Проф. Пол Кругман: Военновременната икономика идва в Европа
Западът не е във война с Русия. Но никога не можеш да наречеш това мир. Неговите оръжия помогнаха на Украйна да спре руснаците и даже да премине в контранастъпление, а икономическите наказания сигурно сътвориха съществени проблеми на съветската индустрия.
В отговор Русия наложи фактическо ембарго върху износа на природен газ за Европа. Тук виждаме, че в реалност Владимир Путин вижда протичащото се като спор. В края на краищата възбраната на доставките е обвързвана с големи дълготрайни разноски - в този момент никой в никакъв случай няма да третира Русия като благонадежден търговски сътрудник. Путин обаче наподобява подготвен да одобри тези разноски, с цел да се опита да принуди Запада да ограничи поддръжката си за Украйна.
Както и да е, възбраната на доставките на природен газ значи по-високи стопански залози. Преди шест месеца се разискваше доста дали Европа би трябвало да се откаже от вноса на сила от Русия и дали може да си го разреши. Е, без да чака европейците, Русия в действителност сама взе това решение.
Реакцията на Европа наподобява общоприета за демокрациите, изправени пред инфлация по време на война. Обикновено по-късно държавните управления постановат налози върху ненадейно огромните облаги, минават към разнообразни ограничения за надзор на цените и (вероятно) към нормиране.
Преди да се спрем на тези ограничения, дано се спрем на един проблем, който е присъщ за Европа. В момента Америка е в инфлационна " почивка ", породена от спадащите цени на бензина, както и от редица други фактори, като да вземем за пример по-ниските транспортни разноски. Отличителна линия на Европа е нейната огромна взаимозависимост от природния газ, доставян по тръбопроводи от Русия. Този поток към този момент е значително спрян.
Важно е да се разбере вярно естеството на казуса, обвързван с ограничавания поток на природен газ. Недостигът на природен газ е действителен в материално отношение, само че е малко евентуално дефицитът на природен газ да аргументи обилни вреди в Европа, защото сега има повече природен газ, в сравнение с е належащо. Ето за какво, с помощта на икономичното потребление на природен газ и различни източници на сила, европейските страни ще могат да преживеят умерено зимата.
Основните опасения на Европа са финансови и в последна сметка обществени. Значителното нарастване на цената на природния газ накара европейските консуматори да се насочат към различни енергийни източници (ядрена сила, възобновими енергийни източници и въглища), което от своя страна докара до повишение на цените.
Развитието на обстановката е в цялостно сходство с икономическите учебници. Европа е изправена пред забележителен дефицит на сила и нарастването на цените подтиква всички да понижат дефицита. Потребителите имат тласък да понижат температурата на стайния термостат, да подобрят изолацията и да сменят домашните ризи с пуловери. Производителите, от своя страна, имат тласък да усилят оптимално производството и потенциала си. Ефективната политика се състои в това да оставим пазарите да работят.
Но действието на пазарите е обвързвано с фантастични несправедливости. Производителите на сила, макар възходящите разноски, ще получат големи облаги, до момента в който доста фамилии и някои предприятия, чиито сметки за сила ще набъбнат неведнъж, ще бъдат доведени до ръба на финансовото опустошение. Тези, които губят, няма да бъдат успокоени с лекции за смисъла на тласъците за успеваемост.
Не би трябвало да се не помни и макроикономическият риск. Европейските профсъюзи имат доста въздействие и в изискванията на внезапно повишение на разноските за живот някои от тях ще изискат по-високи заплати. Това би могло да изправи държавните управления пред серпантина на цените на заплатите, чието прекъсване би било доста скъпо.
Затова би трябвало да отхвърлим опцията за свободно повишение на цените на силата.
Какво ще кажете за еднократни заплащания за фамилиите, които да компенсират отчасти високите разноски за електрическа енергия и газ? На хартия това предложение може да наподобява рационално, защото хората имат тласък да лимитират потреблението си на сила. На процедура обаче даже фамилии с почти идентични приходи могат да получават доста разнообразни сметки за газ и електрическа енергия, а тези, които живеят в къщи с неприятна изолираност, нямат опция да решат казуса незабавно.
