♥ Захари ЗОГРАФ, иконописецът - Захари грешникът…
(Захарий Зограф, Автопортрет, преди 1853 г.)
От ранна възраст той учи иконопис при татко си Христо Димитров, създателя на Самоковската художествена школа. От детските си години Захарий се влюбва в дребната госпожица Християния, която живее в прилежащата къща, в дома на богатия самоковски господар Косто. Тези две стихии – любовта към иконописта и любовта към Християния – бележат целия му живот. И го раздират сред духовното и светското. Те дефинират най-съществения миг в творчеството му, което слага началото на прехода от черковна към световна българска живопис. Те го трансформират в най-яркия представител на странната за един християнин процедура – подчертаване на личната персона в храма. Стенописни автопортрети на Захарий Зограф има в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. А висшо проявяване на гения и художествения му жанр е популярният автопортрет, който отбелязва прелома в българското изобразително изкуство.
След гибелта на бащата през 1819 година, грижата за деветгодишния Захарий поема най-старият брат, по-големият с 14 години Димитър. В неговата иконописна работилница надареното момче израства като художник. Димитър Зограф се дами за Християния. Той несъмнено не е и предполагал, че тази госпожица е спечелила и сърцето на дребния му брат. Не е и предполагал как в последните мигове на своя живот Захарий ще признае пред изповядващия го йеромонах, че в „ детинската своя обич си споделях измежду лято: в случай че тя изиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще й донеса. И измежду зима си споделях: в случай че тя ми изиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където настава към този момент пролетта, и с китка теменуги ще се върна при нея, с цел да узнае какъв брой доста я обичам. Повярвай ми, отче – още слушам звънливия смях на невръстната Християния, тъй като после… след това, отче, тя в никакъв случай към този момент не се засмя… “
Християния ражда на Димитър седем деца. Дали в действителност в никакъв случай към този момент не се е засмяла? Или разкъсван сред греховната си обич към нея и братската любов Захарий не е чувал и виждал смеха й?
През 1831 година Димитър Зограф, към този момент одобрен иконописец, приема младия Захарий за съучастник в работата. В изнурителния, непрестанен труд над поръчаните икони и фрески влюбеният юноша ще търси давност. Ще пътува дни наред от един до различен манастир или черква и ще рисува. Най-известните му произведения са иконите в черквата „ Св. Константин и Елена “ в Пловдив, в черквата „ Св. Богородица “ в Копривщица, в Плаковския и Долнобешовишкия манастир. Стенописите му и до през днешния ден красят Бачковския манастир (параклиса и черквата „ Св. Никола “), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир. Захарий Зограф внася нови моменти в иконописта – осъвременява евангелските подиуми, основава духовно чисти, огряни от вътрешно достойнство облици. Художникът рисува и ктиторски портрети, пейзажи, братята Кирил и Методий и техните възпитаници.
Но от любовта не може да избяга. След довеждане докрай на всяка работа още веднъж и още веднъж се връща в Самоков – при Християния. Около 1844 година я моли да му позволи да я нарисува. От портрета, спокойна и някак замислена, ни гледа към този момент родилата шестото си дете Християния. Пастелният, топъл кафяв цвят на роклята и шала на главата хармонично се добавя от зеления елек, богато декориран по края с кожи и шевици. Богатата чорбаджийска щерка е поставила два наниза тежки жълтици, а над тях златни синджири, които обгръщат красивия й врат съвсем до под брадичката. Златен кръст, златни обици със смарагд и златен пръстен на ръката й довършват класическата симфония в златно, кафяво и зелено. А венецът в тази симфония са очите й – зелени със златен кръг към гледеца, от който се насочват тънки златни жички към зениците. Смеели са се в миналото тия зелени и златни очи и са призовавали иконописеца – съдбовно, до гроб. С портрета на Християния Захарий Зограф потвърждава, че художникът е дипломат на душата, в него той увековечава целия си боязън, обич и страхопочитание пред женската хубост. Но и своето поклонение пред благосъстоянието и земното. И с право заслужава както определението „ учредител на светското изкуство в България “, по този начин и квалификацията „ емблематична фигура за българската просвета от епохата на Възраждането “.
През 1851 година в Самоков идва писмо от най-големия и фамозен манастир в Света гора – Великата Лавра (или Зографския манастир). Тамошните монаси канят трима уважавани художници – Димитър Зограф, Иван Образописов и Димитър Молеров – да изпишат външния и вътрешния притвор на основния манастирски храм. За това време това е най-престижната поръчка, предлагана на български художници.
Но вместо поканените, за Атон отпътува непоканеният Захарий. И остава там цели 17 месеца. Сам изписва външния притвор на храма… Пак ли е бягал от изгарящата го обич? Или разкъсван от ревнивост е желал да потвърди, че е по-добър от брат си Димитър? Мегаломания ли или комплекс за непълноценност заливат душата на иконописеца?
Захарий Зограф се завръща в родния Самоков през есента на 1852 година с доста поръчани за Атонския манастир икони. Трябва да ги нарисува през зимата и пролетта на идната година. Но незнайно за какво стенописването на вътрешния притвор на основния храм във Великата Лавра е обещано на други иконописци.
В края на пролетта на 1853 година в Самоков пламва зараза от тиф. Разболява се и Християния. Смъртта е близо, а за Захарий живот без обичаната няма. И я целува – за пръв и финален път… Заразява се от болната и две седмици след нейната гибел, на 14 юни 1853 година, умира. Кой ли би могъл да отговори – греховна или свята е била любовта на зографа Захарий?
(Портрет на Християния Зографска (ок. 1840)
(Фреска в притвора на Великата Лавра „ Св. Афанасий Афонский “. Под гръцкия текст в стенописите във Великата лавра в Атон, надареният наш възрожденец е написал с по-ситни букви: „ Изографиса се актуалната нартика рукою Захария Христовича, живописеца, самоковчанина, Болгарина. “)
(Св. Богородица с Младенеца, черква „ Св. Архангели “, Бачковски манастир)
Автор: Диана Гласнова, публицист и основен редактор на излизащото в Загреб на български и на хърватски език списание „ Родна тирада “
Източник:
Картини: Захарий Зограф, Автопортрет, преди 1853 година, bg.wikipedia.org; Портрет на Християния Зографска (ок. 1840), bg.wikipedia.org
