Апелативна спецпрокуратура: Закриването на специализираното правосъдие ще е непоправима грешка
Закриването на профилираното правораздаване ще е ще е неточност, която няма да може да бъде поправена по-късно. Това се показва в мнение на Апелативна профилирана прокуратура по отношение на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт и плануваното в него закриване на профилираното правораздаване.
" За постигането на ефикасни резултати в битката с проведената престъпност и корупцията са нужни старания на законодателя, ориентирани към превъзмогване на тежкия педантизъм на наказателното произвеждане и смислени законодателни решения в помощ на практикуващите магистрати, гарантиращи с активността и решенията си върховенството на закона и вярното действие на правовата страна. Такива резултати мъчно биха били реализирани със закриване на цели звена от правосъдната система и приемане на един нормативен акт от висок сан, съдържащ голям брой комплицирани хипотези и правни празноти ", се показва в мнението, подписано от административния началник на АСП Ивайло Ангелов.
По думите му, закриването на профилираните структури в правораздаването ще докара до това, че делата за длъжностни присвоявания, документни и компютърни измами, допустителство по работа, осъществени от регионални шефове, зам. регионални шефове, кметове и зам. кметове, ръководители на общински препоръки и така нататък ще се гледат от районни съдии без опит и процедура по тази материя, изискваща продължителна във времето подготовка.
В същото време, не се урежда въпросът на кой съд ще са подсъдни делата от подготвеност на Европейската прокуратура.
Пълният текст на документа:
" ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
СТАНОВИЩЕ
от Ивайло Ангелов, административен началник на Апелативната профилирана прокуратура
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО,
В качеството ми на административен началник на Апелативна профилирана прокуратура отпущам на вниманието Ви мнение по предлаганите промени в оповестения в Портала за публични съвещания план за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт.
Ще отбелязвам единствено някои от главните проблеми, защото избраният период от 14 дни за публично разискване е непълен за изчерпателен разбор на предлагания законопроект. При разискванията в Комисията по конституционни и правни въпроси ще развия причините си в цялост.
По отношение на предлаганото закриване на органите за профилирано правораздаване.
В целия свят съществуват институции, които са основани, с цел да се оправят с тежката проведена престъпност и корупция, изключително в страни, в които е мъчно стандартните съдилища и прокуратури да решат този проблем. Освен в България, в редица европейски страни, наред с военни, административни, търговски, данъчни, трудови и други профилирани съдилища, съществуват и профилирани наказателни съдилища и съответните им прокуратури1.
Тези органи бяха основани в нашата страна по рекомендация на Европейската комисия, която реши, че следва да се реализира прогрес в битката с проведената престъпност и корупцията. През 2006 година Комисията сътвори Механизъм за съдействие и инспекция на България и Румъния. За България като съществени проблематични области бяха посочени независимостта, професионализма и ефикасността на правосъдната система и битката с корупцията и проведената престъпност.
Реалната активност на профилираните органи стартира към края на 2012 година и цялата 2013 година, защото дотогава те трябваше да се структурират, да се проведат състезанията за магистрати и чиновници, да се обезпечат с финансов и веществен запас и да стартират построяването на положителни практики.
За няколко години те си извоюваха солидно интернационално самопризнание.
Последното такова пристигна на 06.12.2021 година, когато българската Специализирана прокуратура беше определена за началник на Секретариата на Постоянната конференция на прокурорите, работещи по каузи за проведена престъпност2. Тя включва профилираните прокуратури на Италия, Унгария, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Черна гора, Република Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения, а скоро и Австрия. Мрежата е основана за да се ускори битката против транснационалната проведена престъпност в Югоизточна Европа и е финансирана от Съединени американски щати, Италия, Германия и Обединеното кралство.
Решението, с което нашата Специализирана прокуратура беше удостоена с това самопризнание, е взето на Седмата среща на мрежата, проведена с поддръжката на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).
Наред с интернационалното одобряване, във всички отчети на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка на България по Механизма за съдействие и инспекция в интервала от 2012 година до 2018 година се акцентира, че „ през последните 10 години в незаконната среда е настъпила огромна смяна, като при проведената престъпност се следи спад на равнището на очевидно принуждение и тя съставлява по-малка опасност за стабилността на обществото, в сравнение с в предишното, както и че заради тази причина като цяло ситуацията в България се доближава до това в някои други страни членки “, а „ профилираните институции са почнали да реализират съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезнали в действие присъди по каузи за проведена престъпност “. В последния отчет по механизма за съдействие и инспекция през 2019 година също се признава прогрес в битката с проведената престъпност и корупцията3.
Горното се поддържа и от Независим разбор на структурния и функционален модел на Прокуратура на Република България – 2016 година, осъществен от експертния екип на Службата за поддръжка на структурните реформи4. И тук е очебийно, че „ работата в екип по делата в Специализираната прокуратура за битка с проведената престъпност, а до известна степен и в Специализираното звено за следствие на корупцията при Софийски градски съд, се оказва сполучлива “.
В Доклада по отношение на върховенството на закона за 2020 година на ЕК5, са изложени следните заключения: „ Правната уредба за битка с корупцията като цяло е налице, само че не престават да съществуват провокации “; „ Реформите стартират да дават първи резултати, само че не престават да съществуват провокации “; „ Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по
каузи за корупция по високите етажи на властта “; „ Финансовите и човешките запаси са мотив за угриженост “. Според Доклада „ комплицираната и формалистична българска система на наказателнопроцесуалното право е спънка пред ефикасното следствие и наказателното гонене на корупцията по високите етажи на властта “.
В идващия Доклад по отношение на върховенството на закона за 2021 година на ЕК6 се съдържа следната констатация: „ Финансовите и човешките запаси на Специализирания углавен съд бяха увеличени “, т.е. може да се счете, че е изпълнена рекомендацията от 2020 година
Следва да се означи, че активността на профилираните органи за наказателно правораздаване е обвързвана с противодействието на най-тежките форми на проведена престъпност, които са свързани с тероризъм, убийства, вътрешен и интернационален трафик на опиати, оръжие, хора, човешки органи, стопански закононарушения със обилни вреди за страната и прочие, както и взаимоотношението с Европейската прокуратура.
Тази активност се простира освен на територията на страната, само че и в останалата част на Европа и света. Организациите, които се проверяват са построени от комплицирани връзки във отвесно и в хоризонтално отношение, включително с присъединяване на български и непознати незаконни групи.
По тази причина делата, които са на произвеждане в профилираните съд и прокуратура са извънредно по-сложни, включително със своя предмет, процесуални дейности, запаси и други В голямата си част обвинявания се повдигат на групи, достигащи десетки и повече обвинени, за усложнена незаконна активност, а делата са с присъединяване на десетки подсъдими, юристи, движимости лица, със стотици очевидци и стотици томове доказателствени материали.
