Как нулевите и отрицателни лихви подриват икономиката
За мнозина концепцията да плащаш, а не да получаваш рента, когато оставяш парите си на депозит в банката наподобява нелогична и в контраст на вековните концепции във финансите. Но през последните 10 години обстановката в огромна част от развитите стопански системи е точна такава. Големите търговски банки заплащат за това, че държат своите спестявания в централните банки. А вместо Франция, Германия, Япония и редица други страни да заплащат рента на своите кридитори, те получават паричен запас за това, че са взели заеми. Добре пристигнали в света на нулевите лихви.
Наричани от централните банкери " неконвенционални " парични политики, нулевите и негативни лихвени проценти съставляват безвъзмездни финансови " инжекции " с доста облекчени условия. Конструирани главно като кратковременен инструмент за поддръжка на стопанската система, заетостта и вложенията при рецесия, нулевите лихви са паричен опит, който не беше прилаган до момента. Изглежда обаче, че след финансовата рецесия от 2008-2009 година се трансфораха в комфортно лекарство, към което елементарно привикнахме, а зависимостта може да се окаже доста по-продължителна и да отключи нова международна рецесия в стопанската система.
Изкривена визия за риск
Конвенционалната финансова логичност твърди, че риска на даден актив афектира неговата рентабилност или лихвата, която той носи на притежателя си. Колкото по-рисков е актива, толкоз по-голяма, би следвало да е и неговата рентабилност, и назад. В днешната обстановката на нулеви и негативни лихви обаче, усещането и концепцията за риск и възвръщаемост са тотално изкривени, а това бързо основава отрицателни отклонения в стопанската система. Този дисбаланс основава в системата по този начин наречения " честен риск " или държание, при което не възприемаме съответно риска от това, че оперираме със заемни средства. Колко огромно е това деформиране?
По последни данни на Банката за интернационалните разплащания (БМР) в международен мащаб съществуват активи на стойност 15 трилиона $, които носят негативна рентабилност, т.е имат негативен лихвен %. Проблем ли е това?
Когато огромна част от нискорисковите активи стартират да имат отрицателни лихви, вложителите и пазарните участници, в търсене на рентабилност, пренасочват своите средства към активи с по-голям риск. Това основава централизация на финансов запас във високорискови браншове на стопанската система, което от своя страна може да докара до срив в системата. Силните растежи на пазара на недвижими парцели и инфраструктура през последните години, демонстрират образно един подобен дисбаланс.
Понижените лихви като всеобщ феномен
Приложени за пръв път от Японската централна банка за поддръжка на стопанската система след Азиатските рецесии от 90-те, нулевите лихвени проценти се разпространиха съвсем по целия свят. Федераленият запас на Съединени американски щати пое курс към понижаване на главния си лихвен % още от началото на рецесията през септември 2007 година Европа пристъпи към тях през 2011 година, когато Европейската централна банка поддържа огромна част от банките в eврозоната, като им отпусна дълготрайни заеми посредством по този начин наречените " дълготрайни рефинансиращи интервенции " при изключително удобни условия.
След това и от двете страни на Океана последваха интервенции по масирано изкупуване на скъпи бумаги, което в действителност представляваше непосредствено кредитиране в подмяна на държавни скъпи бумаги, а в някои случаи даже и на корпоративни дългови бумаги. Пресата за отпечатване на пари работеше с цялостна мощ.
Ефектите от ниските лихвени проценти
Много от пазарните участници занапред стартират да осъзнават измененията, които ниските лихвени проценти отключват в стопанската система и мащаба на несъответствията, които се основават. Безплатните кредитни запаси сътвориха извънредно огромна динамичност на финансовите пазари и растеж в търсенето на високорискови активи.
Нивата на международния дълг, държавен, корпоративен и частен се повишиха доста бързо - от малко под 200% от международния БВП (БВП) в разгара на рецесията от 2008 година до 230% през 2019 година, в случай, че международното благосъстояние нараства единствено с 32% за същия интервал. Кредитния балон зареди пазарите на акции и облигации, които и до през днешния ден не престават да записват исторически рекордни върхове.
Интересен факт, следен главно в Европа е, че все още доста от капиталовите мениджъри мъчно намират държавни дългови принадлежности, които да носят позитивна рентабилност. Този факт оказва мощно въздействие върху пенсионната и застрахователна система и спестяванията, които би трябвало да бъдат непокътнати във времето, а сега прогресивно се насочват към браншове с по-голям риск.
