АКФ: Борбата с политическата корупцията у нас - активност без видими резултати
Заглавието на отчета на Антикорупционния фонд е „ Активност без забележими резултати “. Активност има, само че въпросът е какъв е действителният резултат от нея. За нас словосъчетанието без забележими резултати в действителност разказва резултата от тази интензивност.
Това споделиха в предаването " Лице в лице " по бТВ доцентът по конституционно право Атанас Славов, който дружно с юрист Андрей Янкулов разясниха като създатели на годишния мониторингов отчет на Антикорупционния фонд.
„ Периодът на частта от проучването, която аз съм написал, е за една година – 2019-а, като обгръщаме и първите месеци на 2020 година Адвокат Янкулов в границите на 5 година преглежда наказателните случаи на корупция. Изследването ни демонстрира, че по основни индикатори не се борим дейно с политическата корупция за разлика от други закононарушения, които засягат по-ниските равнища на държавна власт или някаква битова престъпност “, посочи доцент Славов.
" Лицата, които са включени в отчета са членове на държавното управление, Народното събрание, някогашни министри. От 40 случая, все още има присъди по единствено 3 от тях. Има 5 неоправдателни присъди, които към момента не са дефинитивни. Две от трите дефинитивни са условни, а третата е административно наказване – санкция. Условните присъди са за председателката на Софийски градски съд Владимира Янева и за ръководителя на комисията за определяне и попречване на спор на ползи Филип Златанов е с условно наказване, наказан е от трите инстанции, само че наказването му е условно. Третата присъда е административно наказване – санкция, за някогашния началник на дирекция „ Вътрешна сигурност “ в Министерство на вътрешните работи Тодор Костадинов. Така се оказва, че няма дейно наказан човек, който да е влезнал в пандиза. ", сподели адв. Янкулов.
„ Изследвали сме 40 случая, които са на най-знакови за хипотетична политическа корупция или за изказвания за нея. Половината лица, които са включени в него, са всички членове на държавното управление, на Народното събрание, някогашни министри и зам.-министри. Сред тях са Христо Бисеров, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и всички министри от някогашния Реформаторски блок, които бяха с повдигнати обвинявания. Също и някогашните министри на енергетиката Петър Димитров, Румен Овчаров, които бяха с обвинявания за плана АЕЦ „ Белене “, изясни Янкулов.
" Докладът, в тази част, която е за наказателното гонене цели де се показа картината обективно и всичко да може да се ревизира от обществени източни. ", добави той.
По думите му е притеснително, че в по-голямата част от случаите съдът е установил, че се касае за несъставомерни закононарушения, което значи че изначално това което е разказано от прукуратурата не е закононарушение или се оказва, че въз основа на събраните доказателства няма осъществено закононарушение.
" Идеята ни е да представим оптимално ясно с обстоятелства. Не сме анализирали аргументите за какво се е стигнало до тези резултати, тъй като това допуска спекулации и персонални отзиви. ", сподели още Янкулов.
Той добави, че на процедура всеки може да бъде разследван безкрайно време, а даже когато е официално притеглен в качеството на обвинен в този момент има опция за удължено следствие, след последните промени в закона. Има много случаи, в които не е неразбираемо от къде произтича закъснение на наказателните производства. Той даде образец с проблема с „ Белене “, където има привличане на някогашни министри, които са упрекнати за нанесена щета от над половин милиард лв., само че това се е случило преди три години. " До момента няма изясненост какво се случва с тези производства. Защо не са на правосъдна фаза не знаем, не знаем дали са прекъснати. На питане изобщо не получихме такава информация. ", сподели още юристът.
На въпрос за какво се получават такива разминавания, откакто правото е едно в страната ни доцент Славов отговори: " Учили сме едно и също право, само че на разнообразни места. "
Той даде образец със профилирания съд, който по думите му е структуриран по друг метод. " Интересно е от къде пристигнаха фрагментите в този съд и профилираната прокуратура. В това няма нищо неприятно, стига резултатите да са положителни. ", добави той.
" В оправянето с престъпността има две функционалности – ролята на обвиняването и тази на съда. Когато прокурори се държат като съдии, а служители на реда като прокурори, не е добре.
Даването на невиждано високи присъди за някакви корупционни закононарушения, които не са изцяло потвърдени, като случая „ Иванчева “, поражда подозрения в тази система дали може да правораздава. ", разяснява още Славов.
" Големият въпрос е дали имаме потребност от тези изключителни съдилища, тъй като те работят не като профилирани, а тъкмо като изключителни, което е неразрешено в нашата страна. Като се види наказателната принуда и периодите с които се борави се вижда, излиза наяве, че действат като изключителни ", добави той.
Двамата адвокати разясниха и тематиката с търговията с въздействие.
Янкулов уточни, че с цел да има търговия с въздействие би трябвало да има намесена и имотна полза, само че доплни, че е мъчно да се разясняват случаи за които няма информация. Притеснително е, че при сходни случаи, се остава с усещане, че се неглижират.
" Наричам това двоен стандарт. Когато сходни обстоятелства се третират друго, даже да има съображение, това би трябвало да бъде ясно разяснено на публиката, тъй като в противоположен случай остава тъкмо това усещане - за двоен стандарт, а това е доста рисково. ", сподели още той.
" За да има търговия с въздействие би трябвало едното лице да взима окончателното решение. В случая с кореспонденцията сред секретаря на президента и предприемача Пламен Бобоков няма такива пълномощия. Притеснително е, че прокуратурата си разрешава да споделя кой е отговорен и кой не, което е изземване на функционалностите на съда. ", съобщи доцент Славов.
