За лицемерието на безгръбначните, силата на мазника и неизтребимостта на

Може ли нищожество да се унищожи? ♥ Христо РАДЕВСКИ

За лицемерието на безгръбначните, силата на мазника и неизтребимостта на нищожествата - епиграмно и сериозно от огромния наш стихотворец, журналист, сатирик, създател на творби за деца и преводач на стиховете на Лермонтов, Есенин, Пастернак, Горки, Некрасов, Крилов.

(10 октомври 1903 година ~ 14 февруари 1996 г.)

Епиграми

Напразно сте се разтревожили,
че рецензията ще го удуши!
Това е невероятно!
Може ли
безличие да се унищожи?

Добре, че пишеш за морето ти.
Но в що ти е бедата?
Сол малко има в стиховете ти,
а доста е водата.

И пружината люто мъсти,
щом пребогато натиснеш я ти.

Познавам полудял
хитрец,
познавам военачалник,
остал
без ни един боец.
Но не познавам неуспешен
угодник.

От свинството си той не се смути.
Но най се възмути, когато ти
му го уточни.
Възмутен,
взе позата на засегнат.

Надуват го - той гордо плава
в помътения хоризонт.
Но отдалече се познава,
че е балон.

И гледахме го по какъв начин сполучливо зрей,
и думахме си възхитени:
- Брей, че
пораства момчето!
От лакейче
по какъв начин бързо се издигна до прислужник!

...

♥ Лъвът и хамелеонът

Седеше в кабинета си лъвът.
Лакеят-пес пречупи си гръбнака:
„ Отвън хамелеонът още чака,
за банкет идва към този момент стотни път. ”

Лъвът - това се знае - не понася
хамелеоните и по тази причина
раздруса гривестата си глава
и проръмжа с презрителна мимика:

„ Кажете му, че доста съм ангажиран,
и дано каже вам какво желае. ”
Лакеят-пес угоднишки излая:
„ Но той ви носи някакъв букет! ”

Отвърна грубичко лъвът:
„ Не, няма
с букети той да ме подкупи мен! ”
И след това сподели с звук облекчен:
„ Да влезе за една минутка единствено! ”

Разтвори се необятната врата.
Оттам хамелеонът се появи.
В ръцете му луксозна бяла ваза
с пленителни ухаещи цветя.

Той цялостен в усмивки мазни се разлива:
„ Ах, извинете ме за дързостта,
най-първо - дайте да се възхитя
от чудния ви глас, от вашта грива… ”

„ Режи по-късо! ” - сряза го лъвът.
„ Аз… тоз… букет… за вашата лъвица,
за най-прославената красавица,
която е видял до през днешния ден светът… ”

Лъвът бе все така непоколебим, все така недопечен, само че
пое цветята с вазата все пак…
Дошлият лизна десния му крайник
и продължи тирадата любовна:

„ А лъвчето ви просто е фантазия,
ей богу - вундеркинд и половина!
И може ли това да бъде инак -
щом вий сте прелестния му татко?! ”

Лъвът почувствува, че е поласкан, и
не устоя. Направи той реверанс
на безгръбначния хамелеон
и на трапезата си го предложения.