Затова цитираните статистически данни в претекстовете към законопроекта, преди всичко не отразяват действителното положение на профилираното правораздаване, а на второ – не са правилни.
Неправилно са поднесени данните от разбора в Доклада за активността на профилираните съдилища и прокуратури, направен през 2021 година от Министерство на правораздаването за 10 год. интервал на съществуването им, защото се показват единствено данни за решените каузи през 2020 година Няма както относителен разбор на активността за целия интервал на съществуването им, по този начин и относителен разбор с активността на общите съдилища. Не са регистрирани данните, посочени в разбора на профилираните съдилища и прокуратури по индикаторите за брой и тип на прегледани и решени каузи, по този начин и по отчитане на тяхната извънредно повишена фактическа и правна сложност7.
На 09.02.2022 година Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет одобри разбор за активността на Специализираната прокуратура, Следствения отдел към същата и Апелативната профилирана прокуратура за интервала 01.01.2012 година – 31.12.2020 година Анализът следва да бъде импортиран в Пленума на Висш съдебен съвет и ще бъде изпратен на Народното събрание, Президента, Министерски съвет, Европейската комисия, Европейския парламент, Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, Европейския комисар по въпросите на полезностите и прозрачността и Европейския комисар по въпросите на правораздаването и вътрешния ред.
Некоректно се акцентират констатации в Доклада по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година с рецензията за: " неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта ", като се заобикаля констатацията в последващия отчет по МСП през 2019 година, съгласно който на страната ни се признава прогрес в битката с проведената престъпност и корупцията.
Критичните оценки в Доклада, касаещи върховенството на правото за 2020 година по отношение на успеваемостта на профилираните наказателни съдилища, съгласно които " Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта " не са съображение за закриването на тези органи. Те правораздават в изискванията на прекомерно педантичен углавен развой, в границите на триинстанционно наказателно произвеждане, при което последна инстанция е Върховен касационен съд.
В страни като Италия, да вземем за пример, следствието и правосъдното произвеждане за сходен тип незаконна активност завършва доста по-бързо, заради неналичието на тежкия и педантичен НПК8, какъвто работи у нас.
Всички рецензии за бавното правораздаване са ориентирани към магистратите, само че главната причина за това е точно във формализма и злоупотребата с процесуални права от страна на обвинените и подсъдимите, а постоянно и от бранителите им.
Този проблем е бележит в отчета за върховенството на правото от 2020 година, в който Европейската комисия установи, че „ комплицираната и формалистична българска система на наказателнопроцесуалното право е съществена спънка пред ефикасното следствие и наказателното гонене на корупцията “.
Затова главните старания за повишение на успеваемостта на наказателното правораздаване би трябвало да са ориентирани не към разкриване и закриване на структури от правосъдната власт, не към промяна на едни магистрати с други, не към прекачване на каузи от едни съдилища в други, а до съществени дейности за унищожаване на непотребния и непотребен педантизъм в Наказателно-процесуален кодекс. Той води до хронично претоварване на органите на досъдебното произвеждане и съда. Не е необичайност един проверяващ орган да проверява, а прокурорът да управлява по едно и също време десетки досъдебни производства. Съдебните сформира постоянно преглеждат дневно по 15-20 каузи. Това са обстоятелства, които са известни и познати на множеството проверяващи служители на реда, следователи, прокурори и съдии.
По съществото на предлаганите промени:
1. Според мен закон, с който се закрива съд, ще опонира на Конституцията.
Съгласно българското настоящо право единствено два държавни органа могат да основават съдилища – Народното събрание (чл. 119, алинея 2 от КРБ) и Пленумът на Висш съдебен съвет (чл. 30, ал.2, т. 7 ЗСВ).
Правомощие да закрие съд, обаче, има само Пленума на Висш съдебен съвет (чл. 30, ал.2, т. 7 ЗСВ). Това е естествено, защото ПВСС ръководи правосъдната система и може обективно да реши каква да бъде правосъдната карта и дали е належащо съществуването или не на едни или други правосъдни органи.
В случая не може да откри приложение аналогията, че щом Народното събрание може да основава профилирани съдилища, разумно е да може и да ги закрива, даже това право да не му е обещано от Конституцията.
В общественото право, част от което е и конституционното право, има един основополагащ принцип, че „ компетенциите на обществените органи са категорично посочени в закона и на тях е позволено единствено това, което категорично е планувано в правните правила “. Публичното право не разрешава разширително пояснение или пояснение по прилика в случаите на рестрикции и ограничение на права. Така обществото се защищава от произвол и противоправни дейности както от страна на държавните органи към жителите и юридическите лица, по този начин и в връзките сред самите държавни органи
В частното право правилото е тъкмо противоположен – всичко е позволено, с изключение на категорично неразрешеното.
Внимателния прочит на наредбата на член 119, алинея 2 от Конституция на Република България води до извод, че Народното събрание със закон може само да основава профилирани съдилища. Така със закон са основани 28-те административни съдилища, Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд. Със закон са основани и профилирани структури в Прокуратурата на Република България – Националната следствена работа, Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратура.
Текстът на член 119, алинея 2 Конституция на Република България не планува пълномощие на Народното събрание със закон да закрива към този момент основани органи на правосъдната власт и това не е инцидентно. Веднъж основани, тези органи стават част от структурата на правосъдната власт. Закриването им със закон с изключение на, че ще е директна интервенция на законодателната власт в правосъдната, още и ще подкопае и дебалансира цялата правосъдна система, а от тук и ще попречва, затрудни, забави, а в някои случаи – ще попречва правосъдната активност.
Затова Конституционният законодател е бил проникновен да защищити структурата на правосъдната система от вмешателство на законодателната власт в случаите, в които има нежно и несигурно парламентарно болшинство.
Единственият метод за закриване на основани профилирани съдилища от Парламента е да има необятен парламентарен консенсус. Той би разрешил нормално национално заседание с квалифицирано болшинство при изискванията и реда на член 153-157 от Конституция на Република България, да добави наредбата на член 119, алинея 2 Конституция на Република България и да сътвори пълномощие на Народното събрание с нормално болшинство да закрива основани със закон профилирани съдилища. Едва по-късно би могло да се разисква въпроса дали, по какъв начин и кои органи на профилираното правораздаване може да се закрият от законодателния орган.
Самият законопроект съдържа редица недостатъци, които следва да се отстранят.
