За себеуважението и себеразбирането, от което имаме нужда, за да

За себеуважението и себеразбирането, от което имаме потребност, с цел да подредим хаоса на битието, споделено от канадския клиничен психолог и учител по логика на психиката доктор Джордан Б. Питърсън.

В клиничната си процедура предизвиквам хората да бъдат великодушни на похвали към себе си и към близките, когато демонстрират усърдие и напъните им дават резултат, а също и когато демонстрират откровена угриженост и внимание към другите. Хората са толкоз изтерзани от рестриктивните мерки и условията на Битието, че недоумявам по какъв начин въобще съумяват да постъпват вярно или да виждат по-далече от носа си. Очевидно обаче вършат задоволително доста, с цел да разполагаме с централно отопление, течаща вода, непрекъсната компютърна мощ, електрическо зареждане и с храна за всички. И също така имат силите да размишляват върху ориста на обществото и на природата, самата страшна природа. Този комплициран механизъм, който ни защищава да не умрем от измръзване, от апетит и от дефицит на питейна вода, постоянно е на ръба да излезе от строя поради заобикалящия ни безпорядък. И единствената причина да продължава да работи учудващо добре е непрекъснатата зоркост на тези сърцати хора. Да, има и такива, които се подхлъзват в пъкъла на презрението и омразата към Битието, само че болшинството отхвърля да се съобщи макар страданията, разочарованията и загубите, макар своите дефекти и физически недостатъци. И отново дублирам, това е знамение за тези, които имат очи да го видят.

Човешкият жанр като цяло и обособените човеци, които го съставляват, заслужават най-малко малко благосклонност поради непостижимия товар, под чиято тежест безусловно се огъват; най-малко някакво състрадание за суровата орис да бъдат уязвими пред гибелта, пред деспотизма на страната и въздействието на естествените стихии. Това е екзистенциална обстановка, в каквато нито едно животно не може да попадне и да преживее – толкоз жестока, че би трябвало да си Бог, с цел да понесеш цялата ѝ тежест. Това състрадание, тази благосклонност, би трябвало да ни излекува от осъзнатото самопрезрение. Да, това разрушително чувство има своите аргументи, само че е единствено едната страна на медала. Омразата към себе си и към човечеството би трябвало да се балансира с благодарност за традициите, с учудване и респект към достиженията на елементарните, никому незнайни хора, да не приказваме за смайващите постижения на най-забележителните представители на човечеството.

Ние заслужаваме почитание. Вие заслужавате почитание. Вие сте значими както за себе си, по този начин и за другите. Вие играете незаменима роля за съдбините на този свят. От това следва, че имате моралното обвързване да се грижите за себе си. Вие би трябвало да се отнасяте към себе си с грижа, поддръжка и добрина – както се отнасяте към някого, който цените и обичате. В този смисъл евентуално би трябвало да възприемете подобен вид всекидневно държание, което ще ви разреши да изпитвате почитание към личното си Битие. И тъкмо по този начин би трябвало да бъде. Всеки човек е надълбоко посредствен. И е невероятно да бъде на висотата на Бог. Но в случай че този безспорен факт означаваше, че не сме длъжни да се грижим за себе си по този начин, както се грижим за другите, в края на краищата биха потърпевши всички. Това не би довело до нищо положително. Това единствено би задълбочило несъвършенствата на света, които могат да накарат всеки съзнателен човек да се замисли дали светът е подобен, какъвто би трябвало да бъде. А това не е верният път напред.

Да се отнасяш към себе си, като че ли си някой, за който си виновен, значи да се запиташ кое фактически е положително за теб. Не става дума за това „ какво искаш “ или „ какво ще те направи благополучен “. Всеки път, щом дадем бонбон на някое дете, то е щастливо. Но това не значи, че не би трябвало да вършим нищо друго, с изключение на да тъпчем децата със сладкиши. Онова, което те прави благополучен, не всеки път е положително за теб. За децата е добре да ги караме да си мият зъбите и да се обличат добре през зимата, нищо че може да се противят. Трябва да им помогнем да станат положителни, виновни и будни същества, които са способни на реципрочност, които умеят да се грижат за себе си и за другите, и живеейки по този метод, да процъфтяват. Защо мислите, че е задоволително да не вършиме същото и за себе си?

Помислете за бъдещето си и се запитайте: „ Какъв може да стане животът ми, в случай че се грижа добре за себе си? Коя кариера ще ме стимулира да се развъртвам, да бъда работлив и потребен, тъй че да поема своя дял от отговорността и да се веселя на резултатите? Когато имам опция, какво мога да направя, с цел да подобря здравословното си положение, да разширя познанията си и да направя тялото си по-силно? “. Трябва да знаете къде се намирате в този момент, с цел да можете да начертаете курса си отсега нататък. Трябва да знаете кои сте, с цел да сте наясно с какви оръжия разполагате и по какъв начин да се мотивирате и подготвите, с цел да компенсирате слабите си страни. Трябва да знаете къде отивате, с цел да можете да ограничите хаоса в живота си, да внесете повече ред и да дадете на света божествената мощ на Надеждата.

Трябва да определите накъде сте се запътили, с цел да можете да преговаряте в своя изгода, без да се окажете изпълнени с възмущение, настървение и свирепост. Трябва да формулирате ясно правилата си, с цел да се предпазите от злонамерените опити на някои да се възползват от вас и с цел да се чувствате в сигурност, до момента в който работите и се забавлявате. Трябва усърдно да се учите на самодисциплина. Трябва да спазвате обещанията, които давате пред себе си, и по-късно да се награждавате – по този начин ще започнете да си имате доверие и да се чувствате стимулирани. Трябва да решите по какъв начин ще се отнасяте към себе си, тъй че да се превърнете в добър човек и да останете подобен. Хубаво би било да превърнете и света в по-добро място. Все отново Раят няма да се възцари от единствено себе си на земята. Ние би трябвало да се потрудим за това, би трябвало да станем по-силни, с цел да се надигнем пред страшните ангели и пламтящия меч на възмездието, които Бог е сложил пред райските врати.

Не подценявайте силата на ясната визия и посока. Това са мощни оръжия, които имат способността да трансформират непреодолимите на пръв взор трудности в проходими пътища и обилие от благоприятни условия. Оръжия, които укрепват силата на всеки човек. Започнете от себе си. Погрижете се за себе си. Определете кои сте вие. Усъвършенствайте личността си. Изберете своята посока и формулирайте ясно смисъла на Битието си. Както брилянтно отбелязва великият немски мъдрец Фридрих Ницше: „ Онзи, който има за какво да живее, може да понесе съвсем всяко по какъв начин “.

Вие можете да помогнете траекторията, по която се движи светът, да се промени по този начин, че той да се приближи малко повече към Рая и малко да се отдалечи от Ада. След като един път сте опознали Ада и, по този начин да се каже, към този момент сте го проучили – изключително своя личен, персонален пъкъл, – тогава можете да решите в никакъв случай повече да не стъпвате на това място, нито сами да го създавате. Тогава можете да изберете друга посока. Можете даже да посветите живота си на тази цел. Това ще ви извърши с чувство за Смисъл, с основно С. Ще оправдае окаяното ви битие. Ще бъде възмездие за неверната ви природа и ще размени срама с естествената горделивост и непринудена убеденост на човек, който се е научил да се разхожда дружно с Бог в Неговата градина.

За начало започнете да се отнасяте към себе си като към човек, за който сте виновни.

От: „ 12 правила за живота: Противоотрова против хаоса “, Джордан Б. Питърсън, изд. „ Гнездото “, 2019 година
Снимка: imdb.com