на студентските
препоръки Даниел Парушев. „ Около 3000 – 4000 отпътуват от съответната година, само че има сътрудници, които са изчакали 1-2 години и вземат решение да отидат, тъй че тази численост варира “, посочи той и добави:
„ Студентската общественост гледа
позитивно на това нещо, тъй като безплатното висше обучение ще даде опция на хора, които нямат финансова опция или изпитват съществени усложнения, да имат еднакъв достъп и старт “, счита ръководителят.

България не е модернист в премахването на семестриалните такси, съобщи Парушев. Той разяснява, че тази процедура е реалност в 15 западноевропейски и други страни. Сред тах са Германия, Австрия, Швеция, Финландия, Норвегия, Турция, Словакия,
Полша, Чехия, Бразилия, Аржентина.
По думите му таксата във всяко едно висше учебно заведение и направление е друга, като тя стартира от 300 – 400 лв. и може да доближи до 1500 – 1800 лв..

„ В момента се дава опция на хората, които занапред ще бъдат студенти, към този момент да не търсят компетентност, която е по-евтина,
и да се надяват, че ще бъдат признати “,
съобщи представителят на студентите. От думите му стана ясно, че административните такси за изпити и информации се резервират. Парушев добави още, че в последните години се следи и една позитивна наклонност, а точно 70% от приключилите зад граница се връщат в България, с цел да работят и да бъдат до околните и приятелите си.

Даниел Парушев акцентира, че следва да бъде разисквано дали да не бъдат въведени критерии, когато студент желае да учи гратис, като триумф, наложително полагане на труд след довеждане докрай, каквато процедура има
на доста места в чужбина.
„ Когато сътрудник има оценка над 4.00, той да получава гратис образование, само че всички, които имат под 4, да заплащат своето обучение. По този метод ще имат тласък да получават тази държавна прехрана “, разяснява ръководителят.
И добави, че сега всеки признат
няма да заплаща такса. Парушев изясни, че бюджетите на университетите се резервират, като след смяната те ще получават пари единствено от страната, а не и от студентите, както беше до момента. Според него тази смяна няма да докара до сериозен отлив от частните университети, само че може да повлияе върху ценовата им политика.

Мъдро би било приключилите гратис висше обучение да работят в България прочут брой години, с цел да може с това, което са научили, да допринесат за цялостното положение на нашето общество. Това съобщи пред „ Телеграф “ писателката и носителка на влиятелни награди Здравка Евтимова.

Според нея за някои таксата няма да е единствената притегателна мощ, а и качество и авторитет на просветителната институция.

„ Премахването на таксите за държавната поръчка би асъдействало значително младежите да предпочетат България. Зависи към този момент от университета и по какъв начин той дава познания, какъв е неговият научен капацитет – кои са професорите, какво са постигнали “, разяснява тя.

И добави, че в България има доста надарени хора. Според нея, в случай че младите предпочетат българското обучение, те ще създадат добър избор.

Почти на всички места в света надарените хора не заплащат, при нас е противоположното. Това сподели пред „ Телеграф “ някогашният ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Боян Биолчев.

„ Толкова години съм в университета и виждам хора, които не приключват, тъй като нямат пари “, сподели той и акцентира, че мярката е нацелена в народен интерес. Според него отпадането на таксите няма да докара до внезапен скок в броя на студентите и няма да откаже кадърните да се юрнат в посока за оцеляване и не биха се върнали, тъй като към този момент нямат предпочитание да вървят по този път. Биолчев разяснява, че доста от опциите на науката и институциите на националния разсъдък последователно се заемат от политическо управление и мислене.

„ Спомням си огромната наслада, когато откриха автономност на университетите “, уточни той и добави, че в годините властта се е опитвала да командва, само че съпротивата е дала опция да не се допусне тотална реституция на държавността като институция над интелекта.