Съвременните " зомби " стопански системи
И в корпоративния, и във финансовия бранш пазарните инстинкти са тотално изкривени от ниските лихвени проценти, както и от целенасоченото поддържане на стопанската система от страна на централните банки. Това сътвори " зомби стопанска система " в огромна част от развитите пазари. Компании, които в естествени условия не биха съществували, от години затлачват системата и употребяват капитала, който може да се насочи към нови, по-иновативни, по-производителни и по-ефективни действия и услуги, които да поддържат темпа на работливост в стопанската система.
" Зомби " фирмите се зареждат главно от ниските лихвени проценти. Това води след себе си доста и задълбочаващо се понижаване на общата продуктивност, както и нарушение на финансовите потоци към нови производства, които биха имали капацитета да задвижват стопанската система. Конструктивната мощ на банкрута е ловко заобиколена посредством ниските лихви.
" Зомби " фирмите не са нов феномен. Напротив, в продължение на години икономисти от целия свят предизвестяват за прогресивното им повишаване във всички браншове на развитите стопански системи. И до момента в който досега се смяташе, че главно Китай и Япония се характеризират с висок % на " зомби " стопанска система, то през последните 10 години Европа и Съединени американски щати също развиха такива несъответствия, които към този момент осезаемо въздействат върху темпа на развиване на стопанските системи им.
Причините са добре известни. В своите отчети, Международният валутен фонд (МВФ), Банката за интернационалните разплащания (БМР), Европейската централна банка (ЕЦБ), както и Оганизацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) се сплотяват към факторите и главните аргументи за появяването на подобен вид компании.
За информация, делът им в 14 от развитите стопански системи се е нараснал значително след 1980 година За този интервал са нараснали от единствено 2% до над 12% през 2018 година Като съществени аргументи се показват пониженият финансов напън, както и нарасналото равнище на честен риск подбудено от евтините запаси за финансиране съчетани с политиките по даване на ликвидност от страна на централните банки.
Докога ще оцелеят ниските лихви?
В началото на 2019 година огромна част от финансовия свят предвиждаше покачване на лихвените равнища в главните развити стопански системи. Изглежда обаче, че зависимостта от евтиния заем не е толкоз лесна за превъзмогване. На последната си конференция Европейската цeнтpaлнa бaнĸa (EЦБ) пoтвъpди, чe oтpицaтeлнитe лиxвeни пpoцeнти в Европа щe ocтaнaт в cилa пoнe дo ĸpaя нa тaзи гoдинa, а пoтeнциaлнo, и зa пo-дълъг пepиoд през 2020 и 2021 година
От другата страна на океана в рамките единствено на шест месеца Федералният запас на Съединени американски щати, под натиска на влошаващи се стопански данни и частично администрацията на Тръмп, намали три пъти главния си лихвен %, като го смъкна от 2,5% през юни тази година, до 1,75% през октомври и обърна прогнозите за бъдещи покачвания. Японските централни банкери от своя страна не престават да поддържат отрицателните равнища на лихвите в стопанската система на минус 0,1%, само че без особени резултати.
Ситуацията с отрицателните лихвени проценти е налице даже и в швейцарската банкова система, която от дълги години е считана за леговище на цената в международните финанси. Към момента централната банка на швейцария ползва отрицателен лихвен % от минус 0,75%. На последното си съвещание от началото на ноември, гувеньорът на финансовата институция Томас Джордан удостовери, че лихвие ще останат под нулата и в случай че е належащо ще бъдат свалени още. Като цяло, отрицателните лихви се трансфораха в нужен фактор за поддържането на нежния стопански баланс.
Във финансите съществува понятието за т.н " реверсивен лихвен % ", или момента, в който спомагателното намаляване на главните лихви не води до възстановяване в стопанската система, а тъкмо назад, води до застоялост и понижаване в кредитирането. Мнозина спорят дали този реверсивен лихвен % е доближат и световната стопанска система стартира да страда от необятните парични тласъци.
