Проучване на „Алфа Рисърч“: Зачестилите пътни инциденти са с най-силен обществен отзвук през летните месеци
Зачестилите пътни произшествия са с най-силен публичен отзив през летните месеци, това демонстрира изследване на „Алфа Рисърч“, извършено в интервала 23-30 септември 2018 година
Събитията, които интервюираните дефинират като най-значими за миналия интервал, демонстрират кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху нивото на доверие към властта и съдружните сътрудници, означават от организацията. Топ 6 събития включват – злополуките по пътищата и случаят край Своге (51%), повишаването на природния газ (36%), реакциите на управляващите против разпространяването на чумата по животните (32%), напрежението сред държавното управление и президента (31%), промяната на министри от държавното управление (28%), споровете и обвиняванията сред водачите на Оперативна програма (25%).
Графика: „Алфа Рисърч“
Две трети от интервюираните са на мнение, че несъгласията в ръководещата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен директните негативи, които всеки спор носи, тези обществени взаимоотношения залагат и по-дългосрочни клопки. Те нападат „ от вътрешната страна “ главното обръщение на ГЕРБ, за стабилността. Някак неубедително е нестабилна коалиция да създава непоклатимост в обществото, пишат от организацията.
Другата обрисувала се ос на напрежение през миналото тримесечие – сред ГЕРБ и президента – води до леко оттегляне в позициите и на президента. Положителното отношение към него понижава от 54 на 52%, а негативното нараства от 11% на 17%. Най-силна е смяната измежду гласоподавателите на ГЕРБ. Ако през юни към 45% от тях имаха доверие на президента, в този момент делът им понижава до 35 на 100. Сред останалите обществени групи президентът се употребява с преобладаваща поддръжка. Това демонстрират и отговорите на директния въпрос „ Кой носи главната виновност за споровете и напреженията сред държавно управление и президент? “. Според 66% виновността е главно на държавното управление, съгласно 34% – на президента. За разлика от мнението на гласоподавателите на ГЕРБ, които в болшинството си са лоялни към държавната позиция, реакциите на симпатизантите на Обединените патриоти са по-близо до междинното за страната и показват по-слабо утвърждение за държанието на съдружния сътрудник, пишат от „Алфа Рисърч“.
След леко възкръсване през юни, рейтингът на Парламента още веднъж потегля надолу (от 14% до 12%). Единствено ръководителят му Цвета Караянчева съумява да резервира по-висок заем на доверие (20% позитивни против 29% негативни оценки).
Традиционно сериозна остава оценката за активността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правораздаването. Работата на основния прокурор утвърждават 9% против 41% отрицание. Леко усъвършенстване е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е удовлетворен от активността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават към 40 на 100 на рецензия.
Графика: „Алфа Рисърч“
От изследването излиза наяве още, че ръководещата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, отблелязват от „Алфа Рисърч“. След края на Европредседателството, държавното управление губи инерцията от него и външно-политическия си фокус, донесли му нараснал заем на доверие през юни. Допълнително, вътрешно-партийните кавги и взаимни обвинявания сред патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали разнообразни обществени групи – чумата по животните, срутва в Търговския указател и изключително, трагичният случай край Своге, покачват критичността на публичното мнение към метода, по който ръководещите се оправят със отговорностите си. На този декор, парламентарната съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, резервира поддръжка измежду обичайните си гласоподаватели, само че визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като опция, способна да отговори на публичните упования.
Правителството отбелязва спад от 1% и растеж в отрицателните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на равнищата от месец март).
Що се отнася до министрите, няма значима смяна в персоналните им рейтинги, като се изключи този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три международни шампионати го слага до първото място за „ най-успешен министър “ (25.1%), и до второ в общия показател на доверие, незабавно след вицепремиера Томислав Дончев, пишат от социологическата организация. Външният министър Екатерина Захариева резервира трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов[1].
Към момента електоралната картина в България се обрисува прекомерно забавна и с капацитет за разнообразни линии на развиване до европейските избори. В резултат от растежа на сериозните настроения измежду гласоподавателите, партиите от ръководещата коалиция и техните водачи губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните обединения и водачи, пишат от „Алфа Рисърч“. ГЕРБ понижава с 2.3% електоралната си поддръжка спрямо юни и се открива на 22.2%. Така губи удобната си преднина пред Българска социалистическа партия. В края на септември ги разделят единствено 2.5%. Българска социалистическа партия остава на на практика същите си позиции от юни (19.7%), без да притегля нови гласоподаватели.