Вследствие на това Европа е решена да работи по този начин, както постоянно работят демокрациите, когато са изправени пред инфлация по време на война (както загатнах по-горе). По време на злополучие те се пробват да предпазят популацията от доста огромно нарастване на цените и да предотвратят извънредно високи облаги.
В сряда, 7 септември, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи изказване по въпросите на енергетиката, в което прикани за „ наложително понижаване на потреблението на електрическа енергия “ (т.е. нормиране), „ ограничение на приходите “ на производителите на евтина електрическа енергия (т.е. ценови контрол) и въвеждане на „ налог взаимност “ за въглеводородните компании (т.е. налог върху свръхпечалбата). Важно е да се означи, че Фон дер Лайен не е началник на държавното управление и нейните директни пълномощия са лимитирани. Въпреки това препоръчаните от нея ограничения ни дават добра визия за посоката, в която се движи Европа.
Ще реализиран ли това, което желаеме? Разбира се, решаващи ще бъдат детайлностите. Обнадеждаващият знак е, че Европа няма да следва тактиката на Никсън - да потиска инфлацията с ограничения за надзор, до момента в който „ раздвижва “ стопанската система. Напротив, проектът е да се засилят ограниченията, употребявани във военновременната стопанска система, като се затегне паричната политика на Европейската централна банка, с което се усилва рискът от спад в стопанската система.
Нека забележим какво ще се получи от това. Трябва да научим урока за действителностите на икономическата политика. Не можете - и не би трябвало - постоянно и при всички условия да оставяте пазарите да се развихрят. Би било неприятно, в случай че изключителните ограничения за надзор, които Европа наподобява е на път да вкара, след това бъдат приложени за непрекъснато. В актуалната обстановка обаче отбраната на фамилиите и запазването на възприятието за правдивост би трябвало да имат приоритет пред постулатите за пазарна успеваемост, които са залегнали в учебниците по стопанска система. /БГНЕС
-----------
Проф. Пол Кругман, икономист и притежател на Нобелова премия. Анализът му е оповестен във вестник " Ню Йорк Таймс ".
В отговор Русия наложи фактическо ембарго върху износа на природен газ за Европа. Тук виждаме, че в реалност Владимир Путин вижда протичащото се като спор. В края на краищата възбраната на доставките е обвързвана с големи дълготрайни разноски - в този момент никой в никакъв случай няма да третира Русия като благонадежден търговски сътрудник. Путин обаче наподобява подготвен да одобри тези разноски, с цел да се опита да принуди Запада да ограничи поддръжката си за Украйна.
Както и да е, възбраната на доставките на природен газ значи по-високи стопански залози. Преди шест месеца се разискваше доста дали Европа би трябвало да се откаже от вноса на сила от Русия и дали може да си го разреши. Е, без да чака европейците, Русия в действителност сама взе това решение.
Реакцията на Европа наподобява общоприета за демокрациите, изправени пред инфлация по време на война. Обикновено по-късно държавните управления постановат налози върху ненадейно огромните облаги, минават към разнообразни ограничения за надзор на цените и (вероятно) към нормиране.
Преди да се спрем на тези ограничения, дано се спрем на един проблем, който е присъщ за Европа. В момента Америка е в инфлационна " почивка ", породена от спадащите цени на бензина, както и от редица други фактори, като да вземем за пример по-ниските транспортни разноски. Отличителна линия на Европа е нейната огромна взаимозависимост от природния газ, доставян по тръбопроводи от Русия. Този поток към този момент е значително спрян.
Важно е да се разбере вярно естеството на казуса, обвързван с ограничавания поток на природен газ. Недостигът на природен газ е действителен в материално отношение, само че е малко евентуално дефицитът на природен газ да аргументи обилни вреди в Европа, защото сега има повече природен газ, в сравнение с е належащо. Ето за какво, с помощта на икономичното потребление на природен газ и различни източници на сила, европейските страни ще могат да преживеят умерено зимата.
