За обезсилената Европа, живота в страх и нашествието на исляма

За обезсилената Европа, живота в боязън и нашествието на исляма – думи на италианската журналистка Ориана Фалачи, казани през 2004 година в книгата й „ Силата на разсъдъка ”.

(1929 ~ 2006)

Днешното ислямско настъпление в Европа не е нищо друго, с изключение на повтаряне на вековния ислямски експанзионизъм, на вековния ислямски империализъм. Но през днешния ден нашествието е по-тайно и по-коварно. Защото е освен от събратята на Кара Мустафа, Лала Мустафа, Али Паша, Ахмет Паша, Сюлейман Великолепни, както и от съидейниците на Бин Ладен, Ал Заркауи, разните дребни арафатчета и касапите, които се взривяват дружно с небостъргачи и рейсове. Нашествието е от имигранти, които се заселват в страните ни, в родните ни градове. Без никакво почитание към нашите закони те ни постановат техните лични закони. Техните традиции, техният Бог. Знаете ли какъв брой от тях живеят в европейския континент, който се простира от Атлантика до Урал? Около 60 милиона. Само в Европейския съюз живеят към 25 милиона мюсюлмани. Извън Европейския съюз живеят 35 милиона. Включително Швейцария, където те са повече от 10% от популацията. В Русия са 10.5%, в Грузия 12%, в Малта са 13%, в България – 15%. 18% от тях живеят в Кипър, 19% в Сърбия, 30% в Македония, 60% в Босна и Херцеговина, 90% в Албания, 93.5% в Азербайджан. Засега са малобройни единствено в Португалия (0.5%), Украйна (0.45%), Латвия (0.38%), Словакия (0.19%), Литва (0.14%), Исландия (0.04%). Щастливи хора са исландците! Но на всички места, даже и в Исландия, те се множат. Не единствено заради неумолимото настъпление, само че и тъй като мюсюлманите са най-бързо увеличаващата се етническа и религиозна група в света. Това се ускорява от полигамията и обстоятелството, че съгласно Корана дамата е единствено вътрешност за раждане на деца.

Да! Да се приказва за това значи, че ме чака позорния дирек и тормоз. Значи доживотна присъда. В нашата покорена Европа, ислямската плодовитост също е неразрешена тематика, която никой не се осмелява да разяснява. Ако го извършите, неотложно ще ви дадат под съд за расизъм и  ксенофобия и осквернение. (Едно от обвиняванията против мен на процеса в Париж беше следното мое изречение: „ Те се развъждат като плъхове ”. Малко брутално звучи в действителност, само че е неоспорима истина). Факт, е че никакъв развой или демократичен закон не може да анулира обстоятелствата, с които самите те се хвалят. През последните 50 години броят на мюсюлманите се е нараснал с 235 %, до момента в който християнското население се е нараснало с 47%. През 1996 година мюсюлманите са били един милиард и 483 милиона, през 2001 година са наброявали един милиард 624 милиона. В 2002 година са един милиард 657 милиона. И по този начин нататък. Световното мюсюлманско население нараства с 33 милиона всяка година. Скоро ще бъдат два милиарда и никакъв арбитър не може да пренебрегва данните, предоставени от Организация на обединените нации – броят на мюсюлманите пораства от 4.6% до 6.4% годишно. За съпоставяне броят на християните по света нараства с 1.4% годишно. Никой не може да отхвърли, че новородените деца в мюсюлмански фамилии в Европейския съюз нарастват с 10% всяка година. В италианските градове този % нараства даже по-драматично – днешните половин милион внуци на Аллаха през 2015 година ще бъдат най-малко два милиона.

Как да им разбираем нашите творби на изкуството, картините на Исус и Дева Мария, на светците? Или голите дами като Венера на Ботичели? Как да им разкажем нашата история, да вземем за пример на Кръстоносните походи, от нашата, християнска позиция? Не е инцидентно, че доста мюсюлмански деца възразяват против този метод на образование. Според тях Божи гроб принадлежи на учениците на Пророка, Христос е оракул на Исляма и никой не го е разпъвал на кръст. Освен това съществува казусът със смесените класни стаи. Мюсюлманските родители не желаят момчета и девойки да учат дружно, не желаят дъщерите им да участват в часовете по физическо образование, или да се събличат, с цел да плуват в басейна. И в това време родителите на италиански, френки, британски, испански възпитаници тъмно стачкуват: „ Мюсюлманите ли би трябвало да се интегрират с нас, или ние с тях?! ”

Очевидно ние би трябвало да се интегрираме с мюсюлманите. Хуари Бумедиен, индивидът който смъкна от власт Бен Бела в Алжир три години откакто страната получи самостоятелност, през 1974 година произнесе тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации. Без никакви заобикалки той съобщи: „ Един ден милиони мъже ще напуснато Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като другари. Защото те ще нахлуят, с цел да покоряват и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим посредством утробите на дамите си ”.

