Светослав Иванов: Надявам се когато всичко това приключи, да излезем по-сплотени и мислещи един за друг
За катарзиса, през който минава цялото човечество в прегръдката на Covid-19, за изгубената непосредственост, която оценяваме повече от всеки път и вярата, че ще излезем пречистени от многото болести, които сме натрупали през годините, WebStage дава думата на Светослав Иванов:
Настоящата рецесия ни кара да задаваме най-често динамичните въпроси по кое време и по какъв начин? Същественият въпрос „ за какво “ остана на назад във времето. Според теб самия, за какво ни сполетя всичко това?
Това е най-сложният въпрос. Но в това време неговият отговор може да ни нарисува картината на живота допреди няколко седмици. През 2015-та по покана на държавното управление на Южна Корея, дойдох в Сеул. Това пътешестване съответства с експлоадирането на епидемията от ковид, причиняващ MERS. Тогава за първи път усетих всеобщият боязън, мобилизацията на обществото, оптимизма и скептицизма.
Със своята смъртност от над 30% непознатият вирус не се популяризира всеобщо, тъй като беше доста по-смъртоносен от COVID-19 – просто нямаше заболели с леки признаци, които да го предават измежду роднините, сътрудниците или хората, с които са в непосредствен контакт.
Тогава се замислих върху ритъма на живота ни през днешния ден – бърз, малоценен, насочен най-вече към потреблението. MERS отшумя за няколко месеца и всичко се върна в старите рамки – на извънредно обтягане на струните на живота. До края на февруари си мислех, че и с COVID-19 ще се случи същото. По-скоро скрито се надявах да се случи същото… Дори започнах „ 120 минути “ с апел #БезПаника. Седмица по-късно обаче Италия заяви за първия внезапен скок в броя на инфектираните.
Изолацията не се ли оказва филтър повече за взаимоотношенията, в сравнение с за вирусите?
Точно. В световен мащаб хората от ден на ден ще търсят опора в фамилията, околните и приятелите си. Това е парадоксално, тъй като преди, когато можехме да се виждаме свободно и на всички места, не го правехме изключително постоянно.
Сега си даваме сметка, че няма нищо по-важно от това да си приказваме и в случай че може това да не се случва единствено, разхождайки пръсти по екрана.
Ако би трябвало и в неприятното да търсим положително, кое е положителното за теб в тази рецесия?
Знаеш ли… След като страдат хора, аз в действителност не виждам нищо положително. Въпросът е дали ще се пригодим към бъдещето, ставайки по-добри или ще се опитаме да върнем живота в остарелия коловоз, който ни докара това зло. Аз в действителност си мисля, че в бъдеще страните ще станат малко по-затворени. Световната стопанска система ще се промени трагично. Непрекъснатият блян към стопански разцвет непременно, на инат на природата, ще е идея на предишното.
Аз доста се колебая, че Китай ще продължава да бъде фабриката на света, в която всеки ще създава всичко. Един образец – както написа Боб Удуърд в книгата „ Страх”, отдадена на първата година от президентството на Тръмп, 99.6% от антибиотиците, нужни на Съединени американски щати се създават в Китай, в това число пеницилинът.
Когато Тръмп научава това губи мозъка и дума и пита икономическия си консултант Гари Кон дали не могат да внасят медикаменти от Германия. На това Кон дава отговор – „ В подобен случай китайците ще стартират да ги продават на германците, а те на нас”. Още ли се чудим за какво международната стопанска система замръзна? Тя просто е на глинени крайници. Няма по какъв начин да мислиш единствено за напредък, свръхпроизводство и пари…
Какъв е урокът, който ни преподава пандемията Корона?
Доста е рано за сходни заключения, само че съм уверен, че в Европа ще се върнат производства, които са били изнесени в Азия, държавните управления ще влагат масирано в инфраструктурни планове, с цел да борят безработицата.
Хората ще престанат да харчат толкоз доста за техника, което ще забави софтуерното развиване. Все повече младежи ще желаят още веднъж да станат лекари, учени или учители и все по-малко ще си показват себе си като цъкащи нещо на компютъра против доста пари.
Как това време на тествания пренарежда актуалните полезности - кое ще оценим и кое ще стане ненужно?
Колелото на историята към този момент се завъртя и ще се върнем към предишното, когато животът ни не зависеше толкоз от технологиите. Защото когато човечеството се лекува с препарати, основани преди половин век, осъзнава, че се нуждае повече от съвременни медикаменти, в сравнение с от нови приложения. Приложенията ще стават придатък и средство, а не ритъмоопределящи живота ни принадлежности, в каквито се трансфораха в последните години.
С какъв имунитет, съгласно теб, ще се сдобием като общество, откакто болестта си отиде?
В момента цялото човечество минава през своя катарзис. Надявам се когато всичко това завърши, да излезем по-сплотени и мислещи един за различен. Сигурен съм, че тази история ще има добър край.
Добрата вест, коя час по-скоро би желал да съобщиш в ефир?
За последното денонощие няма нито един регистриран случай на ковид в света. Според учените имунизацията сполучливо спря епидемията.
Кое ще бъде първото нещо, което ще направиш, когато всичко това отмине?
