варненското златно съкровище
Започна онлайн гласуването за Годишните награди на Министерството на туризма. През 2017-а Брат-BG сграбчи първата премия в категорията за онлайн медии. Сега още веднъж нашите сътрудници са в конкуренцията с: „ Варненското златно богатство – предвестител на цивилизациите от Шумер и Египет “
Ако желаете Варна и най-старото злато в света да станат №1, подкрепете ги, като гласувате на:
https://tourismawards.bg/cat/online-material/
Невяна Троянска
В началото на 70-те години на ХХ век едно археологическо изобретение раздрусва света – край Варна, в античен некропол от края на халколитната ера, е намерено златно богатство, което прави на пух и прахуляк всички известни теории за развиването на човешката цивилизация. То не е просто следващото българско злато – и тогава, макар желязната завеса, Панагюрското и Вълчитрънското златно богатство обикалят от континент на континент и впечатляват чуждоземната аудитория с ювелирното си великолепие.
Варненското богатство става научна сензация, тъй като се оказва:
най-голямата група от златни предмети, откривана досега в света – от 297 гроба, ситуирани на повърхност от към 7500 кв.м, са изровени повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Това количество неведнъж надвишава всичкото злато, което е открито от интервала на каменно-медната ера в целия свят;
най-чистото злато, сътворено от човешка ръка. Съдържанието на скъпия метал в накитите е уникалнo – над 23,5 карата, и, съгласно историците, демонстрира извънредно задълбочени знания на техниките за металообработка и забележителни умения на майсторите-ювелири, каквито досега не са били регистрирани при нито една друга находка от времето на халколита;
най-старото обработено злато в света, по-древно най-малко с 1000 години от цивилизациите на Микена, Шумер, Месопотамия и Египет. Паралелни проучвания посредством радиовъглероден разбор в научни лаборатории и институти в Япония, Западна Германия, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, осъществени в средата на 70-те години, откриват, че предметите от Варненския халколитен некропол са били направени в интервала сред 4600 и 4200 година преди новата епоха!
Дотогава историците считат, че през интервала VII-III век пр.н.е. Европа към момента живее в новокаменната ера, всички по-значими достижения по това време са ставали единствено на Изток, а първото злато се появява на Стария континент едвам 2000 години преди Христа. Чудно ли е тогава, че единствено няколко години след откриването му, Варненският халколитен некропол е разгласен за сензацията на ХХ век, а българските земи – за люлка на европейската цивилизация...
Откритието става инцидентно
Макар да звучи като художествена небивалица, най-голямото археологическо изобретение на предишния век е плод на случайността. За него нямат принос нито научни екипи, нито исторически експедиции. Човекът, оказал се в точното време на точното място, е 22-годишният тогава Райчо Маринов , а най-старото злато в света нощувало с дни в кутия от обувки в багера му посред полето.
През есента на 1972 година Маринов, преди малко излязъл от казармата, бил командирован от родния Дългопол във Варна, с цел да прокопае километър канал за полагане на електрически кабели в западната индустриална зона на града. Една заран багерът обърнал дузина забавни предмети, които лъщели едва на слънцето. „ Взех ги за тенекиени джунджурии и една по една ги събрах от пръстта “, описа преди години пред медиите възрастният към този момент мъж. Сложил ги в кутията от новите си обувки, които купил предния ден.
Младежът държал „ трезора “ с находките в кабината на багера, без да подозира, че откритието му ще обърне сензационно историята. След седмица, като се върнал вкъщи в Дългопол, посочил „ дрънкулките “ на родителите си, а те - на съседа проф. Димитър Златарски, шеф на локалния музей по нова време. Възрастният академик бил покъртен от това, което видял, и на собствен ред се обадил на шефа на Археологическия музей във Варна - тогава доктор Иван Иванов. Под негово управление почнала работата за откриване на халколитния некропол.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: petel.bg
Ако желаете Варна и най-старото злато в света да станат №1, подкрепете ги, като гласувате на:
https://tourismawards.bg/cat/online-material/
Невяна Троянска
В началото на 70-те години на ХХ век едно археологическо изобретение раздрусва света – край Варна, в античен некропол от края на халколитната ера, е намерено златно богатство, което прави на пух и прахуляк всички известни теории за развиването на човешката цивилизация. То не е просто следващото българско злато – и тогава, макар желязната завеса, Панагюрското и Вълчитрънското златно богатство обикалят от континент на континент и впечатляват чуждоземната аудитория с ювелирното си великолепие.
Варненското богатство става научна сензация, тъй като се оказва:
най-голямата група от златни предмети, откривана досега в света – от 297 гроба, ситуирани на повърхност от към 7500 кв.м, са изровени повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Това количество неведнъж надвишава всичкото злато, което е открито от интервала на каменно-медната ера в целия свят;
най-чистото злато, сътворено от човешка ръка. Съдържанието на скъпия метал в накитите е уникалнo – над 23,5 карата, и, съгласно историците, демонстрира извънредно задълбочени знания на техниките за металообработка и забележителни умения на майсторите-ювелири, каквито досега не са били регистрирани при нито една друга находка от времето на халколита;
най-старото обработено злато в света, по-древно най-малко с 1000 години от цивилизациите на Микена, Шумер, Месопотамия и Египет. Паралелни проучвания посредством радиовъглероден разбор в научни лаборатории и институти в Япония, Западна Германия, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, осъществени в средата на 70-те години, откриват, че предметите от Варненския халколитен некропол са били направени в интервала сред 4600 и 4200 година преди новата епоха!
Дотогава историците считат, че през интервала VII-III век пр.н.е. Европа към момента живее в новокаменната ера, всички по-значими достижения по това време са ставали единствено на Изток, а първото злато се появява на Стария континент едвам 2000 години преди Христа. Чудно ли е тогава, че единствено няколко години след откриването му, Варненският халколитен некропол е разгласен за сензацията на ХХ век, а българските земи – за люлка на европейската цивилизация...
Откритието става инцидентно
Макар да звучи като художествена небивалица, най-голямото археологическо изобретение на предишния век е плод на случайността. За него нямат принос нито научни екипи, нито исторически експедиции. Човекът, оказал се в точното време на точното място, е 22-годишният тогава Райчо Маринов , а най-старото злато в света нощувало с дни в кутия от обувки в багера му посред полето.
През есента на 1972 година Маринов, преди малко излязъл от казармата, бил командирован от родния Дългопол във Варна, с цел да прокопае километър канал за полагане на електрически кабели в западната индустриална зона на града. Една заран багерът обърнал дузина забавни предмети, които лъщели едва на слънцето. „ Взех ги за тенекиени джунджурии и една по една ги събрах от пръстта “, описа преди години пред медиите възрастният към този момент мъж. Сложил ги в кутията от новите си обувки, които купил предния ден.
Младежът държал „ трезора “ с находките в кабината на багера, без да подозира, че откритието му ще обърне сензационно историята. След седмица, като се върнал вкъщи в Дългопол, посочил „ дрънкулките “ на родителите си, а те - на съседа проф. Димитър Златарски, шеф на локалния музей по нова време. Възрастният академик бил покъртен от това, което видял, и на собствен ред се обадил на шефа на Археологическия музей във Варна - тогава доктор Иван Иванов. Под негово управление почнала работата за откриване на халколитния некропол.
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