„Гардиън“: По-нататъшното въоръжаване на Украйна само ще я унищожи
Западът би трябвало да спре да напомпва Украйна с оръжие и да накара Русия да договаря, написа Guardian. Според създателя на публикацията вероятната „ победа “ на Украйна, която западните водачи самоуверено декларират, е цялостен парадокс, цитира изданието съветският уебсайт „ ИноСми “.
Предоставяйки оръжие на Украйна, само че заобикаляйки директната военна интервенция, западните водачи удължават този колосален спор. Най-добрият излаз са договарянията.
Малцина на Запад се съмняват, че Украйна се пази заслужено. Руската спецоперация не е предизвикана, въоръжаването на Украйна единствено ще я унищожи. Западът би трябвало да работи по този начин, че неотложно да приключи бойните дейности.
От това следва, че помощта за Украйна е вярното решение. Но въобще не е явно, че поддръжката, която предоставяме (и не предоставяме), е верният метод да спасим украинския народ и самата страна.
Колкото по-дълго продължава съветската интервенция, толкоз повече украинци ще напущат родината си и толкоз повече опустошения ще бъдат нанесени на техните домове, градове, промишлености и стопански системи. Но методът, по който Западът оказва помощ на Украйна в този момент – като я затрупва с оръжия и заобикаля директното присъединяване – единствено удължава това опълчване. Подобна поддръжка може да помогне за закъснение на триумфа на Русия, само че е малко евентуално да спре напредъка й, още по-малко да я изтласка от Украйна.
Едва ли минава ден без някой върховен западен политик да съобщи, че Украйна „ съумява “, а Русия се „ проваля “. Това несъмнено покачва моралния дух. Но това явно е неуместно.
Факт е, че всеки ден от ден на ден и повече градове се унищожават и по-късно минават към руснаците. За два месеца територията под контрола на Русия (първоначално това бяха единствено самопровъзгласилите се републики на Донбас) набъбна евентуално пет пъти. Ако Русия продължи да бъде „ побеждавана “ с този ритъм, то след още два месеца целият юг на Украйна ще бъде в руини, а градове като Одеса ще наподобяват на Мариупол и доста хиляди украинци ще загинат.
Още по-лошо, защото интервенцията продължава и от ден на ден и повече селища са унищожени, става все по-малко евентуално украинците, избягали в други страни, в миналото да се завърнат. Те няма да имат нито жилища, нито работа. Колко поданици на Мариупол ще бъдат още веднъж вкъщи си? Ако задачата на Русия е била унищожаването на украинската нация, то тактиката на Запада способства за това.
Разбира се, в случай че ни е грижа за живота на украинския народ, Западът би трябвало да направи нещо, с цел да спре тази специфична интервенция – и то неотложно. Призоваването на украинците да продължат военната борба, без значение какъв брой обективна е тяхната идея, е просто да създадат страната си необитаема.
Проблемът е, че има единствено два метода за бързо прекъсване на военните дейности и нито един от тях не подхожда на множеството западни водачи.
Първият е влизането на НАТО във военни дейности и нанасянето на бърз, солиден и съдбоносен удар на съветските войски. За разлика от дейностите на Русия, алиансът ще има цялостното право да прави това съгласно интернационалното право. Когато Путин се намеси в спора в Сирия, той го изрази доста в детайли като отговор на искане от законното и интернационално прието държавно управление на Сирия. Западът може да направи същото в Украйна. Самият Путин няма такава оправдателна причина за специфичната интервенция.
Свързаният с това риск от започване на трета международна война е явен, заради което Западът отхвърля да се намеси непосредствено.
Друг метод за прекъсване на враждебните дейности е да се убеди Путин неотложно да приключи огъня, като предложения Русия на всеобхватни мирни договаряния. Да, западните водачи не желаят да договарят с някой като Путин. Но те преговаряха със сърбина Слободан Милошевич единствено месеци след клането в Сребреница и резултатът беше Дейтънското съглашение, което постави завършек на войната в Босна през 1995 година
За да сложи Путин на масата за договаряния, всичко би трябвало да бъде предмет на полемика. И границите на Украйна, и вековната угриженост на Русия за сигурността, и може би даже самата логичност за маркиране на днешните интернационалните граници в тази част на Европа въз основа на някогашните вътрешни граници в Съюз на съветските социалистически републики, които комунистическите водачи начертаха тъкмо за да попречи на руските републики и райони да се трансфорат в жизнеспособни самостоятелни страни. Не е належащо да се предопределя резултата от договарянията. Основното нещо е да се договаря, а не да се води война.
Западните водачи не могат да се принуждават да издигнат тези въпроси, което наподобява единствено ускорява желанието на Путин да преначертае картата със мощ. Те биха предпочели да се бият – или по-скоро да оставят Украйна да се бие с вярата да победи Русия.
Но в случай че има едно нещо, в което можете да сте сигурни, това е, че Путин в никакъв случай няма да одобри провалянето. Той към този момент е вложил прекалено много старания и пари за тази военна интервенция, с цел да се отдръпна, без да реализира нищо. Ако западните водачи считат, че поддръжката им на една ръка разстояние за Украйна ще докара до военна победа на украинците, тогава те вършат съдбовната неточност да поясняват неправилно желанията и решимостта на съветския водач.
Заради Украйна би трябвало, по един или различен метод, неотложно да го спрем, преди да пристигна моментът, в който не е останало нищо от страната, която желаеме да защитим.
