Сирия - една икономика в свят на геополитически игри
За последната година се случиха значими събития, които ще бъдат причина за бъдещото икономическо развиване на Сирия, написа анализаторът Борислав Боев в коментар за .
Военните победи край столицата Дамаск и освобождението на йорданската граница безспорно ще се отразят позитивно на стопанската система на страната. Напредналата фаза на войната и затихването на огромна част от бойните дейности естествено насочват вниманието към идното икономическо възобновяване след войната. Дебатът за стопанската система на Сирия ще става все по-актуален.
Ако погледнем картата с териториалния надзор, всички значими за стопанската система територии са под контрола на държавното управление. Изключение прави само най-големия петролен басейн – Ал Омар, който се намира източно от Дейр Ез-зор. Някогашното индустриално „ сърце “ на Сирия – Алепо постепенно се завръща към предходния си темп на живот. Големите газови залежи и фосфатните мини в централната част на страната към този момент дават дивиденти за сирийската стопанска система. Очаква се оживление и в туристическия бранш – перлата в сирийската пустиня – античният град Палмира ще бъде отворен за гости. Курортите по Средиземноморското крайбрежие – Тартус, Банияс, Латакия също чакат оживление.
Що се отнася до участниците в икономическото възобновяване на страната, то преимущество безспорно ще имат главните съдружници, застанали на страната на Дамаск в спора. Освен вложенията, ориентирани към енергетиката, Русия възнамерява и построяването на чисто нов терминал на интернационалното летище в Дамаск. Иранските компании също се целят във възобновяването на разрушената енергийна инфраструктура. Китай неколкократно е заявявал желанието си за присъединяване в следвоенната реорганизация на страната. Не всичко обаче наподобява толкоз безпрепятствено.
За да се обезпечи дълготраен стопански напредък, е нужно гарантирането на сигурността в страната. Палмира да вземем за пример към момента е изложена на опасност от нападения на единични кафези на " Ислямска страна ". Отварянето на Сирия към Западния свят също е належащо изискване, което на този стадий обаче наподобява мъчно за реализация. Страната към момента се намира под ударите стопански наказания, въведени от администрацията на Барак Обама през 2011 година Санкциите не разрешават на сирийското държавно управление да изнася нефт и петролни артикули за Съединени американски щати, а вложенията на американски лица в Сирия са неразрешени. Въпреки че Доналд Тръмп съблюдава предизборното си заричане за евакуиране от страната, смяната на санкционната политика по отношение на Дамаск надали ще претърпи сериозна смяна през идната година. Единственият метод за стопляне на връзките със Запада все още минава през определяне на дипломатически контакти с по-голямата част от Арабския свят и някои европейски страни.
Политическото урегулиране на рецесията е различен сериозно значим детайл, необходим за възобновяване на страната. На този стадий процесите в тази област са свързани с нормализацията на връзките сред арабските страни и формалната сирийска власт. През лятото на предходната година Йордания даде знак, че ще зарови томахавката с държавното управление на Башар Асад. Аман се съгласи да отвори най-големият граничен пункт, който години наред беше блокиран, тъй като падна под контрола на радикални групировки. Преди войната стокооборотът през този пункт е възлизал на 1 милиарда $. През него минава доста стратегически сухоземен търговски път, който е значим освен за Сирия и Йордания, само че и за останалите страни от района.
Възстановяването на държавния надзор над столицата Дамаск е освен позитивен знак за стопанската система, само че изпраща и мощно политическо обръщение към останалия свят. От края на 2018 година се следи известно стопляне на отношението към Сирия от някои арабски страни като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн. На 23 декември топ съветникът на президента Асад Али Мамлюк направи изненадващо посещаване в Египет, където се срещна с шефа на египетското разузнаване Аббас Камел. Седмица по-рано президентът на Судан Омар Ал Башир направи първото посещаване на страна от Арабската лига в Сирия от 2011 година насам. Има клюки, че страната може да бъде върната назад и в Арабската лига. Членството на Сирия там беше замразено през 2012 година Въпреки че връщането назад в Арабската лига няма да донесе мигновен стопански дял, то ще даде мощен политически сигнал в посока възобновяване доверието към сирийското държавно управление. Признаването на легитимността на властта в Дамаск е належащо изискване за поетапното възобновяване на икономическите взаимоотношения на Сирия с останалия свят. Засега стъпките в тази посока се демонстрират в отварянето на посолствата на някои от арабските страни в столицата Дамаск.
