Кузман Илиев: Големият залог пред бюджета е как да не се увеличи дългът
Запълването на дупката в бюджета не би трябвало да става с нови налози, които задушават стопанската система, а с орязването на неефективните разноски. Това изисква държавническа и политическа отговорност, която сега липсва.
Плащането на еднократен налог се назовава в стопанската система социализъм. Това е опит да се изземе частна благосъстоятелност от фирмите
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът от Съвета по стопанска система и обществени политики (СИПП) Кузман Илиев.
Той уточни, че през последните години нашата хазна харчи повече от това, което събира като налози. По тази причина се постанова да прибягваме до взимането на дълг. „ За страдание това е взаимозависимост, от която доста мъчно можеш да се откажеш. Финансовият министър – Росица Велкова, напълно в точния момент повдига въпроса, ножът в действителност е опрял до кокала и би трябвало да приказваме за проблемите с същинските им имена “, съобщи икономистът.
Според него е притеснителна наклонността на увеличение на дълга.
„ Когато някой види държавният ни дълг споделя, че той не е доста огромен и да погледнем страни като Франция и Испания. Първо – не би трябвало да се съпоставяме с тях и второ – в случай че си по-слаб стопански, то бързо можеш да стигнеш до проблеми с изплащането на отговорностите си. Големият проблем е, че всеки, който пристигна на власт раздува разноските, като доста огромна част от тях отива за обществени разноски. Какво става с приходите обаче – те не се усилват по този начин и се получава дупка сред приходната и разходната част на бюджета, надлежно думи като взаимен налог стават доста съвременни. Аз съм срещу това – фирмите, които някои дефинира като междинни, да би трябвало да платят еднократен налог – това в стопанската система се назовава социализъм – опит да се изземе частна благосъстоятелност от фирмите “, акцентира икономистът.
„ Предполагам от МФ оферират този налог, тъй като желаят да запълнят дупката в бюджета, тъй като в случай че осъществяваме всички неща, които са заложени в бюджета и които влязоха в действие в края на 2022 година, то евентуално дупката би изглеждала доста стряскаща – 7,8% недостиг, в случай че има постоянен кабинет, който си направи лични политики, да отиде и на повече. Разбирам желанието да се запълни тази дупка, само че не посредством повдигането на налози, което задушава стопанската система, а във връзка с махане на ефикасни разноски, които България има доста. Това изисква държавническа и политическа отговорност, която сега липсва, политиците не споделят по какъв начин могат да се решат тези проблеми “, акцентира още Кузман Илиев.
На въпроса кои държавни разноски могат да бъдат спестени сега, икономистът посочи, че когато се вършат доста съществени обществени задължения е доста мъчно, даже политически невероятно те да бъдат орязани. „ Това, което може да се случи е да има някакво заледяване на разноските –да кажем на равнищата на миналата година, инфлацията по този начин или другояче ще понижи смисъла на тези разноски и политиците да създадат вътрешен разбор, да се видят къде са неефективностите. Има доста дублиращи се функционалности в страната, тъй че някои ведомства могат да бъдат лимитирани в едно, считам, че има прекалено раздута администрация, да се направи разбор кои звена на администрацията работят добре – да им се покачат заплатите, с цел да имат упоритостта да останат там, а други да отпаднат. Трябва да има ясна визия за това, че добавената стойност идва при бизнеса, не може този, който управлява ресурса да е по-мощен от този, който създава “, разяснява Илиев, след което акцентира, че има и доста финансови разноски, които са раздути. „ Смятам, че в пътищата едни публично-частни партньорства с концесии ще е по-работещ вид, а не страната да се бърка и някои финанси да изтичат по нечии джобове. Концесионерите ще бъдат виновни и ще си извършват своите отговорности. Големият залог сега пред България и бюджета е по какъв начин да не се усилва дълга и страната да продължи със своите отговорности - да строи пътища, а не да се унищожават – към този момент има доста райони в страната, до които се стига мъчно, цялостна инфраструктура. Всички дават обещание, че когато дойдат ще оправят тези проблеми, а теглят дълг. Това обрича цялата система до поляризиране “, добави икономистът Кузман Илиев. /БГНЕС
Плащането на еднократен налог се назовава в стопанската система социализъм. Това е опит да се изземе частна благосъстоятелност от фирмите
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът от Съвета по стопанска система и обществени политики (СИПП) Кузман Илиев.