Необходим е сериозен разбор както на досегашните достижения и недостатъци, по този начин и разбор по какъв начин след закриването на профилираните органи ще се увеличи битката с проведената престъпност и корупцията, изключително по места, където са налице локални обвързаности, зависимости, ползи и прочие
Законопроектът би трябвало да уреди запазването на достигнатата специализация на магистратите, обвързвана с противопоставяне на проведената престъпност. Широко се тиражираше, че тази специализация ще се резервира като се закрият профилираните органи, които са с подготвеност на цялата територия на страната и се разкрият 5 или 6 локални териториални звена, отдели или прочие с подготвеност по апелативни региони.
Не е добре уреденото преназначаването на магистратите от профилираните структури - § 40 и §41.
Двата параграфа плануват магистратите да се преназначат при изискванията и реда на член 194, алинея 1 Закон за съдебната власт, като Висш съдебен съвет разкрие съответните длъжности в различен, еднакъв по степен орган на правосъдната власт, по опция в същия апелативен регион.
Следва да се подчертае, че апелативния регион на Апелативния профилиран съд обгръща територията на цялата страна. Предвидената опция искащите магистрати да бъдат преназначени по член 194, ал.1 от Закон за съдебната власт не е неизчерпаема. Не са ясни индикаторите, при които те ще бъдат преназначавани. Тези, за които опцията бъде изчерпана, ще бъдат преназначавани в останалите 28 окръжни /5 апелативни/ съдилища, прокуратури, без да се изисква тяхното единодушие. Този метод е несъответстващ с правилата на несменяемост и самостоятелност на магистратите. Наред с това ще остане задължението да довършват разглеждането на делата, които са преразпределени в Софийски градски съд и САС. Тези каузи ще са или в стадия на извършено разпоредително съвещание или във висящо правосъдно разследване, или в краен стадий на постановени присъди, респ. оповестени за решение въззивни каузи, чакащи претекстове.
Алтернативно плануванаъа правна опция за възобновяване на предходна заемана служба не държи сметка, че в преобладаващия брой от случаите магистратите са заели длъжностите си посредством конкурс, като дотогава са работели в други по тип органи на правосъдната власт, в редица случаи - от по-ниско равнище. Мнозина от тях са определени и назначени като съдии от други по тип органи на правосъдната власт - прокуратури/ следствени отдели, от по-ниско равнище на оран на правосъдната власт, например районно равнище. Връщането им " екс леге " на в началото заеманите длъжности, даже единствено като правна опция, ще има темперамент на дисциплинарно намаление в служба.
Не е регистриран и обстоятелството, че 9 от магистратите са назначени чрез така наречен „ външни състезания “ и обективно не могат да бъдат възобновени на предходните им длъжности9.
Следва да се уреди сатутът на членовете на Висш съдебен съвет и инспекторите от ИВСС, които след образуване на новите Висш съдебен съвет и ИВСС, следва да бъдат възобновени на служба в закриваните ОСВ10.
Следва да се поправят параграфите: § 44, § 45, § 46 и § 47 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закон за съдебната власт, защото е употребен с неопределено правно значение и наличие институтът на командироването.
Командироването е прийом за краткотрайно заемане на щат в органите на правосъдната власт в случаите на краткотрайно или непрекъснато овакантени длъжности, а не е юридически прийом за дотъкмяване на каузи. Способът за последното е различен - възлагане на тяхното дотъкмяване (чл. 227, ал.9 ЗСВ). В случая не може да се приложи даже командироване при изискванията на чл.227, алинея 3 от Закон за съдебната власт, тъй като този текст визира случаите, в които в един съд въобще не може да се образува правосъден състав.
Не на последно място, при разглеждане на първоинстанционните каузи вземат участие и правосъдни заседатели, които ще се наложи да бъдат разпределени в окръжните съдилища и с стеснен мандат в Софийския градски съд. Те не могат да бъдат задължавани да продължат присъединяване си в съд, в който не са назначени.
Горното събитие би довело до пускане на делата от начало заради нарушение на правилото за непроменяемост на правосъдния състав.
Не са добре уредени в § 51 последствията от прекратяването на състезанията.
Прекратяването със закон на оповестени от Висш съдебен съвет конкурсни процедури ще е съображение за участниците да предявят искове против Народното събрание за породени вреди.
Наред с това не се урежда статутът на участниците в завършилите състезания, които не са встъпили в служба по една или друга причина. По отношение на тях не може да се приложат §40, §4111.
По отношение на анулацията на така наречен в законопроекта „ кариерни бонуси “.
В Закон за съдебната власт има няколко механизма за заемане на магистратска служба:
Провеждане на конкурс;
Закриване на орган на правосъдната власт или понижаване на броя на заетите длъжности;
Размяна на длъжности в различен ОСВ при единодушие на адм. ръководители;
Възстановяване на служба при преустановяване на командироване в интернационалните организации;
Възстановяване на служба при преустановяване на активността на членовете на Инспектората към МП;
Възстановяване на служба на магистрати, заети краткотрайно с други значими обществени функционалности – това е така наречен „ кариерен бонус “.
Следва да се има поради, че не е бонус правото на магистрати, които са заети с други обществени функционалности във и отвън правосъдната власт, да бъдат възобновени на равна по степен служба на равнището (районно, окръжно, апелативно, върховно), до което са достигнали посредством конкурс.
В законопроекта се предлага анулация на това право единствено за магистрати, които остават в правосъдната власт, с цел да реализират нейното ръководство и вътрешен надзор (членовете на Висш съдебен съвет, ИВСС, адм. ръководители и заместниците им).
Съществуващият механизъм има смисъл, изключително за членовете на Висш съдебен съвет, ИВСС и адм. ръководители, заради характера на тяхната активност, обвързвана с вземането на непопулярни управнически решения, инициирането и провеждането на дисциплинарни производства против магистрати и други действия, произлизащи от законоустановените пълномощия на надлежно заеманата позиция.
Невъзможността за посочените магистрати да бъдат преназначени на равна по степен служба в различен ОСВ след привършване на мандата им би могло да докара до демотивиране за осъществяване на главните им функционалности – управническа и дисциплинарна, което от своя страна неизбежно ще сътвори условия за утежняване на ръководството на правосъдната система.
Това право се резервира за магистрати, които напущат правосъдната система, с цел да станат народни представители, министри и заместник-министри, кметове и общински съветници, ръководители и зам.-председатели на ДАНС, членове на НБКСРС, съдии от Конституционен съд и европейски прокурори12.
В плана няма претекстове за какво се основава това неравноправно отнасяне, като се постанова магистратите, които остават в правосъдната власт да бъдат лишени от правото да бъдат възобновени на равна по степен служба, а за тези, които напущат правосъдната власт и отиват в законодателната или изпълнителната власт или в други институции, то да бъде непокътнато?