Интересна ще бъде позицията на европейските страни - изключително на тези, които преди войната имаха топли връзки с Дамаск. Франция продължава с нападателната си изразителност против властта в Дамаск. Президентът Макрон съобщи, че няма желание да изтегля френските войски от страната. Другият огромен сътрудник в Западната коалиция от страни, участващи директно във военните дейности в Сирия, Англия не демонстрира, че има желание да възвръща връзките си с Асад. Останалите страни в Европа също следят пасивно.
В медийното пространство се появиха клюки, че Италия има желание да възвърне дипломатическите си връзки с Дамаск. Едно такова решение не би било изненада, предвид на обстоятелството, че Италия имаше топли връзки със сирийската страна преди експлоадирането на войната. Що се отнася до България, страната ни също имаше добре построени търговски връзки с Дамаск. Сирия бе един от главните търговски сътрудници в района на Близкия изток. По данни на Министерство на стопанската система, в интервала 2007 - 2010 година годишният експорт на България за Сирия възлиза на над 90 млн. щатски $. Основните артикули, които нашата страна изнася са нефтени артикули, селскостопанска продукция и селскостопанска техника. За страдание, началото на войната усложни икономическите връзки с Дамаск. Политическите на България и Сирия се утежниха, откакто през 2012 година бе закрита търговско-икономическата работа при посолството на България в Дамаск. Динамиката на събитията в Сирия и оставането на Асад отпред на страната значат, че за възобновяване на комерсиалните взаимоотношения ще би трябвало да се договаря с неговото държавно управление. България мъчно би почнала този развой независимо. Ето за какво е нужно изцяло стопляне на връзките по оста ЕС-Сирия.
Реалностите Сирия през днешния ден изискват енергични дейности. За своето икономическо възобновяване Сирия ще има потребност от помощ извън. Това значи, че страните и фирмите, които ще влагат в инфраструктура, превоз, туризъм, промишленост и енергетика, ще открият трайни позиции в района. Измеренията са освен стопански, само че и политически. В момента Европа има потребност от стопански подтик и настъпване на нови пазари. Икономическото възобновяване на Сирия е чудесна опция за европейските компании, притежаващи стабилен ноу-хау в съответните сфери. Преди войната доста от тях имаха позиции в Сирия. Но с цел да се случи всичко това, се изисква майсторство в икономическата дипломация. Първата стъпка е Брюксел да признае, че Асад победи. Ако европейските ръководители продължат със статичния метод, е доста евентуално да загубим опцията за присъединяване в следвоенното възобновяване. Просто поръчките, облагата и геополитическото въздействие ще отидат при съперниците ни.
Военните победи край столицата Дамаск и освобождението на йорданската граница безспорно ще се отразят позитивно на стопанската система на страната. Напредналата фаза на войната и затихването на огромна част от бойните дейности естествено насочват вниманието към идното икономическо възобновяване след войната. Дебатът за стопанската система на Сирия ще става все по-актуален.
Ако погледнем картата с териториалния надзор, всички значими за стопанската система територии са под контрола на държавното управление. Изключение прави само най-големия петролен басейн – Ал Омар, който се намира източно от Дейр Ез-зор. Някогашното индустриално „ сърце “ на Сирия – Алепо постепенно се завръща към предходния си темп на живот. Големите газови залежи и фосфатните мини в централната част на страната към този момент дават дивиденти за сирийската стопанска система. Очаква се оживление и в туристическия бранш – перлата в сирийската пустиня – античният град Палмира ще бъде отворен за гости. Курортите по Средиземноморското крайбрежие – Тартус, Банияс, Латакия също чакат оживление.
Що се отнася до участниците в икономическото възобновяване на страната, то преимущество безспорно ще имат главните съдружници, застанали на страната на Дамаск в спора. Освен вложенията, ориентирани към енергетиката, Русия възнамерява и построяването на чисто нов терминал на интернационалното летище в Дамаск. Иранските компании също се целят във възобновяването на разрушената енергийна инфраструктура. Китай неколкократно е заявявал желанието си за присъединяване в следвоенната реорганизация на страната. Не всичко обаче наподобява толкоз безпрепятствено.
За да се обезпечи дълготраен стопански напредък, е нужно гарантирането на сигурността в страната. Палмира да вземем за пример към момента е изложена на опасност от нападения на единични кафези на " Ислямска страна ". Отварянето на Сирия към Западния свят също е належащо изискване, което на този стадий обаче наподобява мъчно за реализация. Страната към момента се намира под ударите стопански наказания, въведени от администрацията на Барак Обама през 2011 година Санкциите не разрешават на сирийското държавно управление да изнася нефт и петролни артикули за Съединени американски щати, а вложенията на американски лица в Сирия са неразрешени. Въпреки че Доналд Тръмп съблюдава предизборното си заричане за евакуиране от страната, смяната на санкционната политика по отношение на Дамаск надали ще претърпи сериозна смяна през идната година. Единственият метод за стопляне на връзките със Запада все още минава през определяне на дипломатически контакти с по-голямата част от Арабския свят и някои европейски страни.