Европа спи вцепенена като Троя. Но една болест се възроди. Болестта, която през предишния век направи фашисти от италианците, които не бяха фашисти, която направи от нацисти от германците, които не бяха нацисти, направи болшевики от руснаците, които не бяха болшевики. Сега тази болест трансформира в предатели тези, които не са предатели. Това е смъртна, страшна болест. Нарича се боязън. Болест, подхранвана от опортюнизма и конформизма, която ражда страхливци и убива повече хора, в сравнение с рака. Това е болест, която за разлика от рака е заразна и поразява всички, които й се покоряват. Лошите и положителните, умните и глупавите, честните и безчестните. Видях ужасни неща, породени от страха в актуалната Еврабия. Неща, несравнимо по-грозни от войната, която претърпях.

Защото ние живеем и умираме в боязън. Видях водачи, които се показват за герои, а в действителност издигат бяло знаме, тъй като се опасяват. Видях либерали, които се показват за бранители на светското общество, само че пеят песни в възхвала на исляма, тъй като се опасяват.

Видях другари, същински и набедени, които безшумно застанаха на моя страна, само че след това ме не помниха, тъй като се опасяват. Те се покориха на страха и в този момент са мои врагове. Но най-ужасното, което видях, са бранителите на свободата на мисълта и словото – публицистите, учителите, по този начин наречените интелектуалци.

Това е войнството на лъжливите медии, на по този начин наречените „ самостоятелни ” вестници и радиостанции, на шоу бизнеса. Имам поради публицистите, актьорите, артистите, които са основните носители на антиоксидентализма. Именно те са същинските предатели на Запада.

Именно те най-усърдно промиват мозъка на нашето общество.

Промиването на мозъците е жестоко, само че от време на време рафинирано, невежо, само че от време на време изобретателно. Промиването е особено с хитрите рекламни техники. На какво се основават тези техники? На емблематични клишета. На фотографии, ярки изречения, лозунги. На ефектни графики и таблици, съдържащи лъжливи данни, само че поднесени по верен метод. На образни резултати. С две думи – промиването разчита на примитивни, ирационални шокови послания.

Всъщност, промиването на мозъците е прочувствено упражнение. Ефектът е същият както от карикатурите, фотосите на ислямските имигранти, лозунгите за пътешествията на вярата. Промиването е дейно, тъй като трогва хората и притъпява защитните им реакции. Притъпява логиката и я замества със страдание както при типа на объркания, разчорлен, потиснат, съкрушен Саддам Хюсеин, с глава, почиствана от бълхи от военния доктор.

Да, в случай че четете тези публикации, позволявате да ви промиват мозъка. Но след това разбирате, че съвестта ви е приспана, че са ви излъгали, упоили, с вас са се подиграли. Очите ви се отварят и вие виждате джамиите, които заглушават звъна на камбаните и желаят да унищожат църквите. Както отоманските войски унищожиха катедралата „ Св. София ” в Константинопол.

Ислямското предписание гласи: „ Не давай пари на прасетата, тъй като е грях ”. Не питайте кои са прасетата. Те са западните малуомници, които дават заслон на мюсюлманите. Добрите жители, които ги подкрепят със обществени помощи, лекуват ги гратис в лечебните заведения, образоват гратис децата им в учебните заведения и университетите. Не питайте за какво никой не ги допира с пръст и за какво Еврабия се трансформира в основна квартира на „ Ал Кайда ”. Еврабия е обичаният им челен пост, базата, от която най-често те потеглят, с цел да сеят гибел. Ако задавате такива въпроси, незабавно ще ви разгласят за расист, ксенофоб, подбудител към ненавист.

Имам един въпрос: има ли някой, който желае да изгаси този пожар? Загубихме ли войната, ние на Запад?

Няма да загубим, тъй като ислямът е тресавище. Блатото е дупка, цялостна със застояла вода. Вода, която в никакъв случай не се помръдва, в никакъв случай не тече, в никакъв случай не се пречиства, в никакъв случай не е чиста, в никакъв случай не тече към морето, не доближава морето. Блатната вода елементарно замърсява покрайнината, даже е рискова за добитъка, в случай че пие от нея. Тази вода е отровна, тя убива. Блатото не обича живота. Обича гибелта. Ето за какво майките на терористите-самоубийци честват гибелта на синовете си и щастливо викат Allah akbar, Бог е популярен. Докато синовете им умират дружно с жертвите.