Това споделиха в предаването " Лице в лице " по бТВ доцентът по конституционно право Атанас Славов, който дружно с юрист Андрей Янкулов разясниха като създатели на годишния мониторингов отчет на Антикорупционния фонд.
„ Периодът на частта от проучването, която аз съм написал, е за една година – 2019-а, като обгръщаме и първите месеци на 2020 година Адвокат Янкулов в границите на 5 година преглежда наказателните случаи на корупция. Изследването ни демонстрира, че по основни индикатори не се борим дейно с политическата корупция за разлика от други закононарушения, които засягат по-ниските равнища на държавна власт или някаква битова престъпност “, посочи доцент Славов.
" Лицата, които са включени в отчета са членове на държавното управление, Народното събрание, някогашни министри. От 40 случая, все още има присъди по единствено 3 от тях. Има 5 неоправдателни присъди, които към момента не са дефинитивни. Две от трите дефинитивни са условни, а третата е административно наказване – санкция. Условните присъди са за председателката на Софийски градски съд Владимира Янева и за ръководителя на комисията за определяне и попречване на спор на ползи Филип Златанов е с условно наказване, наказан е от трите инстанции, само че наказването му е условно. Третата присъда е административно наказване – санкция, за някогашния началник на дирекция „ Вътрешна сигурност “ в Министерство на вътрешните работи Тодор Костадинов. Така се оказва, че няма дейно наказан човек, който да е влезнал в пандиза. ", сподели адв. Янкулов.
„ Изследвали сме 40 случая, които са на най-знакови за хипотетична политическа корупция или за изказвания за нея. Половината лица, които са включени в него, са всички членове на държавното управление, на Народното събрание, някогашни министри и зам.-министри. Сред тях са Христо Бисеров, Симеон Дянков, Трайчо Трайков и всички министри от някогашния Реформаторски блок, които бяха с повдигнати обвинявания. Също и някогашните министри на енергетиката Петър Димитров, Румен Овчаров, които бяха с обвинявания за плана АЕЦ „ Белене “, изясни Янкулов.
" Докладът, в тази част, която е за наказателното гонене цели де се показа картината обективно и всичко да може да се ревизира от обществени източни. ", добави той.
По думите му е притеснително, че в по-голямата част от случаите съдът е установил, че се касае за несъставомерни закононарушения, което значи че изначално това което е разказано от прукуратурата не е закононарушение или се оказва, че въз основа на събраните доказателства няма осъществено закононарушение.
" Идеята ни е да представим оптимално ясно с обстоятелства. Не сме анализирали аргументите за какво се е стигнало до тези резултати, тъй като това допуска спекулации и персонални отзиви. ", сподели още Янкулов.
Той добави, че на процедура всеки може да бъде разследван безкрайно време, а даже когато е официално притеглен в качеството на обвинен в този момент има опция за удължено следствие, след последните промени в закона. Има много случаи, в които не е неразбираемо от къде произтича закъснение на наказателните производства. Той даде образец с проблема с „ Белене “, където има привличане на някогашни министри, които са упрекнати за нанесена щета от над половин милиард лв., само че това се е случило преди три години. " До момента няма изясненост какво се случва с тези производства. Защо не са на правосъдна фаза не знаем, не знаем дали са прекъснати. На питане изобщо не получихме такава информация. ", сподели още юристът.
На въпрос за какво се получават такива разминавания, откакто правото е едно в страната ни доцент Славов отговори: " Учили сме едно и също право, само че на разнообразни места. "
Той даде образец със профилирания съд, който по думите му е структуриран по друг метод. " Интересно е от къде пристигнаха фрагментите в този съд и профилираната прокуратура. В това няма нищо неприятно, стига резултатите да са положителни. ", добави той.
" В оправянето с престъпността има две функционалности – ролята на обвиняването и тази на съда. Когато прокурори се държат като съдии, а служители на реда като прокурори, не е добре.
Даването на невиждано високи присъди за някакви корупционни закононарушения, които не са изцяло потвърдени, като случая „ Иванчева “, поражда подозрения в тази система дали може да правораздава. ", разяснява още Славов.
" Големият въпрос е дали имаме потребност от тези изключителни съдилища, тъй като те работят не като профилирани, а тъкмо като изключителни, което е неразрешено в нашата страна. Като се види наказателната принуда и периодите с които се борави се вижда, излиза наяве, че действат като изключителни ", добави той.
Двамата адвокати разясниха и тематиката с търговията с въздействие.
Янкулов уточни, че с цел да има търговия с въздействие би трябвало да има намесена и имотна полза, само че доплни, че е мъчно да се разясняват случаи за които няма информация. Притеснително е, че при сходни случаи, се остава с усещане, че се неглижират.
" Наричам това двоен стандарт. Когато сходни обстоятелства се третират друго, даже да има съображение, това би трябвало да бъде ясно разяснено на публиката, тъй като в противоположен случай остава тъкмо това усещане - за двоен стандарт, а това е доста рисково. ", сподели още той.
" За да има търговия с въздействие би трябвало едното лице да взима окончателното решение. В случая с кореспонденцията сред секретаря на президента и предприемача Пламен Бобоков няма такива пълномощия. Притеснително е, че прокуратурата си разрешава да споделя кой е отговорен и кой не, което е изземване на функционалностите на съда. ", съобщи доцент Славов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