Защо интелигентните хора не са щастливи?
Забелязали ли сте, че някои от най-интелигентните и дълбокомислени хора не съумяват да бъдат щастливи? Може да имат любящ сътрудник в живота, сполучлива работа и прелестно семейство, само че постоянно нещо ги кара да се усещат самотни, тъжни и обезкуражени.
Защо щастието при интелигентните хора е подобен необичаен феномен?
СВЪРХАНАЛИЗИРАТ ВСИЧКО
Хората с по-висок коефициент на просветеност са склонни непрекъснато да премислят всяко нещо, да проучват всичко протичащо се в живота, а когато това ги измори се заемат и с цялата Вселена. Това доста постоянно е изтощително, изключително в случаите, в които мисловният развой ги води до грозни, фрустриращи и мрачни изводи.
Чували ли сте поговорката „ Невежеството е самодоволство “? Със сигурност е – колкото по-малко разбирате, толкоз по-безгрижни ще сте, и затова по-щастливи. Да си в положение да четеш същинската същина на хората и скритите им претекстове е задоволително, с цел да се почувстваш отчаян от целия свят. Да не приказваме за възприятията, които могат да обзет човек, когато стартира да умува над метафизичен или световни въпроси, над безконечните алтернативи на живота, за които няма никакво решение.
„ Ако си задаваме задоволително дълбоки въпроси, настава миг, в който отговорите, в случай че те могат да бъдат дадени, убиват. “ ~ Джон Фаулз
ИМАТ ПО-ВИСОКИ СТАНДАРТИ
Умните хора знаят какво желаят и не са склонни да се задоволяват с по-малко, без значение за коя област на живота приказваме. Това значи, че за тях е по-трудно да бъдат удовлетворени от решенията и достиженията си, взаимоотношенията и безусловно всичко, което заема място в живота им.
Освен това, доста хора с блестящи теоретични мозъци не притежват изключително развита практическа интелиегентност и живеят с прекомерно идеалстични показа за света. Така че, когато упованията им са изправени пред суровата действителност на живота и другите хора, неизбежно се изправят пред отчаяние.
„ Просто съм някакъв трагичен перверзен вид, който не умее да мисли вярно, като всички, аз не мога да приуча себе си да вървя в общият впряг. “ ~ Арчибалд Кронин
ТВЪРДЕ СТРОГИ СА СЪС СЕБЕ СИ
Друга причина, заради която интелигентните хора не съумяват да са щастливи е, че те са склонни да бъдат прекомерно строги със себе си. И тук не става въпрос единствено за достижения и провали. Интелигентните хора постоянно имат навика да проучват личната си персона по толкоз непоколебим метод, сякаш се пробват съзнателно да намерят неща, за които да обвинят себе си. Случва се да лежат в леглото преди заспиване внезапно да си напомнят обстановка, евентуално случила се преди месеци или години, в която не са работили по този начин, както е редно. Това е задоволително, с цел да им скапе и съня, и настроението.
По-интелигенттните хора постоянно изпитват такива отрицателни страсти във връзка с грешките си, когато мислят ретроспективно. Всичко това култивира възприятие за виновност, неодобрение и всевъзможни други страсти, които тровят щастието.
„ Който не почита себе си, той е трагичен, само че пък за това, който е доста удовлетворен от себе си е простак. “ ~ Ги дьо Мопасан
РЕАЛНОСТТА НЕ Е ДОСТАТЪЧНА
Хората с висок коефициент на просветеност в никакъв случай не престават да търсят нещо по-голямо - модел, смисъл, цел. Най-дълбоките и мечтателни от тях не стопират до тук. Неспокойният им разум и въображение не им разрешават да се провиснал даже за момент и да се насладят на хубавите неща в живота. Вероятно действителността със своите тривиалности е просто прекомерно скучна за тях. Такива хора жадуват за нещо фантастично, идеалистично, постоянно... и несъмнено, в никакъв случай не го намират в действителния свят.
„ От брака на фантазията с желанието се ражда освен това, в сравнение с разрешава живота. “ ~ Балтазар Грасиан
По-интелигентните хора избират да са сами и това ги прави щастливи. Честите обществени контакти с другари и родственици не им носят задоволство от живота.
„ Обичам своето злощастие. То ми прави компания. “ ~ Фредерик Бегбеде
Източник: learning-mind.com
Изображения: Zeng Fanzhi
