Спомени от едно панелно детство
Сигурно мнозина от вас още помнят тези черно-бели години, когато социалистическа България всеобщо изселваше селата в новопостроени за по-малко от половин петилетка панелни блокове. Да се снабдят нашите родители с „ жилището фантазия " им костваше много рушвети под бюрото, няколко картона домашни яйца, тенеке сирене и най-малко едно прасе. Да живеят бабите!
Съвсем скоро започваше и великото преселение на народите...
Домовете ни се различаваха единствено по табелките „ Семейство Петкови " или „ Семейство Стоянови ", само че и у Стоянови и у Петкови мебелите бяха съвсем идентични – секция „ Павлина ", „ Антоанета " или някое друго китно българско име.
Да, това бяха едни в действителност сюблимни моменти в живота на всички нас - градските чада от селски генезис!
Люлин ФОРЕВЪР!