Истината е, че към момента е прекомерно рано това изказване да се удостовери изцяло, само че безспорно от ден на ден фактори стартират да демонстрират, че продължаващите ниски лихви нанасят повече щета, в сравнение с изгода на стопанските системи. Това главно се случва през банковата система, при която основният модел на облага е мощно нарушен. Банките не генерират задоволително облага от разликата в лихвените проценти по привлечените и отпуснатите средства, или т.н лихвен диференциал.
Това води след себе си потребността от нови източници на облага, които все още главно идват от съкращения в разноските, преструктурирания, както и увеличени банкови такси за редица транзакции и интервенции. Противно на упованията, ниските лихвени проценти могат да доведат до застоялост в кредитирането, а не до растеж в новите заеми, феномен, който слага банковата система в продължаваща рецесия.
Алтернативите и финансовата просветеност
България е страна, в която главната част от спестяванията на популацията и бизнеса са ориентирани в стандартни банкови артикули. Към сегашния миг по последни данни на Българска народна банка цената продължава да нараства и кумулативно доближава над 70 млрд лв.. От друга страна обаче, на пазара в България съществуват редица артикули, които оферират опция на стандартните банкови спестявания. Договорните и взаимните фондове са една от тях, като те дават подобаващ метод да запазим цената на парите си и да ги предпазим от инфлацията, като в това време избираме равнището на риск, което сме склонни да поемем.
Алтернативи съществуват и на застрахователния пазар, където структурираните капиталови застраховки живот оферират доста добър капацитет за инвестиция и в това време съчетават и изгодите от застраховка. От няколко години в България към този момент съществуват и доста групови схеми за кредитиране, които свързват непосредствено хората със спестявания и тези, които имат потребност от финансов запас.
Много от банковите транзакции по превод на средства също са конкурирани от небанкови институции, които оферират доста гъвкави решения на доста по-ниска цена. За по-запознатите с финансовите пазари съществуват и доста благоприятни условия за интензивно ръководство на средствата през капиталови медиатори. Тук би трябвало да сме деликатни, тъй като това изисква високо равнище на финансова просвета и познаване на пазарите, като също по този начин е обвързвано и с висока доза риск.
Като цяло, ниските лихви предопределят доста от дългогодишните финансови артикули да се трансформират фрапантно, или да еволюират в цифровата среда. При засилената конкуренция от страна на небанкови финансови институции, потребителите е належащо да покачват своята финансова просвета и познаване на главните други възможности на ковенционалните артикули, с цел да могат да ги оценят и употребяват дейно.
Преслав Райков сега работи като финансов и риск анализатор в компания, която е един от най-големите търговци на първични материали в света. /money.bg
Наричани от централните банкери " неконвенционални " парични политики, нулевите и негативни лихвени проценти съставляват безвъзмездни финансови " инжекции " с доста облекчени условия. Конструирани главно като кратковременен инструмент за поддръжка на стопанската система, заетостта и вложенията при рецесия, нулевите лихви са паричен опит, който не беше прилаган до момента. Изглежда обаче, че след финансовата рецесия от 2008-2009 година се трансфораха в комфортно лекарство, към което елементарно привикнахме, а зависимостта може да се окаже доста по-продължителна и да отключи нова международна рецесия в стопанската система.
Изкривена визия за риск
Конвенционалната финансова логичност твърди, че риска на даден актив афектира неговата рентабилност или лихвата, която той носи на притежателя си. Колкото по-рисков е актива, толкоз по-голяма, би следвало да е и неговата рентабилност, и назад. В днешната обстановката на нулеви и негативни лихви обаче, усещането и концепцията за риск и възвръщаемост са тотално изкривени, а това бързо основава отрицателни отклонения в стопанската система. Този дисбаланс основава в системата по този начин наречения " честен риск " или държание, при което не възприемаме съответно риска от това, че оперираме със заемни средства. Колко огромно е това деформиране?
По последни данни на Банката за интернационалните разплащания (БМР) в международен мащаб съществуват активи на стойност 15 трилиона $, които носят негативна рентабилност, т.е имат негативен лихвен %. Проблем ли е това?
Когато огромна част от нискорисковите активи стартират да имат отрицателни лихви, вложителите и пазарните участници, в търсене на рентабилност, пренасочват своите средства към активи с по-голям риск. Това основава централизация на финансов запас във високорискови браншове на стопанската система, което от своя страна може да докара до срив в системата. Силните растежи на пазара на недвижими парцели и инфраструктура през последните години, демонстрират образно един подобен дисбаланс.
