За първи път България ще прочете без маска и грим

За първи път България ще прочете без маска и грим „ Историята “ на най-известния ни съотечественик по света. Христо Стоичков в цялостния му искра – триумфи, кавги, сълзи. Автобиографията на Кавалера на „ Златната топка “ е написана дружно с Владимир Памуков, завеждащ спортния отдел на вестник „ Труд “ повече от четвърт век.
„ Благодаря на Владо, че се зае с тази задача, която мислех за непостижима – призна Стоичков в хотел „ Маринела “, където през днешния ден от 12,30 ч ще направи промоцията. – Благодаря на всички, които са работили по нея. Вярвам, че с изключение на многото другари, които ще ме уважат, мои другари ще станат и всички, които прочетат „ Историята “! “

– От летището – напряко на работа. Лесно ли превключвате от кореспондент, взимащ изявленията от мегазвезди до това още веднъж да застанете пред камерата?
– Когато има добра организация, всичко е доста елементарно! От Маями си знаех програмата. Мачове на „ Барса “ със „ Севиля “, „ Интер “ и „ Реал “, изявленията с Жерар Пике и Иван Ракитич. После скок до Англия и в този момент е ред на това изявление.
– Поводът за нашия диалог е формалната биография „ Историята “, издадена от „ Софтпрес “. В понеделник в хотел „ Маринела “ ще посрещнете доста посетители.
– Да се надяваме, че по-големият „ провинен “ Владимир Памуков го е провел добре. Поканили сме доста хора, с които през годините съм поддържал непосредственост, искреност. За мен ще бъде огромно наслаждение и чест да дойдат президентът, спортният министър, кметът на София, олимпийски, международни и европейски първенци, другари, едни от най-големите светила на българската журналистика… Направили сме нещо, което мислехме от доста време с Владо. Преди години, когато бях треньор на националния тим, издадохме албум единствено със фотоси и полека-лека ни хрумна тази концепция да създадем нещо, което да остане в историята. Много неща са казани и писани – къде правилни, къде погрешни. Затова взехме решение в последните две години да стартираме с това от кое място е тръгнал Ицо Стоичков.
– Владо Памуков не е икономисал безусловно нищо от пъстрата ви биография. Знаем доста за вашите триумфи, само че в този момент за първи път говорите за гафове и неточности. Срамувате ли се от нещо?
– Не! Правил съм неточности и не преставам да върша. Няма непогрешим човек. Винаги съм казвал, че в случай че си непогрешим, няма метод по какъв начин да съществуваш. Естествено, че от някои действия се срамя до такава степен, че може би можех да ги избегна. Да стисна зъби, да премълча, да си затворя очите, само че когато нещата стартират да опират до по-голяма провокация, тогава се стига до напълно други неща. Всеки приказва, че съм настъпил съдията. Настъпил съм го и по тази причина съм аз.
– И тъкмо този човек Илдефонсо Урисар Аспитарте ще бъде на промоцията. Как по този начин станахте толкоз близки, откакто се случи този абсурден миг?
– Всеки знае да се извини на другия. Намерих сили сега, в който стана цялата драма на стадиона и федерацията реши да ме накаже. Той пък въпреки това откри сили да ме отбрани, че съм бил предизвикан от нещата, които станаха и с Йохан Кройф, и с футболистите на “Реал “ (Мадрид). Може би в годините показахме, че когато стиснеш ръка, погледнеш го в очите и кажеш: „ Да, аз бях отговорен! “, нещата се пооправят. Затова толкоз години съм имал опция да бъда с Илдефонсо на доста излъчвания в Испания. Лично съм го канил в Барселона. Той е един от хората, които изиграха значима роля в моята кариера.
– А за какво в действителност го настъпихте?
– Мина пред мен. Какво да направя? Който не играе, той не куцука!
– Тогава ви извадиха за известно време от футбола, само че това не ви се случи за първи път. Колко живота има Христо Стоичков?
– Като котките! Всеки се пробва да прави нещо, само че той все оживява. Не е мъчно да преживееш, не е мъчно да преглътнеш, само че не прощавам!
– Коя история от тази книга най-вече си цените?
– От първата страница до последната. Аз не се разделям. Нито като футболист съм се делял, нито като треньор, нито в този момент като коментатор и анализатор в „ Унивижън “. За мен всичко е едно.
– От книгата разбрахме, че две седмици сте криел, че сте спечелил „ Златната топка “ през 1994 година и че единствено брачната половинка ви Мариана е знаела за това. Как задържахте тайната?
