Началото на прословутия Ориент Експрес
За множеството хора Ориент Експрес е по-скоро легенда, в сравнение с осезателен обект, тъй като сме най-добре осведомени с него от фантастиката и киното: Еркюл Поаро, например, разрешава най-известния си случай точно в този трен, дамата на Алфред Хичкок изчезва от него, а Джеймс Бонд го кара от Истанбул до Лондон.
През 1865 година синът на изтъкнат белгийски банкер на име Жорж Нагелмакерс е първият, който си показва „ трен, който ще обгръща целия континент и се движи се върху непрекъсната железна лента повече от 2500 километра “, както написа Е. Х. Кукридж в „ Orient Express: The Life and Times of the World’s Most Famous Train “. По време на пътешестване до Америка Нагелмакерс става очевидец на многото нововъведения в железопътния превоз там – основното измежду тях е невижданите, първокласни „ спални вагони “ на Джордж Пулман – и той се завърна решен да осъществи идеята си.
През 1883 година, след редица провали, финансови проблеми и компликации при договаряния с разнообразни национални железопътни компании, Compagnie Internationale des Wagons-Lits на Нагелмакерс (Wagons-Lits от френски значи „ вагони за спане “) открива маршрут от Париж до Истанбул, който тогава си споделя Константинопол. Вестниците го назовават „ Ориент Експрес “ – макар че Истанбул е най-големият „ Ориент “, който този трен в миналото ще види – и Нагелмакерс приема името.
На 4 октомври Ориент Експрес потегля на първото си публично пътешестване, като на борда има много публицисти, които обществено са удивени на лукса и хубостта на влака. (Нагелмакерс, като интелигентен шоумен, даже урежда да има калпави, разпадащи се остарели вагони Pullman в профил, които да стоят за контрастност на неговия трен, когато излиза от Gare de Strasbourg от Париж.) На борда на влака възхитените пасажери се усещат като че ли са влезнали в един от най-хубавите европейски хотели; те се радват на комплицираните дървени ламперии, първокласни кожени кресла, копринени чаршафи и вълнени одеяла на леглата. Пътуването от Париж до Истанбул продължава малко над 80 часа.
Станция Strasbourg-Ville
Някои крале, който са на борда на влака, позорно демонстрират доста необичайно държание. Белгийският крал Леополд II се качва на влака до Истанбул, след като се уговаря да навлизане в харема на турски мъж. Кралят на България упорства да му бъде разрешено да кара влака през своята страна, което и прави – с рисково висока скорост. Цар Николай II желае да бъдат издигнати специални вагони за визитата му във Франция, а няколко десетилетия по-късно френският президент Пол Дешанел неумело пада от един от тези вагони – събитие, което провокира толкоз насмешки, че в последна сметка той подава оставка.
В разцвета си влакът съответно печели още един прякор: „ Шпионския Експрес “, тъй като тайните сътрудници доста го обичат, защото той просто „ е улеснил работата им доста и пътуванията им са доста по-удобни “. Един от най-забележителните измежду тези сътрудници е англичанин на име Робърт Баден-Пауъл, който се показва за лепидоптер (човек, който учи или събира пеперуди и молци), който събира проби от Балканите. Неговите комплицирани скици на формите и цветовете на крилата на пеперудите в действителност са кодирани изображения на укрепленията, които той вижда по крайбрежието на Далмация, които служат като чудесни помощни средства за английския и италианския флот през Първата международна война.
Въпреки че двете международни войни мощно ограничaват пътуванията на Ориент Експрес, един вагон играе интересна символична роля и в двете. На 11 ноември 1918 година немски офицери подписват документ за предаване в един от вагоните на влака, който се употребява като мобилна конферентна зала. Французите го излагат гордо в Париж до юни 1940 година, когато Хитлер заповядва да бъде изтеглен до точното място, където германците са принудени да се предадат преди 22 години и той диктува изискванията на френската капитулация. Четири години по-късно, когато загубата на Хитлер наподобява неизбежна, той подрежда вагонът да бъде взривен, с цел да не стане „ още един път трофей на съдружниците “.
Какво остава от Ориент Експрес? Родословието на влака става много комплицирано през по-късните години, защото истинската линия на Нагелмакерс поражда дубликати, които следват малко по-различни направления, само че да използват името „ Orient Express “ за рекламни цели. През годините съществуват Direct Orient Express, Simplon Orient Express (влакът, с който е пътувал Поаро), Nostalgic Orient Express и доста други. Един потомък на оригинала става много изхабен, препълнен и на ниска цена и отчаян публицист го назовава „ блудкава жилищна постройка “. Днешният Venice-Simplon Orient Express се стреми към лукса на оригинала и за подходящата цена човек към момента може да се разноски с реставрираните истински вагони Compagnie Internationale des Wagons-Lits.
Но опитите за опазване на остарелия искра на Ориент Експрес до огромна степен клонят към подигравка – промоутърите на линията насърчават пътниците да се облекат като през 20-те години на предишния век и даже един път се организира игра с мистериозно ликвидиране по време на пътуването. През 1976 година в материал за Los Angeles Times, един кореспондент среща изтощена и раздразнена състезателка, която споделя, в последния етап на пътуването: „ Ако ще има ликвидиране в този трен, то ще е на турчинът, който ме разсъни в 5:00 “
Съвременните версии на Ориент Експрес са надалеч от оригинала, в който „ Крале и мошеници, милионери и бежанци, ловци и контрабандисти на наедрял дивеч, примадони и куртизанки пътуват; магнати и финансисти подписват своите сделки на луксозните му трапезни маси; дипломати, шпиони и революционери на борда на влака се придвижват скрито към своите моменти от историята. “ Ерата на сходни интриги и безредици на борда на влака завършва. Но в свят, който става все по-свързан всеки ден – и в който не липсват първокласни пътувания – огромна част от визията на Нагелмакерс продължава да живее.
Ориент Експрес се трансформира в обичания трен на богатите и високопоставени хора в Европа, преносим знак на икономическите разлики на своята ера. „ Селяните в половин дузина страни стопират работата си на полето, с цел да зяпат блестящите вагони и превъзходните лица зад прозорците. “ Той е наименуван „ Кралят на влаковете и влакът на кралете “.
