За мен съвременните будители не са бизнесмените, които даряват пари, които

За мен актуалните будители не са предприемачите, които даряват пари, които имат в остатък – за мен будители са елементарните хора, които надалеч от светлините на прожекторите оказват помощ, въодушевяват и подаряват любов. Такава е Лена – за която желая да ви опиша. Тя е фризьорка и първият път, когато я видях ме завоюва с лъчезарната си усмивка. Малко са хората, които те карат да се усмихнеш – нагледал съм се на намръщени физиономии.

Когато с Лена се сприятелихме, тя ми показа, че когато има сложни моменти не го демонстрира. Така е научена. Жилава, чаровна, работлива българка – през годините е изслушала душевните болки и наслади на хиляди варненци. Не се оплаква – счита, че когато човек показа болката си тя понижава. Щастлива е, когато й благодарят, че е помогнала.

 С усмивката си, със съвет, с наличието си. Нейното наличие е завладяващо, като че ли към нея има магнитно поле с положителен заряд.  Човек не може да допусна, че е имала сложен живот. Загубва брачна половинка си, само че още веднъж среща любовта. Любовта! Как се озаряват очите й, когато приказва за своя обичан мъж Красимир! За дъщерите си, за внука си! Лена има младо сърце, отворено за хорските несгоди, щастливо за непознатите наслади.

Такива са днешните будители – скромни, всеотдайни бойци на Доброто!

Лена, благодаря ти за всичко!

Иво Югов