Регистрираната още през юни частична загуба на електорална поддръжка за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% избор от всички гласоподаватели те биха прескочили парламентарната преграда, само че низходящият им тренд ги слага в по-слаби позиции. Освен това, както Българска социалистическа партия, по този начин и ГЕРБ отчасти влизат в тяхната изразителност, което също е фактор за разколебаване и пренасяне на гласоподаватели, означават от организацията.
Нов детайл в електоралната картина е ранната готовност измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. Обикновено вотът за Движението стартира да нараства в изследванията към месец преди вота. Сега обаче, единствено за три месеца доближава до 6.6% заявен избор, което може да се дължи както на характерна вътрешно-партийна готовност, по този начин и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията, пишат от „Алфа Рисърч“.
Както и в предходните изследвания, Воля остава под 4%та преграда. Лек растеж се следи при Демократична България (2.9%).
Макар да оставя усещане, че избори сега биха произвели релативно същата политическа обстановка, поддръжката за всяка от главните партии е прекомерно неустойчива, прецизират от организацията.
Всички български партии без Движение за права и свободи се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан, показват от „ Алфа Рисърч ”.
Политическото говорене и действителното отношение на обществото към европейската тематика обаче се разминават: „ 54% считат, че при по-голяма интеграция и мощен Европейски Съюз ще има повече изгоди за Европа и за страни като България, а съгласно 44% по-добър за България е разновидността по-малка интеграция и по-слаб Европейски Съюз ”.
Изследването е част от регулярния тримесечен мониторинг на публичните настройки, провеждан от организация Алфа Рисърч. Проучването е национално представително и е осъществено в интервала 23 – 30 септември 2018г., посредством директно стандартизирано изявление лице-в-лице, измежду извадка от 1027 души, образувана по метода на стратифицираната двустепенна извадка по вид обитаемо място с квота въз основа на признаците възраст, пол и обучение.
Събитията, които интервюираните дефинират като най-значими за миналия интервал, демонстрират кои са факторите, повлияли в най-голяма степен върху нивото на доверие към властта и съдружните сътрудници, означават от организацията. Топ 6 събития включват – злополуките по пътищата и случаят край Своге (51%), повишаването на природния газ (36%), реакциите на управляващите против разпространяването на чумата по животните (32%), напрежението сред държавното управление и президента (31%), промяната на министри от държавното управление (28%), споровете и обвиняванията сред водачите на Оперативна програма (25%).
Графика: „Алфа Рисърч“ Две трети от интервюираните са на мнение, че несъгласията в ръководещата коалиция се изострят, 31% са на противоположното мнение. Освен директните негативи, които всеки спор носи, тези обществени взаимоотношения залагат и по-дългосрочни клопки. Те нападат „ от вътрешната страна “ главното обръщение на ГЕРБ, за стабилността. Някак неубедително е нестабилна коалиция да създава непоклатимост в обществото, пишат от организацията.
Другата обрисувала се ос на напрежение през миналото тримесечие – сред ГЕРБ и президента – води до леко оттегляне в позициите и на президента. Положителното отношение към него понижава от 54 на 52%, а негативното нараства от 11% на 17%. Най-силна е смяната измежду гласоподавателите на ГЕРБ. Ако през юни към 45% от тях имаха доверие на президента, в този момент делът им понижава до 35 на 100. Сред останалите обществени групи президентът се употребява с преобладаваща поддръжка. Това демонстрират и отговорите на директния въпрос „ Кой носи главната виновност за споровете и напреженията сред държавно управление и президент? “. Според 66% виновността е главно на държавното управление, съгласно 34% – на президента. За разлика от мнението на гласоподавателите на ГЕРБ, които в болшинството си са лоялни към държавната позиция, реакциите на симпатизантите на Обединените патриоти са по-близо до междинното за страната и показват по-слабо утвърждение за държанието на съдружния сътрудник, пишат от „Алфа Рисърч“.
