За home office контекстът, новото нормално“ и отражението им върху

За home office подтекстът, новото " обикновено “ и отражението им върху взаимоотношенията родители - деца разяснява психологът Ани Владимирова:

- Все повече хора са в модела на отдалечената работа или редуват вървене в офис на смени. Родителите са у дома тялом, само че дали са там " духом “? Дали физическото им наличие е задоволително пълноценно, с цел да се брои за време, прекарано с децата?

-Не е пълноценно и доста родители споделят за “гузната си съвест " от напрежението, бързането и неспособността да отделят фамилните от служебните процеси. Няма по какъв начин да не е по този начин – не инцидентно толкоз доста специалности се занимават с въздействието на околната среда върху индивида. Ергономията отделя особено място на разположението на мебелите, с цел да е усъвършенстван работният развой, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, комфортните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи работят толкоз доста тласъци, че човек има потребност да канализира вниманието и мисълта в " тримерен тунел " (защото съседите вършат ремонт, детето слуша мощна музика, пералнята центрофугира...). Така в един миг и детето стартира да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.  

- Какъв е Вашият съвет по какъв начин сполучливо да разделим работния ден от началото на фамилната вечер, когато работим от у дома, с цел да понижим до най-малко преместването на напрежението от работата в фамилните взаимоотношения?

-На първо място пространствената сепарация – " служебно " и " образователно " място, които не влизат в персоналното пространство на останалите. Определяне във времето кой по кое време почива, какво прави в почивката, тъй че да се избегне конфликт с различен преден на фамилията. За да разделим работния ден от началото на фамилната вечер, е нужно да оформим " неприкосновени " територии. Например спалнята да е неразрешена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за плануван диалог (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), извършения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и надалеч и 5 мин. извършения за гърба).

- Промениха ли се тематиките за диалози и общуването в фамилията?

-Все по-малко се приказва къде ще отидем, какво ще създадем. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим тази вечер и на следващия ден, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се приказва за световни процеси и обществени проблеми и това води до възникване на интензивно гражданско общество.

- Често чуваме, че времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, не на количество – подкрепяте ли това?

-Дори през целия ден да си с детето, в случай че ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш връзки на дистанцирани хора. В нашата процедура напролет имахме случай на петгодишно дете, мощно прочувствено обвързвано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше радикално изменен. Майката работеше у дома по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше привикнало да заспива единствено с нея у дома), то стоеше пред тв приемника (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От неналичието на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване.

- Семействата с дребни деца или възпитаници с онлайн часове сякаш са най- пострадали, защото самите деца имат потребност от съвсем цялото време на родителите. Как наподобява тази обстановка във времето на home office? 

Малките деца в начален курс нямат образователни привички и ролята на учителя е доста значима – той ги направлява и води. Когато него го няма, родителят се пробва да влезе в ролята, само че не може да построи учителския почит. Губи прочувственото време, прекарано с детето, напряга се в допълнение, тъй като не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат тласъка на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, слагат условия, санкционират...и най-после пишат домашни...  

- Може ли да споделите някаква забавна позитивна наклонност, която наблюдавате? 

-Хората не желаят да се скриват в дома от уговорките и отговорностите си, а в противен случай – осъзнаха значимостта на контакта с природата и желаят да вървят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е задоволително да си пуснат филм, а желаят да отидат на спектакъл, на концерт. Оцениха и ролята на труда – освен като източник на приходи, а и като задоволство и житейски смисъл.