– Лесно, тъй като това е нещо доста персонално. Естествено, че споделих на жена ми, когато видях името ми написано на „ Златната топка “. Но тя е в историята. Тази „ топка “ е на моето семейство, другари, съотборниците ми в „ Марица “, „ Харманли “, „ Юрий Гагарин “, ЦСКА, на младежките, юношеските тимове, на всички мои треньори, на почитателите, на докторите и масажистите, на родителите… Без тях няма късмет! Аз по този начин го мисля и по този начин го споделям, въпреки че доста ненавиждам думата „ аз “ и съвсем не я употребявам. Аз това, аз онова… Но в случай че Наско не беше паднал за дузпа, в случай че Трифон, лека му пръст, не беше направил дузпа или Емо Костадинов не беше ми подал за гола против Аржентина… Затова постоянно виждам да не употребявам тази дума. На първата страница на книгата, която имам персонално подписана от Йохан Кройф, написа: „ Никога не казвай аз! “ Затова заобикалям да я употребявам.
– В книгата можем да прочетем по какъв начин не вие дължите налози на страната, а тъкмо противоположното. За синята лампа върху колата, битките с папараци. Оставихте ли нещо прикрито за хората?
– Не, няма нищо прикрито. Там всичко е едно към едно, тъй като по този начин съм го решил. Аз съм доста принципен – споделям това, което е. На някой му харесва, на различен – не, само че не можем да се харесваме на всички. Винаги съм гледал да бъда в вярната посока. Естествено, че съм бъркал, което е напълно обикновено. Но виждам по бързия метод да се върна в вярната посока. Намирал съм сили да се извиня и пътят продължава. Не се обръщам обратно!
– Пеп Гуардиола, Юрген Клоп, Жозе Моуриньо, Джеймс Милнър, Мохамед Салах – какво е общото сред тези хора от последната седмица?
– Че всички застанаха пред моята камера. Имах опцията да бъда с Юрген Клоп преди няколко месеца в Шотландия на бенефис на Стилиян Петров и на Джеймс Милнър. Там се договорих с него. Каза ми, че би трябвало единствено да бъда в Европа и да се свържа с клуба, с цел да уточним точната дата. Уникален треньор! Уникален човек! Направи ми най-силно усещане, че на закрита подготовка, на която не може да има камери, той „ отвори “ заниманието единствено за нас. Не можем да издадем кой знае какви новости във футбола, само че за нас беше чест, че присъствахме на една закрита подготовка. Видяхме забавни извършения, доста огромна динамичност. Когато свърши тренировката, незабавно ме предложения в неговия кабинет. Седнахме, разговаряхме за неща, които го интересуват – по какъв начин действа „ Барселона “ да вземем за пример. Питах го за неговата кариера. След това слязохме в залата, избрана за изявлението. Всички футболисти на „ Ливърпул “ пристигнаха персонално един по един. Искаха да се здрависаме и да си създадем по една фотография за спомен. Може би това беше и напътствието на огромния капитан Милнър. Имах опцията да беседвам със Салах, с Фирмино. Клоп е един спокоен треньор. Уверен е. С Гуардиола беше още по-лесно, тъй като сме играли дружно в „ Барселона “ в продължение на толкоз години. С Чики Бегиристайн също. Може би най-лесното ми изявление – и за мен, и за него. В Англия не всеки треньор или състезателен шеф дава извънредни изявленията, само че с помощта на това, че сме играли дружно и че поддържаме огромна връзка и другарство, имах опцията да бъда с тях. Пеп също беше като екскурзовод. Показа ми подготвителната база, къде се хранят, къде почиват момчетата… Нещо извънземно, което можеш да очакваш от тим като „ Манчестър Сити “. Нещо неповторимо! Преди да потегли се стопирах при Моуриньо, тъй като ме свързва огромно другарство с него. Преди години той беше в Барселона с Боби Робсън, направи първите си стъпки като треньор. Когато го попиташ какво си спомня за „ Барселона “, той споделя: „ Много съм признателен на този, този и този футболист, тъй като, когато бях Жозе Никой, те ме прегърнаха и ми помогнаха “. И след толкоз години, когато към този момент е треньор на „ Порто “, „ Интер “, „ Реал “, „ Челси “, „ Манчестър Юнайтед “ и след постигнатите триумфи той не е не запомнил от кое място е тръгнал. Макар че от време на време наподобява нахален, за мен Жозе е прелестен човек и огромен другар. При последната аудиенция в София, когато бе треньор в „ Челси “, имах опцията да бъда с него, посетихме кметството. Винаги съм го защитавал. Оставих си „ малки врати “ и за февруари-март, когато стартират осминафиналите и четвъртфиналите в Шампионска лига. Ще имам опция отново да бъда в Лондон. Очакват ме Маурисио Почетино, Унай Емери, Гари Линекер, Пол Погба… Работа – колкото желаете!