Западът е река. Моят дом е река. Всички реки са потоци от жива вода. Вода, която тече, плава, и по този начин се пречиства, възражда се. Вода, в която се вливат други води и по този начин доближава морето. Да, от време на време тя предизвиква наводнения. Въпреки това водата обича живота. Няма значение, че от време на време жизнеността й унищожава дигите. Обича живота с положителното и злото в него. Затова нашите майки плачат, когато децата им умират. Затова ние търсим живота на всички места – в пустините, в степите, даже в Космоса, на Марс, на Луната. И в случай че не намерим живот, ние го сътворяваме. Някак го вършим и решаваме казуса.

Днешният пожар не може да се угаси с армии. Въпреки касапницата, с която от 30 години синовете на Аллах окървавяват нас и тях. Войната, която ислямът разгласи на Запада, не се води с оръжия. Защото това е културна война. Война, която поразява не тялото, а душата, както би споделил Токвил. Война, която поразява нашия метод на живот, нашето схващане за живота, нашия метод на мислене, деяние, обичане. Нашата независимост.

Не се заблуждавайте от техните бомби и гърмежи. Това е единствено тактика. Тези любовници на гибелта не ни избиват единствено поради удоволствието от убиването. Те ни избиват, с цел да прекършат духа ни, да ни сплашат, да ни обезкуражат и изнудват. Целта им не е единствено да изпълнят гробищата ни, да разрушат небостъргачите ни. Да унищожат Айфеловата кула, кулата в Пиза, Давид на Микеланджело, катедралите ни. Тяхната цел е да убият душите ни, концепциите ни, нашите фантазии и достижения. Те желаят още веднъж да завладеят Запада. Но същинският Запад не е Америка. Истинският Запад е Европа. Америка е детето, наследникът на Европа, само че тя не има европейската културна физиономия, европейското културно минало и еднаквост. Въпреки, че е другото лице на Запада, Америка не е Западът, който исляма желае да покори. Западът, в който Сюлейман Великолепни искаше да сътвори „ Ислямски европейски щати ” като допълнение към близката Отоманската империя. А континентът оттатък Атлантика, открит малко преди този момент и наименуван Америка, е надалеч, доста надалеч. Затова през днешния ден Троя гори в Европа, не оттатък океана. Затова пожарът би трябвало да бъде угасен на първо място от европейците. Но по какъв начин да разчитаме на Европа, трансформирала се в Еврабия, която приветства и обича врага си, даже му дава право да гласоподава! Как да се доверим на Европа, която се продава на врага като развратница и е изгубила разсъдъка си?

Упадъкът на интелигентността е крах на разсъдъка. Всичко, което през днешния ден се случва в Еврабия, е крах на разсъдъка. Упадък, който е честен, само че и интелектуален грях. Нашият отвод да признаем, че ислямът е тресавище, в което се давим, е противопоставен на разсъдъка.

Предаването на нашата земя, нашите домове и деца, нашето достолепие и същина, е противоположно на разсъдъка. Поглъщането на циничните и глупави неистини като арсеник в супата, е противоположно на разсъдъка. Нашето примирие, нашето изменничество – заради боязън или леност, е противоположно на разсъдъка. Умирането от жадност и самотност в пустинята, която отхвърля бъдещето, е противоположно на разсъдъка. Противоположна на разсъдъка е вярата, че пожарът на Троя по знамение ще се загаси самичък.

В лекцията си „ Западът би трябвало да се разсъни ”, споделих, че Западът изгуби пристрастеността си и би трябвало да си я възвърне. Да възвърне силата на пристрастеността си. Бог знае, че това е истина. Защото, с цел да живееш, би трябвало да имаш пристрастеност. Да откажеш да се предадеш, да откажеш да се покориш и подчиниш, значи че живееш със пристрастеност. Но Европа се съобщи окори се, плахо размаха бялото знаме на раболепието и примирението. А това е самоубийство. Стигнахме до там, че през днешния ден за нас е по-важно да оцелеем, в сравнение с да живеем.

Оцеляването има потребност от пристрастеност, само че повече се нуждае от разсъдък. Ето за какво този път не приканвам за гняв и горделивост. Дори не приканвам да си възвърнем пристрастеността. Призовавам да си възвърнем разсъдъка.

От „ Силата на разсъдъка ”, Ориана Фалачи, изд. МаК
Снимка: commons.wikimedia.org