След леко възкръсване през юни, рейтингът на Парламента още веднъж потегля надолу (от 14% до 12%). Единствено ръководителят му Цвета Караянчева съумява да резервира по-висок заем на доверие (20% позитивни против 29% негативни оценки).
Традиционно сериозна остава оценката за активността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правораздаването. Работата на основния прокурор утвърждават 9% против 41% отрицание. Леко усъвършенстване е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е удовлетворен от активността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават към 40 на 100 на рецензия.
Графика: „Алфа Рисърч“ От изследването излиза наяве още, че ръководещата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, отблелязват от „Алфа Рисърч“. След края на Европредседателството, държавното управление губи инерцията от него и външно-политическия си фокус, донесли му нараснал заем на доверие през юни. Допълнително, вътрешно-партийните кавги и взаимни обвинявания сред патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали разнообразни обществени групи – чумата по животните, срутва в Търговския указател и изключително, трагичният случай край Своге, покачват критичността на публичното мнение към метода, по който ръководещите се оправят със отговорностите си. На този декор, парламентарната съпротива, в лицето на Българска социалистическа партия, резервира поддръжка измежду обичайните си гласоподаватели, само че визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като опция, способна да отговори на публичните упования.
Правителството отбелязва спад от 1% и растеж в отрицателните оценки от 41% до 43%. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя (редуциране на доверието от 37% на 33%, с което се връща на равнищата от месец март).
Що се отнася до министрите, няма значима смяна в персоналните им рейтинги, като се изключи този на спортния министър Красен Кралев. Домакинството на три международни шампионати го слага до първото място за „ най-успешен министър “ (25.1%), и до второ в общия показател на доверие, незабавно след вицепремиера Томислав Дончев, пишат от социологическата организация. Външният министър Екатерина Захариева резервира трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов[1].
Към момента електоралната картина в България се обрисува прекомерно забавна и с капацитет за разнообразни линии на развиване до европейските избори. В резултат от растежа на сериозните настроения измежду гласоподавателите, партиите от ръководещата коалиция и техните водачи губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните обединения и водачи, пишат от „Алфа Рисърч“. ГЕРБ понижава с 2.3% електоралната си поддръжка спрямо юни и се открива на 22.2%. Така губи удобната си преднина пред Българска социалистическа партия. В края на септември ги разделят единствено 2.5%. Българска социалистическа партия остава на на практика същите си позиции от юни (19.7%), без да притегля нови гласоподаватели.
Регистрираната още през юни частична загуба на електорална поддръжка за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% избор от всички гласоподаватели те биха прескочили парламентарната преграда, само че низходящият им тренд ги слага в по-слаби позиции. Освен това, както Българска социалистическа партия, по този начин и ГЕРБ отчасти влизат в тяхната изразителност, което също е фактор за разколебаване и пренасяне на гласоподаватели, означават от организацията.
Нов детайл в електоралната картина е ранната готовност измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. Обикновено вотът за Движението стартира да нараства в изследванията към месец преди вота. Сега обаче, единствено за три месеца доближава до 6.6% заявен избор, което може да се дължи както на характерна вътрешно-партийна готовност, по този начин и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията, пишат от „Алфа Рисърч“.
Както и в предходните изследвания, Воля остава под 4%та преграда. Лек растеж се следи при Демократична България (2.9%).
Макар да оставя усещане, че избори сега биха произвели релативно същата политическа обстановка, поддръжката за всяка от главните партии е прекомерно неустойчива, прецизират от организацията.
Всички български партии без Движение за права и свободи се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан, показват от „ Алфа Рисърч ”.
Политическото говорене и действителното отношение на обществото към европейската тематика обаче се разминават: „ 54% считат, че при по-голяма интеграция и мощен Европейски Съюз ще има повече изгоди за Европа и за страни като България, а съгласно 44% по-добър за България е разновидността по-малка интеграция и по-слаб Европейски Съюз ”.
Изследването е част от регулярния тримесечен мониторинг на публичните настройки, провеждан от организация Алфа Рисърч. Проучването е национално представително и е осъществено в интервала 23 – 30 септември 2018г., посредством директно стандартизирано изявление лице-в-лице, измежду извадка от 1027 души, образувана по метода на стратифицираната двустепенна извадка по вид обитаемо място с квота въз основа на признаците възраст, пол и обучение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