Следва да отбележа тук, че съществуващия механизъм се разисква и за фигурата на бъдещия прокурор, която ще проверява основния прокурор – за основаване на гаранция, че след дейно следствие същия ще може да продължи кариерата си като арбитър във Върховен касационен съд. Това ще спомогне за неговата обективност, без терзание за бъдещо кариерно развиване.
По отношение на законопроекта в частта му за промените в Наказателно-процесуален кодекс - §53:
По смисъла на т. 1-ва на §53 е планувано окръжните съдилища/прокуратури и СГС/СГП да станат способени по делата на СпНС.
Прехвърлянето на делата за другите форми на незаконно сдружаване по член 321 и член 321а от Наказателен кодекс на окръжните съдилища /прокуратури значи, че те ще се преглеждат от съдии, прокурори и следователи без опит и процедура в тази материя, изискваща характерна подготовка, респ. постигнатите резултати няма да бъдат в полза на правораздаването и обществото.
Препращането по подсъдност на висящи наказателни каузи към окръжните съдилища и прокуратури ще докара до проблем с изтичащите периоди, включително давностни.
Предвидено е измененията в закона да влязат в действие два месеца след обнародването му и едвам по-късно ще се провежда разпределението, насрочването и разглеждането на делата, което разбираемо ще значи приключване на нови процесуални периоди.
Ще се наложи преместването на хиляди томове по съответните съдилища в страната съгласно новата локална и родова подсъдност, образуването на нови каузи, окомплектоване на правосъдни сформира, неведнъж започване на всичко изначало и така нататък
Считам също, че ще последват голям брой отводи и самоотводи, заради заплахата от зависимости на локално равнище, каквато се избягна при централизираната конструкция на профилирания съд.
Ще възникне проблем с подсъдността, защото преследваните незаконни организации правят редом и по едно и също време незаконната си активност на цялата територия на страната. Ще последват голям брой разногласия за подсъдност, които Върховен касационен съд ще следва да позволи.
Голяма част от делата ще се разделят, без да е ясно по какъв начин ще се употребяват събраните в хода на едно дело доказателства, когато са нужни по всички обособени и самостоятелни към този момент едно от друго каузи. Ще се наруши неизменността на правосъдните сформира по делата, на които е даден ход на правосъдното разследване и разглеждането им ще би трябвало да стартира изначало. Тук още веднъж ще напомня, че се касае за многотомни каузи, с десетки подсъдими и бранители, стотици очевидци, движимости лица.
На Софийски градски съд се разпорежда подсъдност на делата и за всички корупционни закононарушения, които до момента са от компетентността на Специализирания углавен съд - за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерски съвет, Висш съдебен съвет, ИВСС, КПКОНПИ и НБКСРС, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част на Наказателен кодекс.
На процедура, с това законодателно решение Софийски градски съд ще се трансформира в още по-голяма степен в профилиран съд (при в този момент настоящото законодателство, този съд също е профилиран, защото на него са подсъдни всички каузи за закононарушения от общ темперамент, осъществени от магистрати, други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, в случай че за тях не се ползват специфичните правила за подсъдност на профилираните или военните съдилища).
Прехвърлянето към Софийски градски съд на родовата подсъдност на закононарушенията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания углавен съд, наред с делата за закононарушения от общ темперамент, ще докара до свръхнатоварване и до съществени организационни усложнения в работата на Софийски градски съд, което от своя страна ще утежни правораздавателния развой.
За да се избегнат горните опасности е допустимо да се планува, че всички формирани каузи в профилираните съдилища ще се довършват от съдиите, на които са разпределени, по досегашните условия и ред. Такава наредба в законопроекта обаче липсва.
Отменяйки наредбата на член 194, алинея 1 т. 2а от Наказателно-процесуален кодекс (§ 53, т.4), се планува следствията на комплицирани от фактическа и правна страна закононарушения, осъществени от лица, заемащи висши обществени длъжности (президент, народни представители, министри, съдиите от Конституционен съд, ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор, адм. ръководители на ОСВ, членовете на Висш съдебен съвет, ИВСС и пр.) да се организират към този момент не от следователи, а от проверяващите служители на реда в Министерство на вътрешните работи.
В тази категория са включени закононарушения с огромна трудност - длъжностни присвоявания, документни и компютърни измами, занемареност, неизгодни покупко-продажби със обилни вреди, пране на пари, злоупотреби с пари от европейските фондове, непозволено разходване на бюджетни средства, закононарушения срещу правораздаването, подкупи и други
Няма претекстове в законопроекта какво постанова следствията по тези извънредно комплицирани закононарушения да се изземат от следователите и да се възложат на проверяващи служители на реда, вместо на Националната следствена работа, която е държавната конструкция профилирана като запас и потенциал в следствие на изключително комплицирани закононарушения.
3. С цялостната анулация на глава тридесет и първа „ а “ (§53, т.8) пораждат още два казуса:
3.1. Променя се подсъдността на редица тежки и комплицирани закононарушения от окръжно на районно равнище. Така към този момент от областен съд ще се преглеждат делата за длъжностни присвоявания, документни и компютърни измами, допустителство по работа – член 285 и други, осъществени от регионални шефове, зам. регионални шефове, кметове и зам. кметове, ръководители на общински препоръки и т. н.
Т.е. тук още веднъж тези каузи ще се преглеждат от съдии без опит и процедура до момента по тази материя, изискваща продължителна във времето подготовка, през което време резултатите няма да бъдат в полза на правораздаването.
3.2. Не се урежда въпросът на кой съд ще са подсъдни делата от подготвеност на Европейската прокуратура. Това ще докара до използване на общите правила за родова и локална подсъдност, което е извънредно неуместно.
В умозаключение, смятам, че закриването на профилираното правораздаване ще е ще е неточност, която няма да може да бъде поправена по-късно.
Това е в цялостно несъгласие със декларираните цели и цели за битка с проведената престъпност и корупцията, както и за промяна на правосъдната система, ориентирани към гарантиране на бърз и обективен правосъден развой в публичен интерес.
За постигането на ефикасни резултати в битката с проведената престъпност и корупцията са нужни старания на законодателя, ориентирани към превъзмогване на тежкия педантизъм на наказателното произвеждане и смислени законодателни решения в помощ на практикуващите магистрати, гарантиращи с активността и решенията си върховенството на закона и вярното действие на правовата страна. Такива резултати мъчно биха били реализирани със закриване на цели звена от правосъдната система и приемане на един нормативен акт от висок сан, съдържащ голям брой комплицирани хипотези и правни празноти.