– Гуардиола не дава лични изявленията, а приказва единствено на конференции. Изключението бе за вас.
– Само с едно позвъняване. При нас няма скрити-покрити неща. Живели сме седем години дружно в една съблекалня. Не е никакъв проблем. Чики Бегиристайн също не дава изявленията. Шест години не е дал нито едно извънредно, само че въпреки всичко надви това, че сме били съотборници, в този момент и фамилни другари. Това е нещо по-различно. Малко ги деля нещата. Едно изявление няма нищо общо с един другарски разговор.
– Успя ли Гуардиола да направи от Манчестър Сити „ дрийм отбор “, какъвто бяхте вие в „ Барса “?
– Никога не обичам да съпоставям тимовете, тъй като всичко е друго. Да, правилно е, че ние поставихме първата копка да се тръгне с огромните триумфи на „ Барселона “. „ Дрийм отбор “ остава в историята – първа Шампионска лига, четири пъти поред първенци на Испания… Нататък всичко е доста по-лесно. Вече пътят ти е утъпкан и знаеш от кое място би трябвало да минеш. Постигнатото от Гуардиола като треньор в „ Барса “, остава в историята на международния футбол. След това и с „ Байерн “, въпреки че не завоюва Шампионска лига. Стилът, с който промени немския футбол, ще остане. Който и треньор да пристигна в този момент в „ Байерн “, ще се старае топката да се задържа повече, да има повече разиграване, да предизвика тима да бяга повече за топката, да го няма това успокоение. В „ Манчестър Сити “ е същата работа. Той откри подобаващите футболисти, с цел да може да окомплектова подобен тим. Има действителна опция да стигне доста, доста надалеч в Шампионска лига.
– Като футболист не можахте да стъпите на „ Анфийлд “, по-скоро „ Ливърпул “ не можа да стигне до мач с „ Барса “, само че в този момент бяхте там. Припомнихте ли им нещо за българската връзка с този стадион?
– Естествено, че има фотография на ЦСКА там. На стадиона има история. ЦСКА е минал през тази сцена. Особено когато ги елиминирахме. Първия мач ни биха 5:1, само че във втория остави диря този „ златен “ тим с Джони Велинов, Краси Безински, Георги Димитров, Мето Томанов, Стойчо Младенов, Ради Здравков, Спас Джевизов, Кольо Велков, Цецо Йончев, Пламен Марков, Гошо Илиев, ще не помни някой… Но на всички, които са играли в този мач, фотографията е там. Това е история. Припомних, изключително на вратаря Брус Гробелаар. Има там тъкмо тази зелена фланелка, с която е играл. Мислех да я купя и да я донеса в музея на ЦСКА, само че идващия път ще имам време да се занимавам с такива неща.
– Преди британската експедиция бяхте на „ Камп Ноу “, където изгледахте онлайн „ Ел Класико “. В обществените мрежи се появиха фрагменти по какъв начин показвате петте си пръста. Каква беше страстта?
– Да преживееш такова дерби, е огромен страст. За първи път в последните 10 години двамата най-хубави футболисти за последното десетилетие Меси и Кристиано ги нямаше на терена. Беше ми любопитно по какъв начин двата тима ще се опълчват, кой от треньорите ще бъде по-готов за един подобен мач. „ Барса “ не завоюва дуела в дербито, а още в сряда, когато игра с „ Интер “. Беше след счупването на ръката на Лионел. Всички питаха по какъв начин ще заиграе тимът, когато Меси го няма? Ернесто Валверде надигра Хулен Лопетеги тактично, доста хитро и тези пет гола бяха най-малкото. Но имаше и значим миг – когато „ Реал “ означи за 1:2, имаше сериозни десетина минути, когато Реал изтърва две чисти голови положения да изравни. Може би тогава мачът щеше да стане различен. Но след третия гол на Луис Суарес, видях „ Реал “ напряко в ямата.
– Големият въпрос е може ли „ Барса “ без Меси. Този мач даде ли отговор?
– Естествено, че го даде, само че не забравяйте, че Меси е Меси. Можете ли да си визиите, в случай че в този мач Лео бе играл, какво го чакаше „ белия балет “?