Задържането на медиците у нас ще бъде приоритет на управлението
Задържането на медицинските фрагменти у нас ще бъде главен приоритет за ръководещите, защото това е факторът, който предопределя в съществена степен устойчивото развиване на здравната система и постигането на най-важните цели на публичното здраве. Това стана ясно от полемиката в парламентарната Комисия по опазването на здравето, която се организира през днешния ден под наслов „ Здравеопазването след пандемията – политики, вложения, технологии, човешки капитал “.
В нея взе участие и Йеррон Ютте, шеф на отдел в Генералната дирекция „ Трудова претовареност, обществени въпроси и приобщаване “ в Европейска комисия. Той напомни, че България е изправена пред съществени провокации в опазването на здравето, които са отразени в отчета на комисията и са добре известни от години – висока смъртност, районни несъответствия в организацията, застаряващо население, което не постоянно може да получи съответни здравни грижи, изключително в отдалечените райони, приоритизиране на болничното опазване на здравето за сметка на доболничната помощ и най-много на профилактиката, изострен недостиг на медицински сестри, който е на път да се трансформира в сериозен.
Той увери, че страната ни може да получи 17 милиарда евро от еврофондовете през идващите 5 години за възстановяване на опазването на здравето и прикани за деен разговор с европейските сътрудници, заимстване на положителни практики и дефиниране на ясни цели и цели.
„ С дребни крачки гледаме към бъдещето “. Така здравният министър проф. Асена Сербезова обобщи вижданията на ръководещите за промени в бранша. Тя сложи акцент върху напъните за основаване на условия за пълноценна професионална и обществена реализация на бъдещите медици – лекари, медицински сестри и други експерти, включително и със възнаграждение на специализациите им.
Ускорена цифровизация, финансиране на патронажните грижи и стабилизиране на този модел като цяло, вложения в електронното опазване на здравето, възнаграждение на специализациите на бъдещите медици - лекари и сестри, са измежду целите на ведомството, осведоми проф. Сербезова. По думите й става въпрос освен за е-рецепта на медикаменти, отпускани от НЗОК, само че и за всички останали по лекарско наставление, включително и изписваните на жълта и зелена бланка. Подготвя се нов модул за е-преглед и е-хоспитализация, ще бъдат въведени 50 типа електронни услуги и 35 регистъра, добави тя.
С над 33% ще бъдат увеличени средствата за доболнична помощ, като вниманието ще бъде ориентирано предпочитано към профилактиката и обезпечаването на здравна помощ в отдалечените райони.
Отношение по тази тематика взе и заместник-министърът на труда и обществената политика Иван Кръстев. Той удостовери уговорката на ведомството да спомага оптимално за разкриването на практики в мъчно налични региони и увери, че държавното управление ще търси способи да сътвори условия за задържане на медицински фрагменти, които да работят в тях.
Зам.-министър Кръстев сложи акцент върху нуждата да се обмисли и форсира построяването на модел за здравно-социални грижи, като се сътвори и стандарт за този тип услуги.
„ Един от целите, по които ще работим дружно с Министерство на здравеопазването, е основаването на тласъци за младите медици да избират българското опазване на здравето като среда за развиване “, акцентира ръководителят на комисията доцент Антон Тонев. Той цитира изследвания, съгласно които факторът „ възнаграждение “ има единствено 35% тежест за младите медици, когато вземат решение дали да останат в България или да търсят реализация в чужбина, и това демонстрира, че би трябвало да се върви към изцяло решение на казуса за построяването на стимулираща професионална среда за тях.
Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов осведоми, че ръководещите работят по основаването на единна система за специализация на всички здравни експерти у нас.
В бюджета за здраве за 2022 година са планувани 5,8% от Брутният вътрешен продукт, като стремежът е тези средства да доближат до 8% от Брутният вътрешен продукт, уточни ръководителят на комисията доцент Тонев.
В нея взе участие и Йеррон Ютте, шеф на отдел в Генералната дирекция „ Трудова претовареност, обществени въпроси и приобщаване “ в Европейска комисия. Той напомни, че България е изправена пред съществени провокации в опазването на здравето, които са отразени в отчета на комисията и са добре известни от години – висока смъртност, районни несъответствия в организацията, застаряващо население, което не постоянно може да получи съответни здравни грижи, изключително в отдалечените райони, приоритизиране на болничното опазване на здравето за сметка на доболничната помощ и най-много на профилактиката, изострен недостиг на медицински сестри, който е на път да се трансформира в сериозен.
Той увери, че страната ни може да получи 17 милиарда евро от еврофондовете през идващите 5 години за възстановяване на опазването на здравето и прикани за деен разговор с европейските сътрудници, заимстване на положителни практики и дефиниране на ясни цели и цели.
„ С дребни крачки гледаме към бъдещето “. Така здравният министър проф. Асена Сербезова обобщи вижданията на ръководещите за промени в бранша. Тя сложи акцент върху напъните за основаване на условия за пълноценна професионална и обществена реализация на бъдещите медици – лекари, медицински сестри и други експерти, включително и със възнаграждение на специализациите им.
Ускорена цифровизация, финансиране на патронажните грижи и стабилизиране на този модел като цяло, вложения в електронното опазване на здравето, възнаграждение на специализациите на бъдещите медици - лекари и сестри, са измежду целите на ведомството, осведоми проф. Сербезова. По думите й става въпрос освен за е-рецепта на медикаменти, отпускани от НЗОК, само че и за всички останали по лекарско наставление, включително и изписваните на жълта и зелена бланка. Подготвя се нов модул за е-преглед и е-хоспитализация, ще бъдат въведени 50 типа електронни услуги и 35 регистъра, добави тя.
С над 33% ще бъдат увеличени средствата за доболнична помощ, като вниманието ще бъде ориентирано предпочитано към профилактиката и обезпечаването на здравна помощ в отдалечените райони.
Отношение по тази тематика взе и заместник-министърът на труда и обществената политика Иван Кръстев. Той удостовери уговорката на ведомството да спомага оптимално за разкриването на практики в мъчно налични региони и увери, че държавното управление ще търси способи да сътвори условия за задържане на медицински фрагменти, които да работят в тях.
Зам.-министър Кръстев сложи акцент върху нуждата да се обмисли и форсира построяването на модел за здравно-социални грижи, като се сътвори и стандарт за този тип услуги.
„ Един от целите, по които ще работим дружно с Министерство на здравеопазването, е основаването на тласъци за младите медици да избират българското опазване на здравето като среда за развиване “, акцентира ръководителят на комисията доцент Антон Тонев. Той цитира изследвания, съгласно които факторът „ възнаграждение “ има единствено 35% тежест за младите медици, когато вземат решение дали да останат в България или да търсят реализация в чужбина, и това демонстрира, че би трябвало да се върви към изцяло решение на казуса за построяването на стимулираща професионална среда за тях.
Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов осведоми, че ръководещите работят по основаването на единна система за специализация на всички здравни експерти у нас.
В бюджета за здраве за 2022 година са планувани 5,8% от Брутният вътрешен продукт, като стремежът е тези средства да доближат до 8% от Брутният вътрешен продукт, уточни ръководителят на комисията доцент Тонев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