Дрямка на бащи, достойни за проклятието на синовете им! ♥ Рачо СТОЯНОВ и „На митинг!“
Публикацията „ На протест! “ на изтъкнатия български публицист, преводач и драматург, е отпечатана във в. „ Ден “ на 12 октомври 1907 година 116 години по-късно, нейният апел е напълно в духа на днешната реалност.
(1883 ~ 1951)
НА МИТИНГ!
Тоя зов се чува от известно време насам. Повтарят го стотини уста с все по-голяма и огромна активност, а основно акцентират тоя девиз стотините обстоятелства из нашия живот, стотините позорни обстоятелства на нашата гнила реалност.
Това е нужният отзив на безкрайните провокации, които безсрамно се хвърлят в лицето на всички пластове у нас. Това е неизбежна последица на всичко това, което се е заело да умъртви нашия живот. Това е израз на потресното отвращение, което възбужда всяка безогледна реакция.
На протест, на проява!
Стига към този момент! Не е ли време най-сетне да се прекъсне безумното безчинство, което от години се прави с всичко, неопетнено у нас?
Пресметнете единствено какво ни остана? Коя независимост не е отнета? Кой прогресивен институт не е потиснат? Кой глас от народа не е брутално отхвърлен от ръководството на страната? Към чия горда воля не се правени мерзки попълзновения? Към коя съвест не са използвани бруталности? В кой град, в кое село, де в България остана ъгъл, неомърсен от кражбите, злоупотребленията, контрабандите, властопревишаванията на ръководещите?
Де остана скъпата независимост на словото, на печата, на науката?
В разстояние единствено на една двайсет и пета част от столетието ние изгубихме това, което нашите татковци, предци и прародители са спечелили за един век. Кръвта, която те са пролели за тия свободи, още не е изсъхнала; прангите, в които са били оковани, са още неизядени от ръждата - само че това, което те са спечелили с кръвта, с прангите и с безбройните страдания, се топи през днешния ден като пролетен сняг в ръцете на една кърджалийска тайфа, за позор на недостойните потомци на апостолите на свободата.
Стреснете се, събудете се!
Отдавна бие набат, от дълго време цялата страна кански ечи от безбройни зулуми!
Отдавна къщата е обхваната от пожар, от дълго време горят нашите драгоценности, от дълго време злоумишлениците самодивско хоро танцуват към пламналото огнище! А вие спите! Дрямка на татковци, почтени за проклятието на синовете им!
На улицата са бранителите на свободната просвета, а в университета се събират продалите съвестта по огромно парче самун! Грозна, страшна подигравка! Още малко, и ние ще стартираме да считаме може би това състояние за естествено.
Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора единствено Русия и Турция… Сега и България се подреди в тая редица на мракобесието… А в българския университет, подгонвани от заплашвания, отиват да се записват акакий акакиевичите, канцеларските мишки. И никой не оцени почтено постъпката на тия небогати студенти, които живеят полугладен живот там в чужбина, само че не желаят да станат спомощници на едно мракобесно дело. И не се сетиха никои с изключение на бащите им, че за тия хора по този начин е нужен хляб…
Не се обади нито едно културно сдружение в страната, нито една корпорация с предложение да се дадат вечеринки, лотарии, волни пожертвования за тия младежи, които отидоха да гладуват в чужбина, с цел да спасят България от срам. Грозна подигравка, робска забрава…
И ето след няколко дни всички вие, които до момента не сте се сетили, че принадлежите освен на себе си и на фамилията си, само че и на страната си, всички вие, които сте затваряли мозъка си за длъжностите си, се викате на протест, на проява!
Тоя ден го желае бъдещето на страната! Един ден най-малко вие не принадлежите на себе си! Оставете дюкяна, в който печелите, оставате работилницата, дето надзиравате служащите си, оставете адвокатската фирма си, кафенето си и излезте на улицата, отдето по-ясно и по-силно се чува гласът! Вашите служащи, вашите прислужници ще ви изоставен в тоя ден. Ще излязат и те на улицата и гласът им ще бъде мощен и всесилен.
Тоя ден свободата на България го желае от всички ни! Кой ще се свре в къта при огнището, треперящ за спокойствието си, съзерцаващ единствено своите дребни ползи?
* Публикувано във в. „ Ден ”, бр. 1348 от 12 октомври 1907 година
Източник:
Снимка: Рачо Стоянов (1883-1951), Институт за литература – БАН; dictionarylit-bg.eu