С УВАЖЕНИЕ,
Ивайло Ангелов "
" За постигането на ефикасни резултати в битката с проведената престъпност и корупцията са нужни старания на законодателя, ориентирани към превъзмогване на тежкия педантизъм на наказателното произвеждане и смислени законодателни решения в помощ на практикуващите магистрати, гарантиращи с активността и решенията си върховенството на закона и вярното действие на правовата страна. Такива резултати мъчно биха били реализирани със закриване на цели звена от правосъдната система и приемане на един нормативен акт от висок сан, съдържащ голям брой комплицирани хипотези и правни празноти ", се показва в мнението, подписано от административния началник на АСП Ивайло Ангелов.
По думите му, закриването на профилираните структури в правораздаването ще докара до това, че делата за длъжностни присвоявания, документни и компютърни измами, допустителство по работа, осъществени от регионални шефове, зам. регионални шефове, кметове и зам. кметове, ръководители на общински препоръки и така нататък ще се гледат от районни съдии без опит и процедура по тази материя, изискваща продължителна във времето подготовка.
В същото време, не се урежда въпросът на кой съд ще са подсъдни делата от подготвеност на Европейската прокуратура.
Пълният текст на документа:
" ДО
МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
СТАНОВИЩЕ
от Ивайло Ангелов, административен началник на Апелативната профилирана прокуратура
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО,
В качеството ми на административен началник на Апелативна профилирана прокуратура отпущам на вниманието Ви мнение по предлаганите промени в оповестения в Портала за публични съвещания план за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт.
Ще отбелязвам единствено някои от главните проблеми, защото избраният период от 14 дни за публично разискване е непълен за изчерпателен разбор на предлагания законопроект. При разискванията в Комисията по конституционни и правни въпроси ще развия причините си в цялост.
По отношение на предлаганото закриване на органите за профилирано правораздаване.
В целия свят съществуват институции, които са основани, с цел да се оправят с тежката проведена престъпност и корупция, изключително в страни, в които е мъчно стандартните съдилища и прокуратури да решат този проблем. Освен в България, в редица европейски страни, наред с военни, административни, търговски, данъчни, трудови и други профилирани съдилища, съществуват и профилирани наказателни съдилища и съответните им прокуратури1.
Тези органи бяха основани в нашата страна по рекомендация на Европейската комисия, която реши, че следва да се реализира прогрес в битката с проведената престъпност и корупцията. През 2006 година Комисията сътвори Механизъм за съдействие и инспекция на България и Румъния. За България като съществени проблематични области бяха посочени независимостта, професионализма и ефикасността на правосъдната система и битката с корупцията и проведената престъпност.
Реалната активност на профилираните органи стартира към края на 2012 година и цялата 2013 година, защото дотогава те трябваше да се структурират, да се проведат състезанията за магистрати и чиновници, да се обезпечат с финансов и веществен запас и да стартират построяването на положителни практики.
За няколко години те си извоюваха солидно интернационално самопризнание.
Последното такова пристигна на 06.12.2021 година, когато българската Специализирана прокуратура беше определена за началник на Секретариата на Постоянната конференция на прокурорите, работещи по каузи за проведена престъпност2. Тя включва профилираните прокуратури на Италия, Унгария, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Черна гора, Република Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения, а скоро и Австрия. Мрежата е основана за да се ускори битката против транснационалната проведена престъпност в Югоизточна Европа и е финансирана от Съединени американски щати, Италия, Германия и Обединеното кралство.
Решението, с което нашата Специализирана прокуратура беше удостоена с това самопризнание, е взето на Седмата среща на мрежата, проведена с поддръжката на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).
Наред с интернационалното одобряване, във всички отчети на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка на България по Механизма за съдействие и инспекция в интервала от 2012 година до 2018 година се акцентира, че „ през последните 10 години в незаконната среда е настъпила огромна смяна, като при проведената престъпност се следи спад на равнището на очевидно принуждение и тя съставлява по-малка опасност за стабилността на обществото, в сравнение с в предишното, както и че заради тази причина като цяло ситуацията в България се доближава до това в някои други страни членки “, а „ профилираните институции са почнали да реализират съгласувани резултати, що се отнася до заведени в съда и влезнали в действие присъди по каузи за проведена престъпност “. В последния отчет по механизма за съдействие и инспекция през 2019 година също се признава прогрес в битката с проведената престъпност и корупцията3.
Горното се поддържа и от Независим разбор на структурния и функционален модел на Прокуратура на Република България – 2016 година, осъществен от експертния екип на Службата за поддръжка на структурните реформи4. И тук е очебийно, че „ работата в екип по делата в Специализираната прокуратура за битка с проведената престъпност, а до известна степен и в Специализираното звено за следствие на корупцията при Софийски градски съд, се оказва сполучлива “.
В Доклада по отношение на върховенството на закона за 2020 година на ЕК5, са изложени следните заключения: „ Правната уредба за битка с корупцията като цяло е налице, само че не престават да съществуват провокации “; „ Реформите стартират да дават първи резултати, само че не престават да съществуват провокации “; „ Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по
каузи за корупция по високите етажи на властта “; „ Финансовите и човешките запаси са мотив за угриженост “. Според Доклада „ комплицираната и формалистична българска система на наказателнопроцесуалното право е спънка пред ефикасното следствие и наказателното гонене на корупцията по високите етажи на властта “.
В идващия Доклад по отношение на върховенството на закона за 2021 година на ЕК6 се съдържа следната констатация: „ Финансовите и човешките запаси на Специализирания углавен съд бяха увеличени “, т.е. може да се счете, че е изпълнена рекомендацията от 2020 година
Следва да се означи, че активността на профилираните органи за наказателно правораздаване е обвързвана с противодействието на най-тежките форми на проведена престъпност, които са свързани с тероризъм, убийства, вътрешен и интернационален трафик на опиати, оръжие, хора, човешки органи, стопански закононарушения със обилни вреди за страната и прочие, както и взаимоотношението с Европейската прокуратура.
Тази активност се простира освен на територията на страната, само че и в останалата част на Европа и света. Организациите, които се проверяват са построени от комплицирани връзки във отвесно и в хоризонтално отношение, включително с присъединяване на български и непознати незаконни групи.
По тази причина делата, които са на произвеждане в профилираните съд и прокуратура са извънредно по-сложни, включително със своя предмет, процесуални дейности, запаси и други В голямата си част обвинявания се повдигат на групи, достигащи десетки и повече обвинени, за усложнена незаконна активност, а делата са с присъединяване на десетки подсъдими, юристи, движимости лица, със стотици очевидци и стотици томове доказателствени материали.