Той уточни, че през последните години нашата хазна харчи повече от това, което събира като налози. По тази причина се постанова да прибягваме до взимането на дълг. „ За страдание това е взаимозависимост, от която доста мъчно можеш да се откажеш. Финансовият министър – Росица Велкова, напълно в точния момент повдига въпроса, ножът в действителност е опрял до кокала и би трябвало да приказваме за проблемите с същинските им имена “, съобщи икономистът.
Според него е притеснителна наклонността на увеличение на дълга.
„ Когато някой види държавният ни дълг споделя, че той не е доста огромен и да погледнем страни като Франция и Испания. Първо – не би трябвало да се съпоставяме с тях и второ – в случай че си по-слаб стопански, то бързо можеш да стигнеш до проблеми с изплащането на отговорностите си. Големият проблем е, че всеки, който пристигна на власт раздува разноските, като доста огромна част от тях отива за обществени разноски. Какво става с приходите обаче – те не се усилват по този начин и се получава дупка сред приходната и разходната част на бюджета, надлежно думи като взаимен налог стават доста съвременни. Аз съм срещу това – фирмите, които някои дефинира като междинни, да би трябвало да платят еднократен налог – това в стопанската система се назовава социализъм – опит да се изземе частна благосъстоятелност от фирмите “, акцентира икономистът.
„ Предполагам от МФ оферират този налог, тъй като желаят да запълнят дупката в бюджета, тъй като в случай че осъществяваме всички неща, които са заложени в бюджета и които влязоха в действие в края на 2022 година, то евентуално дупката би изглеждала доста стряскаща – 7,8% недостиг, в случай че има постоянен кабинет, който си направи лични политики, да отиде и на повече. Разбирам желанието да се запълни тази дупка, само че не посредством повдигането на налози, което задушава стопанската система, а във връзка с махане на ефикасни разноски, които България има доста. Това изисква държавническа и политическа отговорност, която сега липсва, политиците не споделят по какъв начин могат да се решат тези проблеми “, акцентира още Кузман Илиев.
На въпроса кои държавни разноски могат да бъдат спестени сега, икономистът посочи, че когато се вършат доста съществени обществени задължения е доста мъчно, даже политически невероятно те да бъдат орязани. „ Това, което може да се случи е да има някакво заледяване на разноските –да кажем на равнищата на миналата година, инфлацията по този начин или другояче ще понижи смисъла на тези разноски и политиците да създадат вътрешен разбор, да се видят къде са неефективностите. Има доста дублиращи се функционалности в страната, тъй че някои ведомства могат да бъдат лимитирани в едно, считам, че има прекалено раздута администрация, да се направи разбор кои звена на администрацията работят добре – да им се покачат заплатите, с цел да имат упоритостта да останат там, а други да отпаднат. Трябва да има ясна визия за това, че добавената стойност идва при бизнеса, не може този, който управлява ресурса да е по-мощен от този, който създава “, разяснява Илиев, след което акцентира, че има и доста финансови разноски, които са раздути. „ Смятам, че в пътищата едни публично-частни партньорства с концесии ще е по-работещ вид, а не страната да се бърка и някои финанси да изтичат по нечии джобове. Концесионерите ще бъдат виновни и ще си извършват своите отговорности. Големият залог сега пред България и бюджета е по какъв начин да не се усилва дълга и страната да продължи със своите отговорности - да строи пътища, а не да се унищожават – към този момент има доста райони в страната, до които се стига мъчно, цялостна инфраструктура. Всички дават обещание, че когато дойдат ще оправят тези проблеми, а теглят дълг. Това обрича цялата система до поляризиране “, добави икономистът Кузман Илиев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