Понижените лихви като всеобщ феномен
Приложени за пръв път от Японската централна банка за поддръжка на стопанската система след Азиатските рецесии от 90-те, нулевите лихвени проценти се разпространиха съвсем по целия свят. Федераленият запас на Съединени американски щати пое курс към понижаване на главния си лихвен % още от началото на рецесията през септември 2007 година Европа пристъпи към тях през 2011 година, когато Европейската централна банка поддържа огромна част от банките в eврозоната, като им отпусна дълготрайни заеми посредством по този начин наречените " дълготрайни рефинансиращи интервенции " при изключително удобни условия.
След това и от двете страни на Океана последваха интервенции по масирано изкупуване на скъпи бумаги, което в действителност представляваше непосредствено кредитиране в подмяна на държавни скъпи бумаги, а в някои случаи даже и на корпоративни дългови бумаги. Пресата за отпечатване на пари работеше с цялостна мощ.
Ефектите от ниските лихвени проценти
Много от пазарните участници занапред стартират да осъзнават измененията, които ниските лихвени проценти отключват в стопанската система и мащаба на несъответствията, които се основават. Безплатните кредитни запаси сътвориха извънредно огромна динамичност на финансовите пазари и растеж в търсенето на високорискови активи.
Нивата на международния дълг, държавен, корпоративен и частен се повишиха доста бързо - от малко под 200% от международния БВП (БВП) в разгара на рецесията от 2008 година до 230% през 2019 година, в случай, че международното благосъстояние нараства единствено с 32% за същия интервал. Кредитния балон зареди пазарите на акции и облигации, които и до през днешния ден не престават да записват исторически рекордни върхове.
Интересен факт, следен главно в Европа е, че все още доста от капиталовите мениджъри мъчно намират държавни дългови принадлежности, които да носят позитивна рентабилност. Този факт оказва мощно въздействие върху пенсионната и застрахователна система и спестяванията, които би трябвало да бъдат непокътнати във времето, а сега прогресивно се насочват към браншове с по-голям риск.
Съвременните " зомби " стопански системи
И в корпоративния, и във финансовия бранш пазарните инстинкти са тотално изкривени от ниските лихвени проценти, както и от целенасоченото поддържане на стопанската система от страна на централните банки. Това сътвори " зомби стопанска система " в огромна част от развитите пазари. Компании, които в естествени условия не биха съществували, от години затлачват системата и употребяват капитала, който може да се насочи към нови, по-иновативни, по-производителни и по-ефективни действия и услуги, които да поддържат темпа на работливост в стопанската система.
" Зомби " фирмите се зареждат главно от ниските лихвени проценти. Това води след себе си доста и задълбочаващо се понижаване на общата продуктивност, както и нарушение на финансовите потоци към нови производства, които биха имали капацитета да задвижват стопанската система. Конструктивната мощ на банкрута е ловко заобиколена посредством ниските лихви.
" Зомби " фирмите не са нов феномен. Напротив, в продължение на години икономисти от целия свят предизвестяват за прогресивното им повишаване във всички браншове на развитите стопански системи. И до момента в който досега се смяташе, че главно Китай и Япония се характеризират с висок % на " зомби " стопанска система, то през последните 10 години Европа и Съединени американски щати също развиха такива несъответствия, които към този момент осезаемо въздействат върху темпа на развиване на стопанските системи им.
Причините са добре известни. В своите отчети, Международният валутен фонд (МВФ), Банката за интернационалните разплащания (БМР), Европейската централна банка (ЕЦБ), както и Оганизацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) се сплотяват към факторите и главните аргументи за появяването на подобен вид компании.
За информация, делът им в 14 от развитите стопански системи се е нараснал значително след 1980 година За този интервал са нараснали от единствено 2% до над 12% през 2018 година Като съществени аргументи се показват пониженият финансов напън, както и нарасналото равнище на честен риск подбудено от евтините запаси за финансиране съчетани с политиките по даване на ликвидност от страна на централните банки.
Докога ще оцелеят ниските лихви?