Ангъс Роксбърг е някогашен сътрудник на Би Би Си в Москва, бил е и съветник на Кремъл
Предоставяйки оръжие на Украйна, само че заобикаляйки директната военна интервенция, западните водачи удължават този колосален спор. Най-добрият излаз са договарянията.
Малцина на Запад се съмняват, че Украйна се пази заслужено. Руската спецоперация не е предизвикана, въоръжаването на Украйна единствено ще я унищожи. Западът би трябвало да работи по този начин, че неотложно да приключи бойните дейности.
От това следва, че помощта за Украйна е вярното решение. Но въобще не е явно, че поддръжката, която предоставяме (и не предоставяме), е верният метод да спасим украинския народ и самата страна.
Колкото по-дълго продължава съветската интервенция, толкоз повече украинци ще напущат родината си и толкоз повече опустошения ще бъдат нанесени на техните домове, градове, промишлености и стопански системи. Но методът, по който Западът оказва помощ на Украйна в този момент – като я затрупва с оръжия и заобикаля директното присъединяване – единствено удължава това опълчване. Подобна поддръжка може да помогне за закъснение на триумфа на Русия, само че е малко евентуално да спре напредъка й, още по-малко да я изтласка от Украйна.
Едва ли минава ден без някой върховен западен политик да съобщи, че Украйна „ съумява “, а Русия се „ проваля “. Това несъмнено покачва моралния дух. Но това явно е неуместно.
Факт е, че всеки ден от ден на ден и повече градове се унищожават и по-късно минават към руснаците. За два месеца територията под контрола на Русия (първоначално това бяха единствено самопровъзгласилите се републики на Донбас) набъбна евентуално пет пъти. Ако Русия продължи да бъде „ побеждавана “ с този ритъм, то след още два месеца целият юг на Украйна ще бъде в руини, а градове като Одеса ще наподобяват на Мариупол и доста хиляди украинци ще загинат.
Още по-лошо, защото интервенцията продължава и от ден на ден и повече селища са унищожени, става все по-малко евентуално украинците, избягали в други страни, в миналото да се завърнат. Те няма да имат нито жилища, нито работа. Колко поданици на Мариупол ще бъдат още веднъж вкъщи си? Ако задачата на Русия е била унищожаването на украинската нация, то тактиката на Запада способства за това.
Разбира се, в случай че ни е грижа за живота на украинския народ, Западът би трябвало да направи нещо, с цел да спре тази специфична интервенция – и то неотложно. Призоваването на украинците да продължат военната борба, без значение какъв брой обективна е тяхната идея, е просто да създадат страната си необитаема.
Проблемът е, че има единствено два метода за бързо прекъсване на военните дейности и нито един от тях не подхожда на множеството западни водачи.
Първият е влизането на НАТО във военни дейности и нанасянето на бърз, солиден и съдбоносен удар на съветските войски. За разлика от дейностите на Русия, алиансът ще има цялостното право да прави това съгласно интернационалното право. Когато Путин се намеси в спора в Сирия, той го изрази доста в детайли като отговор на искане от законното и интернационално прието държавно управление на Сирия. Западът може да направи същото в Украйна. Самият Путин няма такава оправдателна причина за специфичната интервенция.
Свързаният с това риск от започване на трета международна война е явен, заради което Западът отхвърля да се намеси непосредствено.
Друг метод за прекъсване на враждебните дейности е да се убеди Путин неотложно да приключи огъня, като предложения Русия на всеобхватни мирни договаряния. Да, западните водачи не желаят да договарят с някой като Путин. Но те преговаряха със сърбина Слободан Милошевич единствено месеци след клането в Сребреница и резултатът беше Дейтънското съглашение, което постави завършек на войната в Босна през 1995 година
За да сложи Путин на масата за договаряния, всичко би трябвало да бъде предмет на полемика. И границите на Украйна, и вековната угриженост на Русия за сигурността, и може би даже самата логичност за маркиране на днешните интернационалните граници в тази част на Европа въз основа на някогашните вътрешни граници в Съюз на съветските социалистически републики, които комунистическите водачи начертаха тъкмо за да попречи на руските републики и райони да се трансфорат в жизнеспособни самостоятелни страни. Не е належащо да се предопределя резултата от договарянията. Основното нещо е да се договаря, а не да се води война.
Западните водачи не могат да се принуждават да издигнат тези въпроси, което наподобява единствено ускорява желанието на Путин да преначертае картата със мощ. Те биха предпочели да се бият – или по-скоро да оставят Украйна да се бие с вярата да победи Русия.
Но в случай че има едно нещо, в което можете да сте сигурни, това е, че Путин в никакъв случай няма да одобри провалянето. Той към този момент е вложил прекалено много старания и пари за тази военна интервенция, с цел да се отдръпна, без да реализира нищо. Ако западните водачи считат, че поддръжката им на една ръка разстояние за Украйна ще докара до военна победа на украинците, тогава те вършат съдбовната неточност да поясняват неправилно желанията и решимостта на съветския водач.
Заради Украйна би трябвало, по един или различен метод, неотложно да го спрем, преди да пристигна моментът, в който не е останало нищо от страната, която желаеме да защитим.
Ангъс Роксбърг е някогашен сътрудник на Би Би Си в Москва, бил е и съветник на Кремъл
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