Затова цитираните статистически данни в претекстовете към законопроекта, преди всичко не отразяват действителното положение на профилираното правораздаване, а на второ – не са правилни.
Неправилно са поднесени данните от разбора в Доклада за активността на профилираните съдилища и прокуратури, направен през 2021 година от Министерство на правораздаването за 10 год. интервал на съществуването им, защото се показват единствено данни за решените каузи през 2020 година Няма както относителен разбор на активността за целия интервал на съществуването им, по този начин и относителен разбор с активността на общите съдилища. Не са регистрирани данните, посочени в разбора на профилираните съдилища и прокуратури по индикаторите за брой и тип на прегледани и решени каузи, по този начин и по отчитане на тяхната извънредно повишена фактическа и правна сложност7.
На 09.02.2022 година Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет одобри разбор за активността на Специализираната прокуратура, Следствения отдел към същата и Апелативната профилирана прокуратура за интервала 01.01.2012 година – 31.12.2020 година Анализът следва да бъде импортиран в Пленума на Висш съдебен съвет и ще бъде изпратен на Народното събрание, Президента, Министерски съвет, Европейската комисия, Европейския парламент, Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи, Европейския комисар по въпросите на полезностите и прозрачността и Европейския комисар по въпросите на правораздаването и вътрешния ред.
Некоректно се акцентират констатации в Доклада по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година с рецензията за: " неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта ", като се заобикаля констатацията в последващия отчет по МСП през 2019 година, съгласно който на страната ни се признава прогрес в битката с проведената престъпност и корупцията.
Критичните оценки в Доклада, касаещи върховенството на правото за 2020 година по отношение на успеваемостта на профилираните наказателни съдилища, съгласно които " Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта " не са съображение за закриването на тези органи. Те правораздават в изискванията на прекомерно педантичен углавен развой, в границите на триинстанционно наказателно произвеждане, при което последна инстанция е Върховен касационен съд.
В страни като Италия, да вземем за пример, следствието и правосъдното произвеждане за сходен тип незаконна активност завършва доста по-бързо, заради неналичието на тежкия и педантичен НПК8, какъвто работи у нас.
Всички рецензии за бавното правораздаване са ориентирани към магистратите, само че главната причина за това е точно във формализма и злоупотребата с процесуални права от страна на обвинените и подсъдимите, а постоянно и от бранителите им.
Този проблем е бележит в отчета за върховенството на правото от 2020 година, в който Европейската комисия установи, че „ комплицираната и формалистична българска система на наказателнопроцесуалното право е съществена спънка пред ефикасното следствие и наказателното гонене на корупцията “.
Затова главните старания за повишение на успеваемостта на наказателното правораздаване би трябвало да са ориентирани не към разкриване и закриване на структури от правосъдната власт, не към промяна на едни магистрати с други, не към прекачване на каузи от едни съдилища в други, а до съществени дейности за унищожаване на непотребния и непотребен педантизъм в Наказателно-процесуален кодекс. Той води до хронично претоварване на органите на досъдебното произвеждане и съда. Не е необичайност един проверяващ орган да проверява, а прокурорът да управлява по едно и също време десетки досъдебни производства. Съдебните сформира постоянно преглеждат дневно по 15-20 каузи. Това са обстоятелства, които са известни и познати на множеството проверяващи служители на реда, следователи, прокурори и съдии.
По съществото на предлаганите промени:
1. Според мен закон, с който се закрива съд, ще опонира на Конституцията.
Съгласно българското настоящо право единствено два държавни органа могат да основават съдилища – Народното събрание (чл. 119, алинея 2 от КРБ) и Пленумът на Висш съдебен съвет (чл. 30, ал.2, т. 7 ЗСВ).
Правомощие да закрие съд, обаче, има само Пленума на Висш съдебен съвет (чл. 30, ал.2, т. 7 ЗСВ). Това е естествено, защото ПВСС ръководи правосъдната система и може обективно да реши каква да бъде правосъдната карта и дали е належащо съществуването или не на едни или други правосъдни органи.
В случая не може да откри приложение аналогията, че щом Народното събрание може да основава профилирани съдилища, разумно е да може и да ги закрива, даже това право да не му е обещано от Конституцията.
В общественото право, част от което е и конституционното право, има един основополагащ принцип, че „ компетенциите на обществените органи са категорично посочени в закона и на тях е позволено единствено това, което категорично е планувано в правните правила “. Публичното право не разрешава разширително пояснение или пояснение по прилика в случаите на рестрикции и ограничение на права. Така обществото се защищава от произвол и противоправни дейности както от страна на държавните органи към жителите и юридическите лица, по този начин и в връзките сред самите държавни органи
В частното право правилото е тъкмо противоположен – всичко е позволено, с изключение на категорично неразрешеното.
Внимателния прочит на наредбата на член 119, алинея 2 от Конституция на Република България води до извод, че Народното събрание със закон може само да основава профилирани съдилища. Така със закон са основани 28-те административни съдилища, Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд. Със закон са основани и профилирани структури в Прокуратурата на Република България – Националната следствена работа, Специализираната прокуратура и Апелативната профилирана прокуратура.
Текстът на член 119, алинея 2 Конституция на Република България не планува пълномощие на Народното събрание със закон да закрива към този момент основани органи на правосъдната власт и това не е инцидентно. Веднъж основани, тези органи стават част от структурата на правосъдната власт. Закриването им със закон с изключение на, че ще е директна интервенция на законодателната власт в правосъдната, още и ще подкопае и дебалансира цялата правосъдна система, а от тук и ще попречва, затрудни, забави, а в някои случаи – ще попречва правосъдната активност.
Затова Конституционният законодател е бил проникновен да защищити структурата на правосъдната система от вмешателство на законодателната власт в случаите, в които има нежно и несигурно парламентарно болшинство.
Единственият метод за закриване на основани профилирани съдилища от Парламента е да има необятен парламентарен консенсус. Той би разрешил нормално национално заседание с квалифицирано болшинство при изискванията и реда на член 153-157 от Конституция на Република България, да добави наредбата на член 119, алинея 2 Конституция на Република България и да сътвори пълномощие на Народното събрание с нормално болшинство да закрива основани със закон профилирани съдилища. Едва по-късно би могло да се разисква въпроса дали, по какъв начин и кои органи на профилираното правораздаване може да се закрият от законодателния орган.
Самият законопроект съдържа редица недостатъци, които следва да се отстранят.