Основните опасения на Европа са финансови и в последна сметка обществени. Значителното нарастване на цената на природния газ накара европейските консуматори да се насочат към различни енергийни източници (ядрена сила, възобновими енергийни източници и въглища), което от своя страна докара до повишение на цените.
Развитието на обстановката е в цялостно сходство с икономическите учебници. Европа е изправена пред забележителен дефицит на сила и нарастването на цените подтиква всички да понижат дефицита. Потребителите имат тласък да понижат температурата на стайния термостат, да подобрят изолацията и да сменят домашните ризи с пуловери. Производителите, от своя страна, имат тласък да усилят оптимално производството и потенциала си. Ефективната политика се състои в това да оставим пазарите да работят.
Но действието на пазарите е обвързвано с фантастични несправедливости. Производителите на сила, макар възходящите разноски, ще получат големи облаги, до момента в който доста фамилии и някои предприятия, чиито сметки за сила ще набъбнат неведнъж, ще бъдат доведени до ръба на финансовото опустошение. Тези, които губят, няма да бъдат успокоени с лекции за смисъла на тласъците за успеваемост.
Не би трябвало да се не помни и макроикономическият риск. Европейските профсъюзи имат доста въздействие и в изискванията на внезапно повишение на разноските за живот някои от тях ще изискат по-високи заплати. Това би могло да изправи държавните управления пред серпантина на цените на заплатите, чието прекъсване би било доста скъпо.
Затова би трябвало да отхвърлим опцията за свободно повишение на цените на силата.
Какво ще кажете за еднократни заплащания за фамилиите, които да компенсират отчасти високите разноски за електрическа енергия и газ? На хартия това предложение може да наподобява рационално, защото хората имат тласък да лимитират потреблението си на сила. На процедура обаче даже фамилии с почти идентични приходи могат да получават доста разнообразни сметки за газ и електрическа енергия, а тези, които живеят в къщи с неприятна изолираност, нямат опция да решат казуса незабавно.
Вследствие на това Европа е решена да работи по този начин, както постоянно работят демокрациите, когато са изправени пред инфлация по време на война (както загатнах по-горе). По време на злополучие те се пробват да предпазят популацията от доста огромно нарастване на цените и да предотвратят извънредно високи облаги.
В сряда, 7 септември, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи изказване по въпросите на енергетиката, в което прикани за „ наложително понижаване на потреблението на електрическа енергия “ (т.е. нормиране), „ ограничение на приходите “ на производителите на евтина електрическа енергия (т.е. ценови контрол) и въвеждане на „ налог взаимност “ за въглеводородните компании (т.е. налог върху свръхпечалбата). Важно е да се означи, че Фон дер Лайен не е началник на държавното управление и нейните директни пълномощия са лимитирани. Въпреки това препоръчаните от нея ограничения ни дават добра визия за посоката, в която се движи Европа.
Ще реализиран ли това, което желаеме? Разбира се, решаващи ще бъдат детайлностите. Обнадеждаващият знак е, че Европа няма да следва тактиката на Никсън - да потиска инфлацията с ограничения за надзор, до момента в който „ раздвижва “ стопанската система. Напротив, проектът е да се засилят ограниченията, употребявани във военновременната стопанска система, като се затегне паричната политика на Европейската централна банка, с което се усилва рискът от спад в стопанската система.
Нека забележим какво ще се получи от това. Трябва да научим урока за действителностите на икономическата политика. Не можете - и не би трябвало - постоянно и при всички условия да оставяте пазарите да се развихрят. Би било неприятно, в случай че изключителните ограничения за надзор, които Европа наподобява е на път да вкара, след това бъдат приложени за непрекъснато. В актуалната обстановка обаче отбраната на фамилиите и запазването на възприятието за правдивост би трябвало да имат приоритет пред постулатите за пазарна успеваемост, които са залегнали в учебниците по стопанска система. /БГНЕС
-----------
Проф. Пол Кругман, икономист и притежател на Нобелова премия. Анализът му е оповестен във вестник " Ню Йорк Таймс ".
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