Ще заведем щерка си да прегърне още веднъж бабите и дядо й. След това, с Вяра ще отидем на черква и ще благодарим на Бог.
Цялото изявление четете ТУК.
Настоящата рецесия ни кара да задаваме най-често динамичните въпроси по кое време и по какъв начин? Същественият въпрос „ за какво “ остана на назад във времето. Според теб самия, за какво ни сполетя всичко това?
Това е най-сложният въпрос. Но в това време неговият отговор може да ни нарисува картината на живота допреди няколко седмици. През 2015-та по покана на държавното управление на Южна Корея, дойдох в Сеул. Това пътешестване съответства с експлоадирането на епидемията от ковид, причиняващ MERS. Тогава за първи път усетих всеобщият боязън, мобилизацията на обществото, оптимизма и скептицизма.
Със своята смъртност от над 30% непознатият вирус не се популяризира всеобщо, тъй като беше доста по-смъртоносен от COVID-19 – просто нямаше заболели с леки признаци, които да го предават измежду роднините, сътрудниците или хората, с които са в непосредствен контакт.
Тогава се замислих върху ритъма на живота ни през днешния ден – бърз, малоценен, насочен най-вече към потреблението. MERS отшумя за няколко месеца и всичко се върна в старите рамки – на извънредно обтягане на струните на живота. До края на февруари си мислех, че и с COVID-19 ще се случи същото. По-скоро скрито се надявах да се случи същото… Дори започнах „ 120 минути “ с апел #БезПаника. Седмица по-късно обаче Италия заяви за първия внезапен скок в броя на инфектираните.
Изолацията не се ли оказва филтър повече за взаимоотношенията, в сравнение с за вирусите?
Точно. В световен мащаб хората от ден на ден ще търсят опора в фамилията, околните и приятелите си. Това е парадоксално, тъй като преди, когато можехме да се виждаме свободно и на всички места, не го правехме изключително постоянно.
Сега си даваме сметка, че няма нищо по-важно от това да си приказваме и в случай че може това да не се случва единствено, разхождайки пръсти по екрана.
Ако би трябвало и в неприятното да търсим положително, кое е положителното за теб в тази рецесия?
Знаеш ли… След като страдат хора, аз в действителност не виждам нищо положително. Въпросът е дали ще се пригодим към бъдещето, ставайки по-добри или ще се опитаме да върнем живота в остарелия коловоз, който ни докара това зло. Аз в действителност си мисля, че в бъдеще страните ще станат малко по-затворени. Световната стопанска система ще се промени трагично. Непрекъснатият блян към стопански разцвет непременно, на инат на природата, ще е идея на предишното.
Аз доста се колебая, че Китай ще продължава да бъде фабриката на света, в която всеки ще създава всичко. Един образец – както написа Боб Удуърд в книгата „ Страх”, отдадена на първата година от президентството на Тръмп, 99.6% от антибиотиците, нужни на Съединени американски щати се създават в Китай, в това число пеницилинът.
Когато Тръмп научава това губи мозъка и дума и пита икономическия си консултант Гари Кон дали не могат да внасят медикаменти от Германия. На това Кон дава отговор – „ В подобен случай китайците ще стартират да ги продават на германците, а те на нас”. Още ли се чудим за какво международната стопанска система замръзна? Тя просто е на глинени крайници. Няма по какъв начин да мислиш единствено за напредък, свръхпроизводство и пари…
Какъв е урокът, който ни преподава пандемията Корона?
Доста е рано за сходни заключения, само че съм уверен, че в Европа ще се върнат производства, които са били изнесени в Азия, държавните управления ще влагат масирано в инфраструктурни планове, с цел да борят безработицата.
Хората ще престанат да харчат толкоз доста за техника, което ще забави софтуерното развиване. Все повече младежи ще желаят още веднъж да станат лекари, учени или учители и все по-малко ще си показват себе си като цъкащи нещо на компютъра против доста пари.
Как това време на тествания пренарежда актуалните полезности - кое ще оценим и кое ще стане ненужно?
Колелото на историята към този момент се завъртя и ще се върнем към предишното, когато животът ни не зависеше толкоз от технологиите. Защото когато човечеството се лекува с препарати, основани преди половин век, осъзнава, че се нуждае повече от съвременни медикаменти, в сравнение с от нови приложения. Приложенията ще стават придатък и средство, а не ритъмоопределящи живота ни принадлежности, в каквито се трансфораха в последните години.
С какъв имунитет, съгласно теб, ще се сдобием като общество, откакто болестта си отиде?
В момента цялото човечество минава през своя катарзис. Надявам се когато всичко това завърши, да излезем по-сплотени и мислещи един за различен. Сигурен съм, че тази история ще има добър край.
Добрата вест, коя час по-скоро би желал да съобщиш в ефир?
За последното денонощие няма нито един регистриран случай на ковид в света. Според учените имунизацията сполучливо спря епидемията.
Кое ще бъде първото нещо, което ще направиш, когато всичко това отмине?
Ще заведем щерка си да прегърне още веднъж бабите и дядо й. След това, с Вяра ще отидем на черква и ще благодарим на Бог.
Цялото изявление четете ТУК.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