Политическото урегулиране на рецесията е различен сериозно значим детайл, необходим за възобновяване на страната. На този стадий процесите в тази област са свързани с нормализацията на връзките сред арабските страни и формалната сирийска власт. През лятото на предходната година Йордания даде знак, че ще зарови томахавката с държавното управление на Башар Асад. Аман се съгласи да отвори най-големият граничен пункт, който години наред беше блокиран, тъй като падна под контрола на радикални групировки. Преди войната стокооборотът през този пункт е възлизал на 1 милиарда $. През него минава доста стратегически сухоземен търговски път, който е значим освен за Сирия и Йордания, само че и за останалите страни от района.
Възстановяването на държавния надзор над столицата Дамаск е освен позитивен знак за стопанската система, само че изпраща и мощно политическо обръщение към останалия свят. От края на 2018 година се следи известно стопляне на отношението към Сирия от някои арабски страни като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн. На 23 декември топ съветникът на президента Асад Али Мамлюк направи изненадващо посещаване в Египет, където се срещна с шефа на египетското разузнаване Аббас Камел. Седмица по-рано президентът на Судан Омар Ал Башир направи първото посещаване на страна от Арабската лига в Сирия от 2011 година насам. Има клюки, че страната може да бъде върната назад и в Арабската лига. Членството на Сирия там беше замразено през 2012 година Въпреки че връщането назад в Арабската лига няма да донесе мигновен стопански дял, то ще даде мощен политически сигнал в посока възобновяване доверието към сирийското държавно управление. Признаването на легитимността на властта в Дамаск е належащо изискване за поетапното възобновяване на икономическите взаимоотношения на Сирия с останалия свят. Засега стъпките в тази посока се демонстрират в отварянето на посолствата на някои от арабските страни в столицата Дамаск.
Интересна ще бъде позицията на европейските страни - изключително на тези, които преди войната имаха топли връзки с Дамаск. Франция продължава с нападателната си изразителност против властта в Дамаск. Президентът Макрон съобщи, че няма желание да изтегля френските войски от страната. Другият огромен сътрудник в Западната коалиция от страни, участващи директно във военните дейности в Сирия, Англия не демонстрира, че има желание да възвръща връзките си с Асад. Останалите страни в Европа също следят пасивно.
В медийното пространство се появиха клюки, че Италия има желание да възвърне дипломатическите си връзки с Дамаск. Едно такова решение не би било изненада, предвид на обстоятелството, че Италия имаше топли връзки със сирийската страна преди експлоадирането на войната. Що се отнася до България, страната ни също имаше добре построени търговски връзки с Дамаск. Сирия бе един от главните търговски сътрудници в района на Близкия изток. По данни на Министерство на стопанската система, в интервала 2007 - 2010 година годишният експорт на България за Сирия възлиза на над 90 млн. щатски $. Основните артикули, които нашата страна изнася са нефтени артикули, селскостопанска продукция и селскостопанска техника. За страдание, началото на войната усложни икономическите връзки с Дамаск. Политическите на България и Сирия се утежниха, откакто през 2012 година бе закрита търговско-икономическата работа при посолството на България в Дамаск. Динамиката на събитията в Сирия и оставането на Асад отпред на страната значат, че за възобновяване на комерсиалните взаимоотношения ще би трябвало да се договаря с неговото държавно управление. България мъчно би почнала този развой независимо. Ето за какво е нужно изцяло стопляне на връзките по оста ЕС-Сирия.
Реалностите Сирия през днешния ден изискват енергични дейности. За своето икономическо възобновяване Сирия ще има потребност от помощ извън. Това значи, че страните и фирмите, които ще влагат в инфраструктура, превоз, туризъм, промишленост и енергетика, ще открият трайни позиции в района. Измеренията са освен стопански, само че и политически. В момента Европа има потребност от стопански подтик и настъпване на нови пазари. Икономическото възобновяване на Сирия е чудесна опция за европейските компании, притежаващи стабилен ноу-хау в съответните сфери. Преди войната доста от тях имаха позиции в Сирия. Но с цел да се случи всичко това, се изисква майсторство в икономическата дипломация. Първата стъпка е Брюксел да признае, че Асад победи. Ако европейските ръководители продължат със статичния метод, е доста евентуално да загубим опцията за присъединяване в следвоенното възобновяване. Просто поръчките, облагата и геополитическото въздействие ще отидат при съперниците ни.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