Необходим е сериозен разбор както на досегашните достижения и недостатъци, по този начин и разбор по какъв начин след закриването на профилираните органи ще се увеличи битката с проведената престъпност и корупцията, изключително по места, където са налице локални обвързаности, зависимости, ползи и прочие
Законопроектът би трябвало да уреди запазването на достигнатата специализация на магистратите, обвързвана с противопоставяне на проведената престъпност. Широко се тиражираше, че тази специализация ще се резервира като се закрият профилираните органи, които са с подготвеност на цялата територия на страната и се разкрият 5 или 6 локални териториални звена, отдели или прочие с подготвеност по апелативни региони.
Не е добре уреденото преназначаването на магистратите от профилираните структури - § 40 и §41.
Двата параграфа плануват магистратите да се преназначат при изискванията и реда на член 194, алинея 1 Закон за съдебната власт, като Висш съдебен съвет разкрие съответните длъжности в различен, еднакъв по степен орган на правосъдната власт, по опция в същия апелативен регион.
Следва да се подчертае, че апелативния регион на Апелативния профилиран съд обгръща територията на цялата страна. Предвидената опция искащите магистрати да бъдат преназначени по член 194, ал.1 от Закон за съдебната власт не е неизчерпаема. Не са ясни индикаторите, при които те ще бъдат преназначавани. Тези, за които опцията бъде изчерпана, ще бъдат преназначавани в останалите 28 окръжни /5 апелативни/ съдилища, прокуратури, без да се изисква тяхното единодушие. Този метод е несъответстващ с правилата на несменяемост и самостоятелност на магистратите. Наред с това ще остане задължението да довършват разглеждането на делата, които са преразпределени в Софийски градски съд и САС. Тези каузи ще са или в стадия на извършено разпоредително съвещание или във висящо правосъдно разследване, или в краен стадий на постановени присъди, респ. оповестени за решение въззивни каузи, чакащи претекстове.
Алтернативно плануванаъа правна опция за възобновяване на предходна заемана служба не държи сметка, че в преобладаващия брой от случаите магистратите са заели длъжностите си посредством конкурс, като дотогава са работели в други по тип органи на правосъдната власт, в редица случаи - от по-ниско равнище. Мнозина от тях са определени и назначени като съдии от други по тип органи на правосъдната власт - прокуратури/ следствени отдели, от по-ниско равнище на оран на правосъдната власт, например районно равнище. Връщането им " екс леге " на в началото заеманите длъжности, даже единствено като правна опция, ще има темперамент на дисциплинарно намаление в служба.
Не е регистриран и обстоятелството, че 9 от магистратите са назначени чрез така наречен „ външни състезания “ и обективно не могат да бъдат възобновени на предходните им длъжности9.
Следва да се уреди сатутът на членовете на Висш съдебен съвет и инспекторите от ИВСС, които след образуване на новите Висш съдебен съвет и ИВСС, следва да бъдат възобновени на служба в закриваните ОСВ10.
Следва да се поправят параграфите: § 44, § 45, § 46 и § 47 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закон за съдебната власт, защото е употребен с неопределено правно значение и наличие институтът на командироването.
Командироването е прийом за краткотрайно заемане на щат в органите на правосъдната власт в случаите на краткотрайно или непрекъснато овакантени длъжности, а не е юридически прийом за дотъкмяване на каузи. Способът за последното е различен - възлагане на тяхното дотъкмяване (чл. 227, ал.9 ЗСВ). В случая не може да се приложи даже командироване при изискванията на чл.227, алинея 3 от Закон за съдебната власт, тъй като този текст визира случаите, в които в един съд въобще не може да се образува правосъден състав.
Не на последно място, при разглеждане на първоинстанционните каузи вземат участие и правосъдни заседатели, които ще се наложи да бъдат разпределени в окръжните съдилища и с стеснен мандат в Софийския градски съд. Те не могат да бъдат задължавани да продължат присъединяване си в съд, в който не са назначени.
Горното събитие би довело до пускане на делата от начало заради нарушение на правилото за непроменяемост на правосъдния състав.
Не са добре уредени в § 51 последствията от прекратяването на състезанията.
Прекратяването със закон на оповестени от Висш съдебен съвет конкурсни процедури ще е съображение за участниците да предявят искове против Народното събрание за породени вреди.
Наред с това не се урежда статутът на участниците в завършилите състезания, които не са встъпили в служба по една или друга причина. По отношение на тях не може да се приложат §40, §4111.
По отношение на анулацията на така наречен в законопроекта „ кариерни бонуси “.
В Закон за съдебната власт има няколко механизма за заемане на магистратска служба:
Провеждане на конкурс;
Закриване на орган на правосъдната власт или понижаване на броя на заетите длъжности;
Размяна на длъжности в различен ОСВ при единодушие на адм. ръководители;
Възстановяване на служба при преустановяване на командироване в интернационалните организации;
Възстановяване на служба при преустановяване на активността на членовете на Инспектората към МП;
Възстановяване на служба на магистрати, заети краткотрайно с други значими обществени функционалности – това е така наречен „ кариерен бонус “.
Следва да се има поради, че не е бонус правото на магистрати, които са заети с други обществени функционалности във и отвън правосъдната власт, да бъдат възобновени на равна по степен служба на равнището (районно, окръжно, апелативно, върховно), до което са достигнали посредством конкурс.
В законопроекта се предлага анулация на това право единствено за магистрати, които остават в правосъдната власт, с цел да реализират нейното ръководство и вътрешен надзор (членовете на Висш съдебен съвет, ИВСС, адм. ръководители и заместниците им).
Съществуващият механизъм има смисъл, изключително за членовете на Висш съдебен съвет, ИВСС и адм. ръководители, заради характера на тяхната активност, обвързвана с вземането на непопулярни управнически решения, инициирането и провеждането на дисциплинарни производства против магистрати и други действия, произлизащи от законоустановените пълномощия на надлежно заеманата позиция.
Невъзможността за посочените магистрати да бъдат преназначени на равна по степен служба в различен ОСВ след привършване на мандата им би могло да докара до демотивиране за осъществяване на главните им функционалности – управническа и дисциплинарна, което от своя страна неизбежно ще сътвори условия за утежняване на ръководството на правосъдната система.
Това право се резервира за магистрати, които напущат правосъдната система, с цел да станат народни представители, министри и заместник-министри, кметове и общински съветници, ръководители и зам.-председатели на ДАНС, членове на НБКСРС, съдии от Конституционен съд и европейски прокурори12.
В плана няма претекстове за какво се основава това неравноправно отнасяне, като се постанова магистратите, които остават в правосъдната власт да бъдат лишени от правото да бъдат възобновени на равна по степен служба, а за тези, които напущат правосъдната власт и отиват в законодателната или изпълнителната власт или в други институции, то да бъде непокътнато?
