Заетите без фиксирано работно място са относително равномерно разпределени на

Заетите без закрепено работно място са релативно отмерено разпределени на територията на страната и варират от 3.2% в област Перник до 6.6% в област Видин.

 

Най-нисък е относителният дял на заетите лица, които пътуват в друго обитаемо място, с цел да работят, в областите София (столица) - 4.0%, Варна - 15.2%, и Русе - 15.8%. Най-голям е делът на трудовите мигранти в областите София - 45.3%, Перник - 44.9%, Пазарджик - 33.0%, и Кюстендил - 32.8%.

 

Към 7 септември 2021 година 494 719 лица пътуват ежедневно или по-рядко от обитаемото място, в което живеят, до обитаемото място, в което работят.

 

Всекидневните трудови мигранти съставляват 18.6% от всички заети лица на възраст 15 и повече навършени години. От тях в селата живеят 262 238 души, или 53.0%, а в градовете - 232 481, или 47.0%, като доминират мъжете - 56.9%, спрямо дамите - 43.1% от всички трудови мигранти.

 

При определянето на двете крайни точки на трудовите пътувания от едно обитаемо място до друго се образуват четири съществени посоки на трудовата миграция: „ от градовете - в градовете “, „ от градовете - в селата “, „ от селата - в градовете “ и „ от селата - в селата “.

 

За образуването на тези потоци главно въздействие оказват икономическата обстановка в обособените обитаеми места (наличието на работни места), демографската обстановка (наличието на население в трудоспособна възраст), географското състояние, както и положението на транспортната мрежа.

 

Към 7 септември 2021 година максимален е потокът от трудови мигранти от селата към градовете - близо 220 хиляди заети лица, или 44.6% от всички трудови мигранти. Втори по обсег е потокът сред градовете - надлежно 170 хиляди, или 34.4%.

 

Потокът от градовете към селата съставлява 12.6% (63 хил.). Най-малко заети пътуват, с цел да работят, сред селата - 42 хиляди души, или 8.4% от всички пътуващи, с цел да работят.

Разпределението на трудовите мигранти съгласно честотата на пътешестване демонстрира, че доминират лицата, които пътуват пет и повече пъти в седмицата - 409 хиляди, или 82.7%.

 

Следват пътуващите от 2 до 4 пъти в седмицата - 55 хиляди (11.0%), по-рядко от един път в седмицата - 16 хиляди (3.2%), и пътуващите един път в седмицата - 15 хиляди, или 3.1% от всички трудови мигранти.

 

Най-използваният тип превоз измежду трудовите мигранти е „ лек автомобил, ван (личен/служебен) “. По този метод се придвижват до работното си място 350 хиляди души, или 70.8% от трудовите мигранти. На второ място се подреждат пътуващите с рейс (вкл. маршрутно такси) - 160 хиляди, или 32.4%. Значително по-малко желан е железопътният превоз - с трен пътуват 17 хиляди лица, или 3.5% от трудовите мигранти.

 

Наблюдават се разлики в потребления превоз при мъжете и дамите трудови мигранти. Лекият автомобил е пожеланото транспортно средство от мъжете - 80.0%, до момента в който при дамите с автомобил пътуват 58.4%. С рейс се предвижват 45.6% от дамите и 22.3% от мъжете.

 

Към 7 септември 2021 година 357 696 души, или 72.3% от всички трудови мигранти пътуват до обитаеми места на територията на региона, в която живеят. Преобладаващата част от тях (74.3%) работят в градовете, а останалите 25.7% - в селата на региона.

 

Пътуващите до обитаеми места отвън границите на своята област са 137 023, или 27.7% от трудовите мигранти, като от тях 90.9% пътуват към градовете, а 9.1% - към селата на други области.

 

Най-висок е относителният дял на трудовите мигранти, пътуващи отвън границите на региона, в която живеят, в областите Перник (77.2%) и София (61.8%), което може да се изясни с близостта на тези области до столицата. Най-нисък е този дял в областите Пловдив - 8.9%, и Бургас - 9.6% от трудовите мигранти в региона.

 

Наблюдават се огромни разлики във връзка с интензитета на всекидневната трудова миграция по области. С най-голям коефициент на присъединяване в трудовите пътувания е заетото население в област Перник - 449.0‰, или всяко второ заето лице в тази област пътува от обитаемото място, в което живее, до обитаемото място, в което работи. Интензитетът на всекидневните трудови пътувания е висок и в областите София (415.6‰), Кюстендил (327.5‰) и Враца (302.5‰).

 

В четири области на страната интензитетът на трудовите пътувания е по невисок от междинния за страната (185.9‰) - това са областите Видин, Русе, Варна и София (столица). Сред тях с най-нисък коефициент на присъединяване на заетите лица в трудовите пътувания е област София (столица) с едвам 33.0‰.

 

Във всички останали области интензитетът на трудовата подвижност е над междинния за страната и варира в границите сред 194.5‰ за област Хасково и 295.5‰ за област Пазарджик.

 

С най-голямо негативно салдо вследствие на ежедневната трудова миграция са областите София и Перник. Ежедневно броят на заетите лица понижава с 15 124 души за област София и 15 024 души за област Перник.

 

С негативен баланс при ежедневното придвижване на трудовите запаси са още 18 области. Стойностите на миграционното салдо при тях е в границите от -5 345 за област Пазарджик до -172 за област Велико Търново.

 

С позитивен приръст са осем области. Най-голямо всекидневно повишаване на заетите се следи в област София (столица) - 57 752 души, следват областите Пловдив - 5 378, Бургас - 3 404, и Варна - 2 977 заети лица.