В началото на 2019 година огромна част от финансовия свят предвиждаше покачване на лихвените равнища в главните развити стопански системи. Изглежда обаче, че зависимостта от евтиния заем не е толкоз лесна за превъзмогване. На последната си конференция Европейската цeнтpaлнa бaнĸa (EЦБ) пoтвъpди, чe oтpицaтeлнитe лиxвeни пpoцeнти в Европа щe ocтaнaт в cилa пoнe дo ĸpaя нa тaзи гoдинa, а пoтeнциaлнo, и зa пo-дълъг пepиoд през 2020 и 2021 година
От другата страна на океана в рамките единствено на шест месеца Федералният запас на Съединени американски щати, под натиска на влошаващи се стопански данни и частично администрацията на Тръмп, намали три пъти главния си лихвен %, като го смъкна от 2,5% през юни тази година, до 1,75% през октомври и обърна прогнозите за бъдещи покачвания. Японските централни банкери от своя страна не престават да поддържат отрицателните равнища на лихвите в стопанската система на минус 0,1%, само че без особени резултати.
Ситуацията с отрицателните лихвени проценти е налице даже и в швейцарската банкова система, която от дълги години е считана за леговище на цената в международните финанси. Към момента централната банка на швейцария ползва отрицателен лихвен % от минус 0,75%. На последното си съвещание от началото на ноември, гувеньорът на финансовата институция Томас Джордан удостовери, че лихвие ще останат под нулата и в случай че е належащо ще бъдат свалени още. Като цяло, отрицателните лихви се трансфораха в нужен фактор за поддържането на нежния стопански баланс.
Във финансите съществува понятието за т.н " реверсивен лихвен % ", или момента, в който спомагателното намаляване на главните лихви не води до възстановяване в стопанската система, а тъкмо назад, води до застоялост и понижаване в кредитирането. Мнозина спорят дали този реверсивен лихвен % е доближат и световната стопанска система стартира да страда от необятните парични тласъци.
Истината е, че към момента е прекомерно рано това изказване да се удостовери изцяло, само че безспорно от ден на ден фактори стартират да демонстрират, че продължаващите ниски лихви нанасят повече щета, в сравнение с изгода на стопанските системи. Това главно се случва през банковата система, при която основният модел на облага е мощно нарушен. Банките не генерират задоволително облага от разликата в лихвените проценти по привлечените и отпуснатите средства, или т.н лихвен диференциал.
Това води след себе си потребността от нови източници на облага, които все още главно идват от съкращения в разноските, преструктурирания, както и увеличени банкови такси за редица транзакции и интервенции. Противно на упованията, ниските лихвени проценти могат да доведат до застоялост в кредитирането, а не до растеж в новите заеми, феномен, който слага банковата система в продължаваща рецесия.
Алтернативите и финансовата просветеност
България е страна, в която главната част от спестяванията на популацията и бизнеса са ориентирани в стандартни банкови артикули. Към сегашния миг по последни данни на Българска народна банка цената продължава да нараства и кумулативно доближава над 70 млрд лв.. От друга страна обаче, на пазара в България съществуват редица артикули, които оферират опция на стандартните банкови спестявания. Договорните и взаимните фондове са една от тях, като те дават подобаващ метод да запазим цената на парите си и да ги предпазим от инфлацията, като в това време избираме равнището на риск, което сме склонни да поемем.
Алтернативи съществуват и на застрахователния пазар, където структурираните капиталови застраховки живот оферират доста добър капацитет за инвестиция и в това време съчетават и изгодите от застраховка. От няколко години в България към този момент съществуват и доста групови схеми за кредитиране, които свързват непосредствено хората със спестявания и тези, които имат потребност от финансов запас.
Много от банковите транзакции по превод на средства също са конкурирани от небанкови институции, които оферират доста гъвкави решения на доста по-ниска цена. За по-запознатите с финансовите пазари съществуват и доста благоприятни условия за интензивно ръководство на средствата през капиталови медиатори. Тук би трябвало да сме деликатни, тъй като това изисква високо равнище на финансова просвета и познаване на пазарите, като също по този начин е обвързвано и с висока доза риск.
Като цяло, ниските лихви предопределят доста от дългогодишните финансови артикули да се трансформират фрапантно, или да еволюират в цифровата среда. При засилената конкуренция от страна на небанкови финансови институции, потребителите е належащо да покачват своята финансова просвета и познаване на главните други възможности на ковенционалните артикули, с цел да могат да ги оценят и употребяват дейно.
Преслав Райков сега работи като финансов и риск анализатор в компания, която е един от най-големите търговци на първични материали в света. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