Следва да отбележа тук, че съществуващия механизъм се разисква и за фигурата на бъдещия прокурор, която ще проверява основния прокурор – за основаване на гаранция, че след дейно следствие същия ще може да продължи кариерата си като арбитър във Върховен касационен съд. Това ще спомогне за неговата обективност, без терзание за бъдещо кариерно развиване.
По отношение на законопроекта в частта му за промените в Наказателно-процесуален кодекс - §53:
По смисъла на т. 1-ва на §53 е планувано окръжните съдилища/прокуратури и СГС/СГП да станат способени по делата на СпНС.
Прехвърлянето на делата за другите форми на незаконно сдружаване по член 321 и член 321а от Наказателен кодекс на окръжните съдилища /прокуратури значи, че те ще се преглеждат от съдии, прокурори и следователи без опит и процедура в тази материя, изискваща характерна подготовка, респ. постигнатите резултати няма да бъдат в полза на правораздаването и обществото.
Препращането по подсъдност на висящи наказателни каузи към окръжните съдилища и прокуратури ще докара до проблем с изтичащите периоди, включително давностни.
Предвидено е измененията в закона да влязат в действие два месеца след обнародването му и едвам по-късно ще се провежда разпределението, насрочването и разглеждането на делата, което разбираемо ще значи приключване на нови процесуални периоди.
Ще се наложи преместването на хиляди томове по съответните съдилища в страната съгласно новата локална и родова подсъдност, образуването на нови каузи, окомплектоване на правосъдни сформира, неведнъж започване на всичко изначало и така нататък
Считам също, че ще последват голям брой отводи и самоотводи, заради заплахата от зависимости на локално равнище, каквато се избягна при централизираната конструкция на профилирания съд.
Ще възникне проблем с подсъдността, защото преследваните незаконни организации правят редом и по едно и също време незаконната си активност на цялата територия на страната. Ще последват голям брой разногласия за подсъдност, които Върховен касационен съд ще следва да позволи.
Голяма част от делата ще се разделят, без да е ясно по какъв начин ще се употребяват събраните в хода на едно дело доказателства, когато са нужни по всички обособени и самостоятелни към този момент едно от друго каузи. Ще се наруши неизменността на правосъдните сформира по делата, на които е даден ход на правосъдното разследване и разглеждането им ще би трябвало да стартира изначало. Тук още веднъж ще напомня, че се касае за многотомни каузи, с десетки подсъдими и бранители, стотици очевидци, движимости лица.
На Софийски градски съд се разпорежда подсъдност на делата и за всички корупционни закононарушения, които до момента са от компетентността на Специализирания углавен съд - за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерски съвет, Висш съдебен съвет, ИВСС, КПКОНПИ и НБКСРС, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част на Наказателен кодекс.
На процедура, с това законодателно решение Софийски градски съд ще се трансформира в още по-голяма степен в профилиран съд (при в този момент настоящото законодателство, този съд също е профилиран, защото на него са подсъдни всички каузи за закононарушения от общ темперамент, осъществени от магистрати, други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, в случай че за тях не се ползват специфичните правила за подсъдност на профилираните или военните съдилища).
Прехвърлянето към Софийски градски съд на родовата подсъдност на закононарушенията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания углавен съд, наред с делата за закононарушения от общ темперамент, ще докара до свръхнатоварване и до съществени организационни усложнения в работата на Софийски градски съд, което от своя страна ще утежни правораздавателния развой.
За да се избегнат горните опасности е допустимо да се планува, че всички формирани каузи в профилираните съдилища ще се довършват от съдиите, на които са разпределени, по досегашните условия и ред. Такава наредба в законопроекта обаче липсва.
Отменяйки наредбата на член 194, алинея 1 т. 2а от Наказателно-процесуален кодекс (§ 53, т.4), се планува следствията на комплицирани от фактическа и правна страна закононарушения, осъществени от лица, заемащи висши обществени длъжности (президент, народни представители, министри, съдиите от Конституционен съд, ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор, адм. ръководители на ОСВ, членовете на Висш съдебен съвет, ИВСС и пр.) да се организират към този момент не от следователи, а от проверяващите служители на реда в Министерство на вътрешните работи.
В тази категория са включени закононарушения с огромна трудност - длъжностни присвоявания, документни и компютърни измами, занемареност, неизгодни покупко-продажби със обилни вреди, пране на пари, злоупотреби с пари от европейските фондове, непозволено разходване на бюджетни средства, закононарушения срещу правораздаването, подкупи и други
Няма претекстове в законопроекта какво постанова следствията по тези извънредно комплицирани закононарушения да се изземат от следователите и да се възложат на проверяващи служители на реда, вместо на Националната следствена работа, която е държавната конструкция профилирана като запас и потенциал в следствие на изключително комплицирани закононарушения.
3. С цялостната анулация на глава тридесет и първа „ а “ (§53, т.8) пораждат още два казуса:
3.1. Променя се подсъдността на редица тежки и комплицирани закононарушения от окръжно на районно равнище. Така към този момент от областен съд ще се преглеждат делата за длъжностни присвоявания, документни и компютърни измами, допустителство по работа – член 285 и други, осъществени от регионални шефове, зам. регионални шефове, кметове и зам. кметове, ръководители на общински препоръки и т. н.
Т.е. тук още веднъж тези каузи ще се преглеждат от съдии без опит и процедура до момента по тази материя, изискваща продължителна във времето подготовка, през което време резултатите няма да бъдат в полза на правораздаването.
3.2. Не се урежда въпросът на кой съд ще са подсъдни делата от подготвеност на Европейската прокуратура. Това ще докара до използване на общите правила за родова и локална подсъдност, което е извънредно неуместно.
В умозаключение, смятам, че закриването на профилираното правораздаване ще е ще е неточност, която няма да може да бъде поправена по-късно.
Това е в цялостно несъгласие със декларираните цели и цели за битка с проведената престъпност и корупцията, както и за промяна на правосъдната система, ориентирани към гарантиране на бърз и обективен правосъден развой в публичен интерес.
За постигането на ефикасни резултати в битката с проведената престъпност и корупцията са нужни старания на законодателя, ориентирани към превъзмогване на тежкия педантизъм на наказателното произвеждане и смислени законодателни решения в помощ на практикуващите магистрати, гарантиращи с активността и решенията си върховенството на закона и вярното действие на правовата страна. Такива резултати мъчно биха били реализирани със закриване на цели звена от правосъдната система и приемане на един нормативен акт от висок сан, съдържащ голям брой комплицирани хипотези и правни празноти.
С УВАЖЕНИЕ,
Ивайло Ангелов "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